137|
93456
|02.05.2011
МИНАЛО
В Батак българи са клали българи
Много наши историци знаят истината за Баташкото клане, но по патриотични подбуди не смеят да я заявят публично. А тя е следната - в Батак българи християни са били зверски изклани от българи мохамедани от съседните села, а не от редовна турска армия.
Истинските убийци на близо 5000 мъже, жени и деца в Родопите са именно помаци, най вече от близкото село Барутин. Масово обаче у нас се насажда теорията, че турците са получили заповед от султана да сринат до основи Батак.
Заради липсващите архиви от 19-и век, които се намират в Турция, тази теза по никакъв начин не може да бъде доказана със сигурност. Липсата на достоверна информация и на документите от тогавашната Османска империя, които в момента се намират в Турция, у нас има още няколко версии за зверското избиване на батачани. Те по нищо не отстъпват по достоверност на официално наложената теория, която се изучава във всички училища и университети.
През годините, поради незнайни причини, много от родните историци прикриват разказите на очевидци на кървавата епопея от 1876 г., според които не турци, а българи мохамедани са изклали батачани, пише в блога си историкът Александър Везнков и продължава: „Вместо за „помаците от съседните села”, много днешни автори предпочитат да говорят само за турци или по-общо за „фанатизирани мюсюлмани”. Извършителите на зверствата наистина са по вяра мюсюлмани и самите им действия показват, че в напрегнатата пролет на 1876 г. са се „фанатизирали”. Но впечатлението, което остава, е, че за всичко са виновни “турците” и техният неизкореним религиозен фанатизъм.
Въпросът за потушителите има и второ важно измерение, свързано с това дали става дума за изстъпления на местни банди от т.нар башибозуци, или има директно ангажиране на властта и на редовната армия. Без изобщо да идеализират поведението на редовните войски, отговорни за ред изстъпления и злоупотреби, съвременниците правят ясна разлика между тях и нередовните дружини и банди. В случая с Батак те изрично сочат като извършители на зверствата башибозуците от близките помашки и турски села. Някои дори твърдят, че клането става възможно именно защото батачани не се защитават успешно до идването на редовната войска.
Проблемът става значителен още през 1876 г., когато османската власт настоява, че изстъпленията в потушаването са дело на местни фактори. Добавяйки към това случаите на убийства на мюсюлмани от страна на въстаниците, властта се опитва да представи всичко станало като местни сблъсъци, за да може над всичко това тя да изглежда като неутрален арбитър. Парадоксално, тази интерпретация напълно задоволява и тогавашните защитници на българската кауза, защото показва неспособността на османската власт да осигури ред и справедливост за поданиците си и така косвено оправдава намесата на големите християнски държави.”
Замесени са руски агенти
Български тюрколози, които са виждали част от архивите в Турция, разказаха пред „Торнадо”, че има сведения, според които провокацията за война между християни и мюсюлмани идва от страна на Русия. Според тях руски агенти са успели да настроят околните мюсюлмански села срещу Батак. Манипулаторите заблудили местното население – най-вече от близкото село Барутин, че батачани кроят план да изколят всички българи мохамедани в околията през Априлското въстание.
Руското предупреждение (може би подплатено и с няколко кесии жълтици) веднага мобилизирало българите помаци от селата, които под ръководството на местния военен наместник Ахмед ага Барутанлията тръгват на своеобразен кръстоносен поход. В Русия отлично знаели, че предрешеният край на Батак ще отекне в света и цяла Западна Европа. Именно това бил печелившият коз на руснаците, който щял да им даде причина да обявят така чаканата поредна война на Османската империя.
Паралелно с това външнополитическият фон щял да бъде изчистен, както се оказва вярно по-късно. По време на освободителната война нито една от западните сили така и не се намесва в помощ на турците, дори и Англия, която по онова време е сред най-сигурните им съюзници. Историкът проф. Георги Бакалов обаче отхвърли тази теза пред „Торнадо” и обясни, че най-вероятно някои негови колеги си правят погрешни изводи заради изпуснатата от Георги Бенковски реплика „Сега вече руснаците могат да идват” по време на Априлското въстание. „Тук по-скоро става дума за една екзотична теория, която не може да се докаже, докато не си получим архивите от 1876 г. от Турция. Това може да стане много лесно с договор между двете страни”, коментира бившият шеф на Държавния архив.
