Реклама / Ads
6| 9209 |11.05.2023 МИНАЛО

Честваме светите братя Кирил и Методий! Защо Русия нагло се опитва да си присвои празника?

.
Източник: личен архив
На 11-и май българският народ почита светите равноапостоли и просветители Кирил и Методий. Този ден се утвърждава през Възраждането като важен ден от празничната система на българите – Ден за почит на светите братя Кирил и Методий - създатели и разпространители на първата българска азбука - глаголицата.
 

През 886 г. България приема глаголическата азбука, създадена от св. св. Кирил Методий. Единственият книжовен източник, в който се посочва годината, в която е създадена глаголическата писменост, е съчинението "За буквите" ("О писмєньхъ") на старобългарския писател Черноризец Храбър, а именно 6363 г. по александрийското летоброене, или 855/863 г. по сегашното летоброене.   

 

Братята Кирил и Методий са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старобългарски език и за разпространяване на християнството сред славяните, което е ставало много по-лесно на старобългарски, отколкото на гръцки.

 

Светите Кирил и Методий са обявени за съпокровители на Европа заедно със Св. Бенедикт от папа Йоан Павел II през 1980 година.

 

Светският празник на светите Кирил и Методий, който се доразвива като специфично българско явление, бележи началото си през Възраждането и се свързва с училищните тържества, които са били организирани на 11-и май, когато Църквата отбелязва празника на двамата свети братя. 

 

През 1851 година по идея на Найден Геров българското училище в Пловдив организира първото тържество, посветено на св.св. Кирил и Методий.

 

През 1892 г. в Русе, Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва стиховете "Върви народе възродени". През май 1901г. учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста, който се превръща в химн на българската писменост. 

 

Първи известия за празнуването на Кирил и Методий на 11-и май във възрожденската ни книжнина, намираме в "Христоматия славянского язъка" от 1852 г. на Неофит Рилски.   

 

През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква "Св. Стефан" в Цариград, заедно със служба и за св. Иван Рилски. От страниците на Цариградски вестник от 26-и април 1858 г. будните ескизаарски граждани научават, че в Пловдив и други градове българите започнали да честват вместо "Три светии" - "Св.Св. Кирил и Методий" като училищен празник.  

 

По същото време х. Г. Славов донася от Цариград "минейник – служба" за светите братя, съставен от архимандрит Неофит Рилски на старобългарски език. 

На 11-и май 1858 г. този ден е отпразнуван и в Стара Загора (тогава Ески Заара) по идея на учителя С. П. Иванов с "божествена служба" и вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий.  

 

В дописката в Цариградски вестник, бр. 382, 7 юни 1858 г. четем: "Тук се народните учители и просветители български приеха за покровители на всичките наши малки и големи училища". 

 

От 1863 г., 11-и май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. След Освобождението 11-и май става общоучилищен празник на славянските първоучители. Тогава се заражда идеята за химн, който за първи път прозвучава  38 години по-късно.

 

След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и Църквата, вече се чества на един ден - само на 24-и май. След 1969 г. се провежда изкуствена секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес вече имаме два празника - църковен (11-и май) и светски (24 май). 

 

Така Денят на българската азбука се премества на 24-и май, когато освен създателите на глаголицата - Кирил и Методий, се слави свети Климент, който заедно със своите ученици, създава и разпространява българската азбука - кирилицата. Тя е наречена "кирилица" в чест на св.Кирил - учител на Климент, но е сътворена в огромния манастир – скрипторий, намиращ се до Голямата базилика в Плиска. През 893 г. , по времето на цар Борис I , Преславският събор прави българската писмеността официална за българската държава. От тогава до днес на българската азбука пишат над 300 милиона души по света, включително руси, белоруси, украинци, сърби, черногорци, северномакедонци, монголци.

 

На българската азбука са пишели до скоро и Молдова, Киргизстан, Туркменистан, Таджикистан и Азербайджан, като съставни на Съветския съюз републики, но по политически причини в тези страни българската азбука е заменена с латиница, пише Фокус. 

 

През последните години страни като Русия се опитват нахално да си присвоят празника на азбуката и светите братя Кирил и Методий, но от древността е ясно, че това е българска азбука, създадена от български книжовници, институционализирана от български цар за благото на българския народ, а в последствие и за други славянски народи, на които сме дали буквите, а чрез тях - и християнската вяра. Включително и на Русия. Москва обаче опитва всякакви манипулации и откровени лъжи, като последната, че руски учени са създали писменост, която ползваме и ние. Лъжа, но тя е част от руската пропаганда.

 

На 11-и  май своя имен ден празнуват Кирил, Кирилка, Киро, Кирчо, Методи, Методий.

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 28| 8905 |03.03.2020 Честваме 142 години от подписването на Санстефанския мирен договор . 14| 8575 |06.01.2020 Честваме 172-години от рождението на Христо Ботев . 4| 13043 |24.05.2019 Двама просветители и учители създават „Върви, народе възродени” . 1| 8253 |02.08.2018 Честваме 115 години от Илинденско-Преображенското въстание

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads