100 години българско литературно присъствие в Бразилия

През 1915-а прочутото и дълголетно хумористично списание „Карета" („Гримаса") в столицата Рио де Жанейро помества разказа „Дружество „Въздържание", взет от „Бай Ганю". Така с Щастливеца започва нашата книжнина в Страната континент, се разказва в статията, озаглавена "100 години българско литературно присъствие в Бразилия".

Отчитайки географската отдалеченост, която едва от скоро не е пречка за общуване, и традиционната несвързаност между двете страни, трябва да преценим българското книжовно пространство в Бразилия като учудващо ранно, изобилно и разновидно. В него има стихосбирки, романи, повест, разкази, правни разработки, мемоаристика, драматургия, литературоведство, политико-публицистични разработки, преселенски проучвания, семантика, езикознание, история, семиотика, есеистика, семиология, социология, художествена гимнастика, геометрия, математика, посочва авторът.

Сред това разнообразие се отличава книгата на Румен Стоянов „Преди да замлъкна", която принадлежи към бразилската художествена словесност и е първият случай, когато тамошна книга, написана от роден в България, чрез превод се донася в отечеството му.

Румен Стоянов, поет и преводач, е роден на 29 октомври 1941 г. Следва в СУ „Климент Охридски" и в Хаванския университет. Най-известният му превод е на прочутия роман „Сто години самота" от Габриел Гарсия Маркес. Преводач е и на десетки испано- и португалоезични писатели, сред които Хулио Кортасар, Хорхе Луис Борхес, Алехо Карпентиер, Карлос де Андраде, Фернандо Песоа, Висенте Алейсандре и др.
Автор е на статии, предговори, послеслови и есета.

Работил е в българското посолство в Бразилия общо десет години (1972-1975, 1992-1995 и 2001-2004).