Тя е първият специализиран орган за водене и ръководство на военното разузнаване в България. Първата стъпка в тази насока е приетият от Народното събрание през 1891 г. Закон за устройството на въоръжените сили на Българското княжество. Съгласно Закона към Канцеларията на Министерството на войната се формира специално звено за обработване на разузнавателната информация, получавана от българските дипломатически представители в чужбина.

През 1947 г. от състава на военното разузнаване са изведени структурите, изпълняващи контраразузнавателни функции, които стават основа на новосъздаващото се военно конраразузнаване. РО – ЩВ се реорганизира в Разузнавателен отдел на Генералния щаб (РО – ГЩ), чиято задача е само водене на външно разузнаване. От март 1950 г. отделът се разраства в Разузнавателно управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ). Организационно включва две отделения – агентурно и информационно. Информационното отделение ръководи апарата на военните аташета и радиоразузнаването, анализира постъпващите сведения и изготвя информационни документи.

Непосредствено след 9.9.1944 г. военното разузнаване не претърпява радикални структурни промени. Съществено обаче се променят насоките на неговата дейност и характерът на задачите, които му се поставят. На първо време приоритет е участието в заключителния етап на Втората световна война. След края на войната светът постепенно навлиза в периода на Студената война, което значително променя ролята на военното разузнаване. Разширява се дейността му зад граница и се разнообразява обхватът на поставените задачи. За отбелязване е, че въпреки кардиналното преобръщане на обществено-политическата система, не е разкрит нито един агент зад граница. През 1947 г. от състава на военното разузнаване са изведени структурите, изпълняващи контраразузнавателни функции, които стават основа на новосъздаващото се военно конраразузнаване. РО - ЩВ се реорганизира в Разузнавателен отдел на Генералния щаб (РО - ГЩ), чиято задача е само водене на външно разузнаване.

От март 1950 г. отделът се разраства в Разузнавателно управление на Генералния щаб (РУ-ГЩ). Организационно включва две отделения - агентурно и информационно. Информационното отделение ръководи апарата на военните аташета и радиоразузнаването, анализира постъпващите сведения и изготвя информационни документи. През годините на Студената война ролята на българското военно разузнаване нараства значително. Създаването на НАТО и Варшавския договор го поставя пред нови предизвикателства. То укрепва организационно, по-активно използва традиционните и възприема нови способи и методи на работа, като важно място в дейността му заема нелегалното разузнаване. Периодът от началото на Студената война до средата на 50-те години на миналия век е най-тежкият, изпълнен с рискове и драматизъм, съпроводен от сериозни постижения и неизбежни загуби и провали. Пример е провалът през 1955 г. на капитан Пеньо Пенев. От 1945 до 1989 г. загиват или умират в затворите 19 български военни разузнавачи, за които напомнят два скромни паметника в района на Службата.

В края на 1958 г. на РУ - ГЩ е разрешено да организира резидентури зад граница и агентурно-оперативни пунктове за водене на външно разузнаване от територията на страната. Отрядът за радиотехническо разузнаване, създаден през 1957 г., постепенно се превръща в отряд за радио- и радиотехническо разузнаване. Реорганизира се и се превъоръжава разузнавателната авиация - формиран е 25-и разузнавателен авиационен полк в състав две ескадрили за тактическо и за оперативно разузнаване. В състава на отрядите за радио- и радиотехническо разузнаване се включват органите за радиоразузнаване в УКВ диапазон. На тяхна база през 1973 г. се формира бригада ОСНАЗ, подчинена на РУ-ГЩ. Започва работата по организиране на разузнаването дори на някои спътникови линии за свръзки. Под ръководството на Управлението се развиват специализираните разузнавателни войскови подразделения и части - през периода 1964-1975 г. в негово подчинение е парашутно-разузнавателен батальон.

През 80-те години на въоръжение в Българската армия постъпват самолети МиГ-25 за тактическо и оперативно разузнаване, с което възможностите на разузнавателната авиация се повишават. По това време РУ-ГЩ разполага със задгранични органи в повече от 35 държави. През 80-те години две събития поставят на изпитание военното ни разузнаване: обвиненията срещу него за участие в атентата срещу папата и авантюристичният възродителен процес, придружен с масово изселване на български турци. Бившият началник на РУ-ГЩ ген. Васил Зикулов в книгата си „Военното разузнаване на България и Студената война” много точно описва как масовият поток от емигранти е нарушил планомерното внедряване на агенти в Турция.

Демократичните промени в България през 1989 г. заварват РУ-ГЩ с натрупан богат опит в оперативната работа и в състояние да предоставя на вишестоящите инстанции и войските необходимата им информация, както и да разкрива своевременно евентуално възникване на потенциална заплаха за националната сигурност. Скоро възниква големият въпрос „Кого да разузнаваме и кого не?” Много от разузнавачите ни са демотивирани и напускат. С политическата преориентация на страната ни въпросителните отпадат. Разузнаването се реформира, като дейността му се привежда в съответствие с политическите и военните реалности в глобален и регионален аспект. Войната в бивша Югославия го доказа недвусмислено. Важен момент е преминаването на военното разузнаване в подчинение от началника на ГЩ на министъра на отбраната.