Най-забавните шеги за Първи април

Марадона в Москва
На 1 април 1988 г. съветският вестник "Известия" съобщава, че световноизвестният аржентински футболист Диего Марадона преговаря с отбора на "Спартак" - Москва. Руският клуб бил готов да плати на гениалния нападател, по това време част от тима на италианския "Наполи", 6 млн. долара. Впоследствие вестникът признава, че става въпрос за първоаприлска шега, но едва след като новината е разпространена от Асошиейтид прес. Информационната агенция публикува извинение, оправдавайки се с факта, че никога до този момент съветски официоз не е публикувал първоаприлска шега. Изненадващата проява на чувство за хумор очевидно се дължала на политиката на гласност и перестройка, наложена от Михаил Горбачов.

Библейско "Пи"
През 1998 г. в априлския брой на списание New Mexicans for Science and Reason е включена статия, според която сенатът на щата Алабама е гласувал за промяна на стойността на математическата константа Пи от 3,14159 на "библейската му стойност" от 3. Скоро статията се появява и в интернет, след което обикаля света, препращана по електронна поща. Щатският сенат на Алабама осъзнава какво се е случило, когато започва да получава хиляди възмутени писма и имейли. Статията, написана от физика Марк Бослоу, е нещо повече от първоаприлска шега. Тя е пародия на опитите на законодателите от Алабама (един от най-консервативните щати в т.нар. библейски пояс, в който животът е доминиран от евангелисткото протестантство) да забранят преподаването в училищата на Дарвиновата теория за еволюцията.

Айфеловата кула се мести
През 1986 г. "Паризиен" шокира французите със съобщението, че е подписано споразумение за демонтирането на Айфеловата кула. Символът на Франция щял да бъде преместен на територията на Дисниленд, а на негово място щял да се появи модерен стадион, от който столицата се нуждаела, тъй като кандидатствала за домакин на летни олимпийски игри. През 1995 г. пак в европейския Дисниленд ирландският вестник "Айриш Таймс" изпраща мумията на Ленин. Според изданието корпорацията "Дисни" преговаряла с руското правителство за покупка на балсамираното тяло на Владимир Илич, като единствено не била ясна съдбата на мавзолея.

Според "Айриш Таймс" руските либерали искали мавзолеят да остане празен като символ на "празнотата и безсмислието на комунизма", докато монархистите искали да го превърнат в мемориал на последния руски цар Николай ІІ.

Гробът на Сократ
На 1 април 1995 г. гръцкото министерство на културата обявява, че по време на археологически разкопки в подножието на Акропола в Атина е била открита гробница, за която се смята, че в нея е погребан Сократ. Там били намерени миниатюрна чаша, съдържаща следи от бучиниш (отровата, с която прочутият древногръцки философ слага край на живота си) и парче кожа, датирано от периода 400-390 г. пр. н. е.
Агенция Франс Прес бърза да включи новината в своите емисии. Няколко часа по-късно французите, които изобщо не се усещат, че става въпрос за първоаприлска шега, се извиняват официално на своите клиенти.

Концерти без пари
През 2003 г. радиостанцията 98.1 KISS в Чатануга, Тенеси, подлъгва своите слушатели, че рапърът Еминем ще изнесе безплатен концерт на паркинга пред един от универсалните магазини в града. Съобщението води до невероятно стълпотворение и задръствания в града, като цялата местна полиция е мобилизирана в борбата със задръстванията. Когато истината излиза наяве, част от възмутените слушатели на радиото търсят саморазправа с двамата диджеи, отговорни за шегата. Полицията се оказва по-бърза и ги тиква зад решетките.

Същата година друго радио, бостънското WAAF 107.3, обявява, че "Пърл Джем" ще свирят без пари в несъществуващ град в щата Ню Хемпшир. Само на една бензиностанция във въпросния щат спрели десетки коли, чиито шофьори са питали как точно да стигнат до измисления град.

