На 19 май 1536 г. за изневяра е обезглавена Ан Болейн – втората съпруга на Хенри VIII

Ирина Калчева

Бракът на крал Хенри VIII с Ан Болейн и последвалата три години по-късно нейна екзекуция са част от провежданата по това време в Англия политическа и религиозна реформация, започнала именно по повод увлечението на младия монарх по Ан. Тя остава в историята като втората съпруга на Хенри VIII, която той осъжда на смърт по обвинения в изневяра, инцест и държавна и измяна и обезглавява на 19 май 1536 г. Въпреки това, широко разпространеното мнение е, че тя е невинна и по-късно английските протестанти я почитат като мъченица.
Ан Болейн е дъщеря на сър Томас Болейн, по-късно първи граф на Уилтшър и Ормонд, и съпругата му лейди Елизабет Хауърд, но точната година на раждането й не е известна. Съществува любопитен слух, че момичето се родило с шест пръста на лявата ръка, което се считало за дяволски знак, но няма сигурни исторически данни за това. Младостта си тя прекарва във Франция като придворна дама на френската кралица и въпреки че не отговаря точно на критериите за красота на епохата, не страда от липсата на мъжко внимание поради изтънчния си моден вкус, танцовите си умения и веселия си характер. В същото време обаче враговете й я описват като разточителна, нервна, отмъстителна и злонравна.
Дебютът на Ан Болейн в двора се състои по времето, когато крал Хенри е женен за Катерина Арагонска, но нямат мъжки наследник, тъй като всичките им синове умират малки, което силно притеснява владетеля. В същото време сестрата на Ан – Мери – е любовница на монарха. Историческите сведения сочат, че през 1525 г. Хенри VIII вече е влюбен в Ан и започва да я преследва. Той засипва младата жена с десетки любовни писма и подаръци, но тя устоява на настоятелното му ухажване и отказва да стане негова любовница. Спорен е въпросът дали тя е направила това от скромност и добродетелност или от хитрост и амбиция, но е факт, че след това кралят започва да я желае още по-силно. Най-накрая той и предлага брак и тя приема, като единствената пречка на пътя им остава настоящата кралица и негова съпруга – Катерина Арагонска. Под предлог, че бракът им е бил незаконен и че това е причината да няма мъжки наследник, през 1527 г. Хенри иска от Ватикана анулиране.
През 1529 г. въпреки положените усилия английският крал все още не е получил от папата анулиране на брака си. Счита се, че пръст в това има Катерина, чиито племенник имератор Карлос V взима папата за заложник. Напрежението в английсия двор постепенно ескалира, подклаждано от заговори и борба за власт. Победител в битката излиза Ан Болейн, след като Хенри арестува за измяна най-верния си помощник и враг на рода Болейн – кардинал Улси – и прогонва Катерина Арагонска от двора.
След отказа на папата да разтрогне брака на английския монарх, Ан взима нещата в свои ръце и предлага на Хенри да отхвтрли папската власт и сам да оглави Църквата. Също така тя урежда свой доверен човек за мястото на кардинал Улси – това е Томас Кромуел, който става новият най-увжаван кралски съветник. С много усилия Ан успява да извоюва и подкрепата на Франция за повторната женитба на Хенри. Веднага след завръщането им в Англия, Хенри и Ан сключват брак тайно и след седем години чакане най-накрая са заедно. Официалната сватбена церемония е проведена на 25 януари 1533 г., когато Болейн вече е бременна. Коронацията на Ан Болейн като кралица на Англия през юни същата година е знак и за официалното скъсване на английската църква с Рим.
На 7 септември 1533 г. се ражда Елизабет I – дъщеря на Хенри Тюдор и Ан Болейн. Единственото, което помрачава щастието на кралското семейство, е наличието на Мери – дъщерята на краля от първата му жена Катерина – която храни нескрита омраза към своята мащеха. След краткото си царуване Мери ще остане в историята с прозвището Кървавата Мери заради избиването на хиляди протестанти. От своя страна Ан е покровителка на протестантите и реформата в английската църква.
Брачният живот на Ан Болейн обаче не е безоблачен. Тя преживява много тежко всяка една изневяра на Хенри, а той от своя страна не може да й прости неспособността да го дари със син. Той тълкува като предателство към него и втората неуспешна бременност на Ан, която завършва със спонтанен аборт през 1534 г. Следва втори аборт в деня на погребението на Катерина Арагонска – 29 януари 1536 г. Тази втора загуба се счита за началото на края на кралския брак, който Хенри обявява за прокълнат. По това време на сцената се появява Джейн Сиймур – бъдещата трета съпруга на английския крал и майка на сина му – Едуард VII.
През 1536 г. започва заплитането на заговора срещу Ан Болейн. Бившият й съюзник Томас Кромуел изтръгва с мъчения призанание от музиканта Марк Смийтън, че е бил любовник на кралицата. За друг нейни обожатели са набедени сър Хенри Норис, Уилиам Брертън и собственият й брат Джордж. На 2 май Ан е арестувана и затворена в Тауър. По време на процеса на 15 май от всички обвиняеми едиснтвено изтезаваният Смийтън се признава за виновен. Два дни по-късно Ан и Джордж Болейн са съдени поотделно в Тауър. Тя е обвинена в изневяра, инцест, магьосничество и държавна измяна. Още същия ден Джордж и четиримата останали обвиняеми мъже са екзекутирани. Ан Болейн също е призната за виновна и на 19 май 1536 г. е обезглавена.
След 1558 г. Ан е обявена за мъченица е героиня от английските протестанти, като като доказателство за нейната невинност предлагат факта, че нейната дъщеря Елизабет става кралица на Англия.