Екатерина Пейчинова: Историците ни възкресяват турската пропаганда
„От няколко години насам малка част от българските историци се опитват да възкресят турската пропаганда спрямо клането в Батак, която се е водела преди 135 г.”, категоричен е директорът на историческия музей в града Екатерина Пейчинова. „След Априлското въстание турски анкетьори са се опитвали да омаловажат подвига на батачани, като пишат в докладите си, че не е имало клане, а само бунт, който е потушен от местен военен началник. Съдбата на Ахмед ага Барутанлията обаче сочи точно обратното. Той е бил повишен във военната йерархия. По-късно след отзвука на Запад властите решават да го накажат и го изпращат в Диарбекир. Той обаче така и не отива, защото фактически Барутанлията е изпълнявал заповедите на началниците си.
Под негово ръководство е бил мобилизиран башибозукът, който тръгва от четири лъча към Батак. Историческите извори доказват, че е била издадена заповед Батак да бъде сринат със земята и на негово място да се засади ечемик. Това се е наложило, защото Батак се е намирал на стратегическо място и е трябвало да стане укрепителен пункт като високопланинско село, което да даде отпор. Оттам е минавал пътят за Драма, който свързва Тракия с Македония. Ако империята не успее да го пресече, искрата на бунта е щяла да стигне до Македония, което е щяло да затрудни турците при потушаването на въстанието. Плановете на българите са били известни на властите в Пазарджик още преди това, заради което идеята за пълна мобилизация на сънародниците ни пропада”, каза още Пейчинова.
Легендата разказва
Клането пламнало заради изнасилена жена на турски командир
Българите мохамедани, които живеят днес в Барутин (между другото селото и до днес е много силна крепост на ДПС, която Ахмед Доган никога не пропуска при предизборните си обиколки) твърдят, че клането е било предизвикано заради няколко батачани, които изнасилили съпругата на техен военен командир. Един от местните политици в селото Здравко Делиев, който е и племенник на настоящия кмет, разказа пред „Торнадо” версии за издевателствата, които са единствената истина в Барутин. В началото на 1876 г. Ахмед ага Барутанлията, като кмет на селото и военен наместник, заминал за Пещера, откъдето купил стоки. На връщане, заради падналия сняг, се наложило да пренощува в Батак. През нощта група батачанлии изнасилили жена му и откраднали част от стоката му, след което избягали.
По време на Априлското въстание Барутанлията успява да се издигне в йерархията и поел командването над турските войници, сред които голяма част в Батак са били българи мохамедани, признават в Барутин. Според преданието отивайки в Батак обаче, целта на Ахмед ага била единствено да открие виновниците, които са обезчестили жена му и са откраднали стоката му. С армията си Барутанлията огражда църквата и извиква на командира „дур”, което значи спрете на турски, разказва Здравко Делиев. Той обаче чува „вур”, т.е. – „давайте”, и така започнало клането. В Барутин от няколко поколения насам се твърди, че искрите между околните помашки села и Батак припламнали от няколко години преди това. „Батачанлии са обирали голяма част от стоката на търговците, които са минавали, връщайки се от Пещера.
Свидетели на въстанието са разказвали на дядо ми как българите мохамедани са били бити и дори убивани в Батак заради пари. Имало е много търговци, които са се прибирали пеша, вървейки по цяла седмица, защото не са им оставяли дори магаретата и конете”, разказва Делиев. Въпреки зловещите събития отпреди 135 години, днес барутанлии и батачани са приятели и са забравили за старата вражда. „Миналото си е минало, очевидно истината няма да излезе наяве и да се разбере какви са били причините за този срамен момент от българската история. Имаме много наши момичета и момчета, които се венчаха за младежи от Батак. В момента всички имаме едни и същи проблеми и трябва да си живеем в разбирателство. Беднотията не гледа религията. Колкото пари имат в Батак, толкова имаме и ние. Гледаме да си помагаме, за да оцелеем”, заключи Делиев.
