Властите забравиха нашите в Ксантийско, Рита Уилсън-не!

От Рита Уилсън през патриарх Кирил до „Терминала”

В началото - малко история. Бащата на Рита, Хасан Халил Ибрахимов, е роден през 1920 г. в село Ореон – българско село на име Брещене в района на Мустафчово (понастоящем община Мики) в сегашна Северна Гърция. Той приема православието след женитбата си с гъркинята Дороти в Америка. Когато става американски гражданин през 1960 г., сменя името си на Алън Уилсън, вземайки за фамилия улицата, на която живеел в Южна Калифорния – “Удроу Уилсън”. С Дороти имат три деца. Едно от тях е Рита Уилсън, която става актриса, омъжва се за звездата Том Ханкс и много късно открива своя роден край.

В случая обаче важен за нас е не толкова произходът на Рита Уилсън, която е идвала по тези краища спорадично и едва ли е много наясно с тяхната минала история и настояща съдба. Пък и надали й трябва. Все пак холивудската актриса последователно предпочита да се афишира повече като гъркиня, нищо, че пристигна по нашенските земи, съпроводена от оператори, които в цял документален филм заснеха емоциите и срещите й с роднини не само в село Орео, но и в Смолян.

 

Много по-важното за нас в случая е, че на един хвърлей място от Ксантийско, т.е. отсам границата, у българския елит липсва както знание, така и активна политика към българоезичните там, колкото и малко да са останали, според твърденията на заинтересовани. Което не е точно така. Що се отнася до гръцката политика спрямо българоезичните мюсюлмани в Южните Родопи, тя е активна и последователна от много години и въпреки че не се е увенчала с грандиозни успехи, „копае” бавно и методично. Целта е една - местното българоезично население да се къса от българските си корени. Лека-полека това става, засега обаче не в полза на гръцки, а напротив – в полза на турски. „Де е България?” не е ясно. Или по-скоро, ясно е! Няма я, липсва, отсъства, нехае, немее.

 

На този фон сигурно неадекватно би изглеждал въпросът известна ли е на българските политици книгата на патриарх Кирил "Българомохамедански селища в Южни Родопи / Ксантийско и Гюмурджинско/"? Някои може и да са чували за нея, но колцина са я разгръщали? За сведение само - в нея може да се прочете какви са селата, които днес не се намират на територията на България (в Ксантийско и Гюмюрджинско), но по отношение на етнографските и езиковите си особености продължават южнородопската българска област. Материалът е събиран през годините 1943 - 1944 при пътувания на патриарх Кирил в селата на север от Ксанти. И е много показателен. Поклон пред делото му!

 

Съвременните научни изследвания, правени в наши дни, свидетелстват, че картината не се е променила коренно, че местното население все още пази езика, макар често „под сурдинка”, без да се афишира. И със сигурност би се радвало, ако държавата България му обърне внимание, ако предостави възможности на младите, напр. да учат у нас. Не е изключено активности от подобен род да се окажат по-продуктивни и от холивудските сълзи на Рита Уилсън, и от 5-те лафа на Том Ханкс на български във филма „Терминала”. „Терминала” ли? Дали пък този „филм” през последните десетилетия не го гледа наяве всеки втори българин? Ще кажете – това е друг филм. Ами, не! Същият е! Сериен е и, ако сюжетът продължи без промяна, скоро ще пишем „КРАЙ” и ще спускаме завесата.

 

Фрогнюз.бг