Еврохимн
През 1999 г. програмата Today на Би Би Си Радио 4 заявява, че е взето решение британският национален химн "Боже, пази кралицата" (God Save the Queen) да бъде заменен от общоевропейски химн, изпълняван на немски. Новият химн, който бил пуснат по радиото специално за слушателите на Today, бил изпълняван от хора на немското училище в Лондон на фона на музика на Бетовен. От кабинета на принц Чарлз светкавично позвънили в редакцията на радиото и помолили да им бъде изпратен диск със запис на новия химн. Когато гафът на служителите на принца излязъл наяве, от двореца "Сейнт Джеймс" (официалната резиденция на престолонаследника) заявили, че те изобщо не се били хванали на въдицата на журналистите, а просто се включили в шегата. Но май никой не се вързал на това обяснение. Недолюбването по оста Лондон-Берлин е експлоатирано отново през 2004 г. от Би Би Си Радио 2. Тогава водещият на едно от предаванията обявява, че Германия се е отказала от общата европейска валута и след като марката вече не съществува, Берлин е започнал преговори с британското правителство за използване на лирата. Стотици възмутени граждани звънят в радиото, обявявайки подобно искане на Германия за "нарушаване на британския суверенитет".

Айсберг край Сидни
На 1 април 1978 г. в пристанището на Сидни се появява огромен айсберг, теглен от мощен влекач. Жителите на града очаквали появата му, след като Дик Смит, местен предприемач и милионер, собственик на магазини за електроника, хранителни стоки и др., шумно рекламирал идеята си да докара айсберг от Антарктида. Сега очевидно успял да осъществи плана си. Идеята на Смит била да нареже айсберга на малки ледени кубчета, които да продава по десет цента. Въпросните кубчета от замръзнала чиста вода (все пак Антарктида е може би най-чистото място на планетата) подобрявали вкуса на всяко питие. Така поне твърдяла рекламата на Смит. Затова в пристанището на Сидни се събират хиляди зяпачи, а местните радиостанции отразяват директно събитието. Едва след като завалява дъжд, става ясно, че това не е никакъв айсберг, а конструкция от пластмаса, покрита с противопожарна пяна и пяна за бръснене.

Плачещият Ленин
През годините безброй икони и статуи на Дева Мария са ронили сълзи по чудотворен начин, но на 1 април 1995 година това прави статуята на Ленин в италианското градче Кавриаго. Разположено на 70 км северозападно от Болоня, в район, доминиран по традиция от левицата, Кавриаго се гордее със своята статуя на Ленин още от началото на 20-те години на миналия век. Огромната тълпа, събрала се пред статуята, вижда как по бронзовото лице на вожда на световния пролетариат се стичат сълзи с млечнобял цвят. Множеството остава на площада (който между другото се нарича Пиаца Ленин) в продължение на часове, преди да стане ясно, че това е първоаприлска пакост на местни шегаджии.

Ало, аз съм Тони Блеър
През 1998 г. Ник Тъф, водещ в английското радио Kix 96, звъни по телефона на южноафриканския президент Нелсън Мандела, представяйки се за британския министър-председател Тони Блеър. Тъф така умело имитира гласа на Блеър, че двамата разговарят в продължение на няколко минути. Едва в края на разговора Тъф пита Мандела по какъв начин ще отбележи 1 април. Тогава връзката рязко прекъсва. Явно Мандела просто е затворил телефона.

Дигитален Биг Бен
Прочутият часовник Биг Бен, един от символите на британската столица, попаднал в епицентъра на друга първоаприлска шега, замислена отново от Би Би Си. През 1980 г. излъчва репортаж, според който часовниковият механизъм на Биг Бен ще бъде заменен с кварцов, а камбаните и циферблатът щели да отстъпят място на дигитален дисплей. Причината? Така Биг Бен щял да бъде в крак с времето. Стотици възмутени британци прегрели телефоните на Би Би Си, но британските журналисти не спрели дотук. В предаването си на японски станцията съобщава, че стрелките на легендарния часовник ще бъдат подарени на първите четирима слушатели, които успеят да се свържат със студиото. Сред хилядите позвънили имало и един японски яхтсмен, който прекосявал Атлантическия океан и изпратил офертата си по бордовата радиостанция.

