Йоркширският изкормвач

Питър Уилиам Сътклиф (роден на 2 юни 1946 г.), по-известен като Йоркширския изкормвач, е осъден през 1981 г. за убийството на тринадесет жени и нападения над още седем в периода 1975-1980 г. Той е роден в Бингли, Йоркшир, в училище е самотник и го напуска на петнадесет годишна възраст. Преди да започне работа като шофьор на камион, си изкарва хляба с всякаква черна работа, включително копач на гробове и нощен пазач.

Сътклиф е осъден за убийството на тринадесет жени на възраст от 16 до 47 години в Лийдс, Брадфорд, Манчестър, Халифакс и Хъдърсфийлд. Първата му жертва е 36-годишната Анна Рогулский, която той напада с чук на 5 юли 1975 г. След нападението той я изкормва с нож, но не успява да я убие, тъй като е прекъснат от намиращ се наблизо съсед. Месец по-късно маниакът напада Олив Смелт на 46 г., следвайки същия modus operandi (начин да действие), но отново е прекъснат, преди да убие жертвата. Същият месец Йоркширският изкормвач напада 14-годишно момиче в Силсдън и му нанася множество удари по главата. Кървавата 1975 г. завършва с убийството на Уилма МакКан, майка на четири деца, която е умъртвена с два удара с чук по главата и после намушкана с нож 15 пъти. Това е първото от тринадесетте доказани убийства, за които Сътклиф е осъден.

Престъпникът белязва 1976 г. с нови две жертви – Емили Джаксън (42 г.) е прободена 51 пъти, а 20-годишната проститутка Марсела Клакстън е зашеметена с чук и зарязана с 25 прободни рани. Кървавата лична статистика на Питър Сътклиф достига своя пик през 1977 г. Тя започва с още две изкормени проститутки през пролетта. На 26 юни маниакът отнема живота на най-младата си жертва – 16-годишната продавачка в магазин Джейн МакДоналд. Тя не е проститутка и този факт променя профила на убиеца, давайки да се разбере, че никоя жена не е в безопасност, докато Йоркширският изкормвач вилнее на свобода. Следващата цел е Морийн Лонг, която преживява бруталното нападение. Младата проститутка от Манчестър Джийн Джордан (20 г.) обаче няма този късмет – тялото й е намерено чак след 10 дена. От друга страна обаче, в чантата й е открита нова банкнота от 5 лири, която полицията успява да проследи до банката и разплитането на тази нишка довежда до разпита на 5000 мъже от града, получили заплатата си от тази банка, включително и Сътклиф. Той обаче остава неразкрит и през декември напада друга проститутка в Лийдс. За щастие тя оцелява и описва нападателя пред полицията.

Йоркширският изкормвач взема две жертви през януари 1978 г. – проститутките Ивон Пиърсън (21 г.) и Хелън Ритка (18 г.). Третата жена – 40-годишната Вера Милуорд – е убита на 16 май. Престъпникът продължава да се вихри и през следващата година, когато под ножа му попадат 19-годишна банкова служителка и 20-годишна студентка от Брадфорд. През това време Сътклиф е разпитван общо девет пъти от полицията и въпреки че е в списъка от 300 заподозрени във връзка с банкнотата от 5 лири и данните за него съвпадат с някои от другите следи, върху него не пада сериозно подозрение. 

През 1980 г. Питър Сътклиф е арестуван за шофиране в пияно състояние. Това обаче не го спира да извърши още четири нападения над жени, две от които са с фатален изход за жертвите, докато чака да започне процесът срещу него. След убийството на 20-годишна студентка през ноември, приятел на изкормвача го предава в полицията като възможен извършител. Информацията обаче се изгубва сред тоновете материали по случая.

Началото на края започва през 1981 г., когато на 2 януари Сътклиф в компанията на 24-годишната проститутка Оливия Рийвърс е спрян от полицаи и арестуван заради фалшивите номера на колата си. В полицейския участък в Дюсбъри, обаче, е разпитван и по случая с Йоркширския изкормвач, тъй като отговаря на много от физическите характеристики на убиеца. Ден по-късно са намерени чук, нож и въже, което служи за основание полицията да обискира дома на задържания. След два дни разпити, на 4 януари 1981 г., Питър Сътклиф се признава за изкормвача и обяснява, че е само инструмент на Божията воля, тъй като Господ му наредил да убива жени. Тази теза е и основа на защитата му в последвалия процес. Въпреки че е болен от шизофрения, маниакът е признат за виновен по 13 обвинения в убийство и осъден на доживотен затвор без право на помилване поне 30 години (т.е. до 2011 г.), тъй като е можел да контролира дейтвията си по време на извършването на престъпните актове. В затвора изкормвачът няколко пъти е нападан от свои съкилийници, като след един от инцидентите почти губи зрението си.