Цветан Гунев заведе дела срещу прокуратурата и парламента

Гунев съди парламента за неправомерно освобождаване от длъжност в началото на миналата година. Бившият подуправител на БНБ е поискал от Софийския градски съд да го възстанови на поста и да осъди НС да му плати обезщетения от 20 000 лева за имуществени вреди и още 20 000 лева за неимуществени вреди.

В исковата му молба, изготвена от адвокатите Михаил Екимджиев и Катина Бончева, се казва, че решението за освобождаване на Гунев, а и националното законодателство, което урежда процедурата, противоречат на правото на Европейския съюз (ЕС), което прави решението нищожно.

Те се позовават на докладите за конвергенцията, в които Европейската централна банка (ЕЦБ) подчертава, че българският Закон за БНБ не е в съответствие с изискванията на правото на ЕС, що се отнася до изискването за персонална независимост на членовете на управителния съвет на БНБ, включително подуправителите. Тази независимост включва и освобождаването от длъжност, като е изведен принципът от Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка, че те могат да бъдат освобождавани само ако повече не отговарят на изискванията, които са необходими за изпълнението на задълженията им, или ако са виновни за извършено сериозно нарушение.

Това условие е трябвало да замени текста от българския закон, според който основание за освобождаване е "фактическа невъзможност за изпълнение на законовите задължения", на което именно е освободен Гунев. Такава промяна в ЗБНБ обаче не е извършена.

Несъответствието на българското законодателство с Устава е констатирано изрично и от Европейската комисия в доклада ѝ за конвергенцията за 2016 г. В исковата молба се посочва още, че националното законодателство трябва да предвижда и съдебен контрол. Според защитниците на Гунев, налице са и трите предпоставки за отговорност на държавата - засягане на разпоредба, която предоставя права на правни субекти; наличие на достатъчно съществено нарушение и причинно-следствена връзка между тях.

В случая с Гунев той е бил освободен на основание, което не само е различно от посочените в Устава, а изрично е критикувано от ЕЦБ и Европейската комисия и освен това не му е осигурен достъп до съд в противоречие на принципа за ефективна защита.

Относно наличието на достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС, в молбата се казва, че тези на НС отговарят на изискването. Още повече, че парламентът не е взел мерки за отмяна на законодателството, което противоречи на правото на ЕС, въпреки че е бил наясно за този факт.

Безспорно според защитата е, че допуснатите нарушения са довели до вреди за Гунев, тъй като в противен случай той щял да е на работа. Предявеният иск за неимуществени вреди е за 20 000 лева, въпреки че до датата на подаването му през октомври, те са изчислени на 100 000 лева. Искът за имуществени вреди също е за 20 000 лева, макар за времето от освобождаването му до предявяването на молбата, той да е пропуснал доходи от възнаграждения в размер на 385 000 лв.

Това дело обаче е било прекратено от СГС в края на миналата седмица и изпратено по подсъдност в Софийския районен съд. Основанието, посочено от съдия Невена Чеуз е, че на окръжен съд са подсъдни искове за над 25 000 лева, а в молбата са предявени два обективно съединени иска, всеки от които за по 20 000 лева.

Забраната за напускане на страната – съобразена изцяло с личното поведение и без съображения за обща превенция

Заведеното дело срещу прокуратурата е заради постановление от април м.г., с което на Гунев не е разрешено да напусне страната. Искането му е било да пътува до Прага за 9 дни, за да види сина си, който живее там. Постановлението на прокуратурата е било обжалвано, но СГС го е потвърдил. В исковата молба се казва, че нито в постановлението, нито в определението на съда, са изтъкнати конкретни съображения, свързани с личността на Гунев, от които е направен изводът, че има опасност той да се укрие в чужбина. Тази "опасност" е изведена само от характера на повдигнатите обвинения, високата им наказуемост и предположението, че той разполага с пари, които да му помогнат да се укрие в чужбина. Едва в началото на тази година забраната е отменена заради изтичането на максимално допустимия срок. Искането на Гунев е да бъде обезщетен с 30 000 лева за причинените му неимуществени вреди.

Според бившия подуправител и защитата му немотивираното решение, с което му е отказано пътуване, е в нарушение на разпоредби в Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), които имат приоритет пред националните и са непосредствено приложими. Става дума за нормите, гарантиращи правото на свободно придвижване в ЕС, което може да бъде ограничавано при строги изисквания. Според Директива 2004/38/ЕО за правото на движение и пребиваване на граждани на ЕС в други страни от съюза, държавите могат да ограничават това право, включително и от съображения, свързани с обществен ред и сигурност. Такава мярка обаче е допустима, когато е основана изключително на личното поведение на този, срещу когото бъде взета.

"Мерките, предприети от съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, трябва да са в съответствие с принципа на пропорционалността и да се основават изключително на личното поведение на въпросното лице. Наличието на предишни наказателни присъди не представлява само по себе си основание за предприемането на такива мерки. Личното поведение на въпросното лице трябва да представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото. Не се приемат мотиви, които са изолирани от конкретния случай и които се опират на съображения за обща превенция", се казва в директивата. Адвокатите на Гунев цитират и решение на Съда на ЕС, в което се казва, че разпоредбите ѝ се прилагат директно, ако националното законодателство е несъвместимо с тях.