"Титаник" в Ламанша
През 2001 г. хиляди англичани били подмамени да се съберат на ветровита и както ще се окаже - опасна скала в Бийчи Хед, източен Съсекс, с надеждата да зърнат копие на прочутия презокеански лайнер "Титаник". Виновник за това било радио Southern FM, което обявило че на първи април в толкова и толкова час копие на "Титаник", спуснато на вода в корабостроителниците AFD, ще прекоси Английския канал, както британците упорито наричат Ламанша. Хората заприиждали отдалеч, някои дори изминали повече от 100 км., за да видят кораба, и полицията се видяла в чудо ? дори заградила района и въвела нещо като пропускателен режим. Огромната скала не издържала тежестта на събралото се множество и се пропукала. Слава Богу, всичко завършило благополучно, тъй като скалата се срутила в морето едва няколко дни по-късно.

Никсън президент!
Американското национално обществено радио шокира своите слушатели на 1 април 1992 г., като в своята програма Talk of the Nation обявява, че Ричард Никсън е предприел изненадващ ход, обявявайки току-що кандидатурата си за предстоящите президентски избори.
Кампанията му щяла да се проведе под мотото: "Не съм направил нищо лошо и няма да го направя отново!" (I didn‘t do anything wrong and I won‘t do it again!) Съобщението е придружено с откъси от речта на Никсън, с която бившият президент, принуден да подаде оставка заради скандала "Уотъргейт", обявява кандидатурата си. Слушателите реагират мигновено, изразявайки възмущението си. Едва във второта половина на предаването водещият Джон Хокънбъри разкрива, че това всъщност е шега, а гласът на Никсън е имитиран умело от комика Рич Литъл.

26-дневен маратон
През 1981 г. "Дейли Мейл" публикува история за злощастен японски бегач на дълги разстояния на име Кимо Накаджими, който участвал в Лондонския маратон, но вследствие на грешка в превода разбрал, че трябва да бяга не 26 мили, а 26 дни.

Според "Дейли Мейл" Накаджими се намирал в момента някъде по пътищата на Англия, продължавайки да тича и изпълнен с решимост да спечели маратона. Според вестника мнозина го били виждали, но никой не успял да го спре.

Грешката в превода била приписана на Тимъти Брайънт, който дори заявил пред репортер на "Дейли Мейл": "Преведох правилата и му ги изпратих. Но все пак уча японски едва от две години и явно съм допуснал грешка."

Англичаните, които били запознати от пресата с историите на неколцина японски войници, които така и не разбрали, че Втората световна война е свършила и продължили години наред да се крият от "врага" в джунглите на Югоизточна Азия, с лекота повярвали на статията.

Маунт Еджкум в пламъци!
Тава е спящ вулкан край градчето Ситка в Аляска. На 1 април 1974 г. над кратера се издигат облаци черен дим, които хвърлят в паника местните жители, които се страхуват той да не избухне. Бързата проверка показва, че в кратера горят стотина стари автомобилни гуми, подпалени от местния шегаджия Порки Бикар. През 1997 г. след като по кината излиза филмът "Вулкан" с Томи Лий Джоунс, една телевизионна станция в Лос Анджелис използва кадри от кинолентата, представяйки ги като новинарски репортаж за истински вулкан, избухнал в центъра на Ел Ей. И тъй като става въпрос за първоаприлски шеги, довели до страх и паника, може би тук му е мястото да припомним онова предаване на "Ку-ку" от 1991 г., което макар да твърдеше, че ситуацията около АЕЦ "Козлодуй" е под контрол, внушаваше тъкмо обратното. При това само 5 години след трагедията в Чернобил.

Акули в Мичиган
През 1981 г. вестник "Хералд Нюз" в Роскомън, Мичиган, съобщава, че в най-скоро време в три езера в северната част на щата ще бъдат пуснати 2000 акули. Това било част от програма за "задълбочено изследване на размножителните навици на няколко вида сладководни акули".
Вестникът цитира и представител на Националната биологическа фондация, според когото в езерата щели да бъдат пуснати и "големи бели акули, сини акули и акули-чук", които първоначално щели да "изяждат по 10 кг риба дневно.