Васил Василев
Заради липсващите архиви от 19-и век, които се намират в Турция, тази теза по никакъв начин не може да бъде доказана със сигурност. Липсата на достоверна информация и на документите от тогавашната Османска империя, които в момента се намират в Турция, у нас има още няколко версии за зверското избиване на батачани. Те по нищо не отстъпват по достоверност на официално наложената теория, която се изучава във всички училища и университети.
През годините, поради незнайни причини, много от родните историци прикриват разказите на очевидци на кървавата епопея от 1876 г., според които не турци, а българи мохамедани са изклали батачани, пише в блога си историкът Александър Везнков и продължава: „Вместо за „помаците от съседните села”, много днешни автори предпочитат да говорят само за турци или по-общо за „фанатизирани мюсюлмани”. Извършителите на зверствата наистина са по вяра мюсюлмани и самите им действия показват, че в напрегнатата пролет на 1876 г. са се „фанатизирали”. Но впечатлението, което остава, е, че за всичко са виновни “турците” и техният неизкореним религиозен фанатизъм.
Въпросът за потушителите има и второ важно измерение, свързано с това дали става дума за изстъпления на местни банди от т.нар башибозуци, или има директно ангажиране на властта и на редовната армия. Без изобщо да идеализират поведението на редовните войски, отговорни за ред изстъпления и злоупотреби, съвременниците правят ясна разлика между тях и нередовните дружини и банди. В случая с Батак те изрично сочат като извършители на зверствата башибозуците от близките помашки и турски села. Някои дори твърдят, че клането става възможно именно защото батачани не се защитават успешно до идването на редовната войска.
Проблемът става значителен още през 1876 г., когато османската власт настоява, че изстъпленията в потушаването са дело на местни фактори. Добавяйки към това случаите на убийства на мюсюлмани от страна на въстаниците, властта се опитва да представи всичко станало като местни сблъсъци, за да може над всичко това тя да изглежда като неутрален арбитър. Парадоксално, тази интерпретация напълно задоволява и тогавашните защитници на българската кауза, защото показва неспособността на османската власт да осигури ред и справедливост за поданиците си и така косвено оправдава намесата на големите християнски държави.”
Замесени са руски агенти
Български тюрколози, които са виждали част от архивите в Турция, разказаха пред „Торнадо”, че има сведения, според които провокацията за война между християни и мюсюлмани идва от страна на Русия. Според тях руски агенти са успели да настроят околните мюсюлмански села срещу Батак. Манипулаторите заблудили местното население – най-вече от близкото село Барутин, че батачани кроят план да изколят всички българи мохамедани в околията през Априлското въстание.
Руското предупреждение (може би подплатено и с няколко кесии жълтици) веднага мобилизирало българите помаци от селата, които под ръководството на местния военен наместник Ахмед ага Барутанлията тръгват на своеобразен кръстоносен поход. В Русия отлично знаели, че предрешеният край на Батак ще отекне в света и цяла Западна Европа. Именно това бил печелившият коз на руснаците, който щял да им даде причина да обявят така чаканата поредна война на Османската империя.
Паралелно с това външнополитическият фон щял да бъде изчистен, както се оказва вярно по-късно. По време на освободителната война нито една от западните сили така и не се намесва в помощ на турците, дори и Англия, която по онова време е сред най-сигурните им съюзници. Историкът проф. Георги Бакалов обаче отхвърли тази теза пред „Торнадо” и обясни, че най-вероятно някои негови колеги си правят погрешни изводи заради изпуснатата от Георги Бенковски реплика „Сега вече руснаците могат да идват” по време на Априлското въстание. „Тук по-скоро става дума за една екзотична теория, която не може да се докаже, докато не си получим архивите от 1876 г. от Турция. Това може да стане много лесно с договор между двете страни”, коментира бившият шеф на Държавния архив.
Екатерина Пейчинова: Историците ни възкресяват турската пропаганда
„От няколко години насам малка част от българските историци се опитват да възкресят турската пропаганда спрямо клането в Батак, която се е водела преди 135 г.”, категоричен е директорът на историческия музей в града Екатерина Пейчинова. „След Априлското въстание турски анкетьори са се опитвали да омаловажат подвига на батачани, като пишат в докладите си, че не е имало клане, а само бунт, който е потушен от местен военен началник. Съдбата на Ахмед ага Барутанлията обаче сочи точно обратното. Той е бил повишен във военната йерархия. По-късно след отзвука на Запад властите решават да го накажат и го изпращат в Диарбекир. Той обаче така и не отива, защото фактически Барутанлията е изпълнявал заповедите на началниците си.
Под негово ръководство е бил мобилизиран башибозукът, който тръгва от четири лъча към Батак. Историческите извори доказват, че е била издадена заповед Батак да бъде сринат със земята и на негово място да се засади ечемик. Това се е наложило, защото Батак се е намирал на стратегическо място и е трябвало да стане укрепителен пункт като високопланинско село, което да даде отпор. Оттам е минавал пътят за Драма, който свързва Тракия с Македония. Ако империята не успее да го пресече, искрата на бунта е щяла да стигне до Македония, което е щяло да затрудни турците при потушаването на въстанието. Плановете на българите са били известни на властите в Пазарджик още преди това, заради което идеята за пълна мобилизация на сънародниците ни пропада”, каза още Пейчинова.
Легендата разказва
Клането пламнало заради изнасилена жена на турски командир
Българите мохамедани, които живеят днес в Барутин (между другото селото и до днес е много силна крепост на ДПС, която Ахмед Доган никога не пропуска при предизборните си обиколки) твърдят, че клането е било предизвикано заради няколко батачани, които изнасилили съпругата на техен военен командир. Един от местните политици в селото Здравко Делиев, който е и племенник на настоящия кмет, разказа пред „Торнадо” версии за издевателствата, които са единствената истина в Барутин. В началото на 1876 г. Ахмед ага Барутанлията, като кмет на селото и военен наместник, заминал за Пещера, откъдето купил стоки. На връщане, заради падналия сняг, се наложило да пренощува в Батак. През нощта група батачанлии изнасилили жена му и откраднали част от стоката му, след което избягали.
По време на Априлското въстание Барутанлията успява да се издигне в йерархията и поел командването над турските войници, сред които голяма част в Батак са били българи мохамедани, признават в Барутин. Според преданието отивайки в Батак обаче, целта на Ахмед ага била единствено да открие виновниците, които са обезчестили жена му и са откраднали стоката му. С армията си Барутанлията огражда църквата и извиква на командира „дур”, което значи спрете на турски, разказва Здравко Делиев. Той обаче чува „вур”, т.е. – „давайте”, и така започнало клането. В Барутин от няколко поколения насам се твърди, че искрите между околните помашки села и Батак припламнали от няколко години преди това. „Батачанлии са обирали голяма част от стоката на търговците, които са минавали, връщайки се от Пещера.
Свидетели на въстанието са разказвали на дядо ми как българите мохамедани са били бити и дори убивани в Батак заради пари. Имало е много търговци, които са се прибирали пеша, вървейки по цяла седмица, защото не са им оставяли дори магаретата и конете”, разказва Делиев. Въпреки зловещите събития отпреди 135 години, днес барутанлии и батачани са приятели и са забравили за старата вражда. „Миналото си е минало, очевидно истината няма да излезе наяве и да се разбере какви са били причините за този срамен момент от българската история. Имаме много наши момичета и момчета, които се венчаха за младежи от Батак. В момента всички имаме едни и същи проблеми и трябва да си живеем в разбирателство. Беднотията не гледа религията. Колкото пари имат в Батак, толкова имаме и ние. Гледаме да си помагаме, за да оцелеем”, заключи Делиев.
Васил Василев
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads
