”Не!” на хибридната идея за пореден паметник на Александър II в Свищов

Доскоро прикриваната инициатива меко казано буди недоумение и от историческа, и от съвременна политическа гледна точка. Да бъде издигнат нов паметник на император Александър II имено в Свищов, разоряван поне два пъти от руски войски преди освобождението, изглежда доста екстравагантно. Да припомня, че руският император Николай II през 1913 г. награждава командира на първия румънски полк, който форсира р. Дунав при Свищов, за да нанесе вероломен удар в гърба на българската държава, която в този момент воюва на два фронта срещу съюзниците-разбойници, подкрепяни и закриляни от същата Руска империя-„освободителка”.

Очевидно някои жители на Свищов, членуващи в небългарски организации, и външни експерти по хибридни операции удобно забравят датата 14/27 септември 1810 г., Кръстовден, когато древният Свищов преживява най-страшния момент от 2000-годишната си история. В поредната Руско-турска война командващият руските войски генерал Николай М. Каменски (1776-1811 г.) след превземането на Свищов заповядва: „Сжечь город! Разрушить цитадель до основания!“
От Свищов остава само пепел. Изгорени са и две големи православни църкви „Св. Николай” (днес „Св. Преображение“) и „Св. Илия“. От деветте православни метоха остава само този на Хилендарския манастир с църквата „Св. апостоли Петър и Павел“.
През 1829 г. армията на ген. Дибич Забалкански отново изгаря Свищов. Този път „само” половината.
В България има над 400 руски паметника
На общоградското поклонение в Добрич по повод на 131-та годишнина от освобождението на града генералният консул на Руската федерация във Варна Анатолий Шчелкунов заявява: „Няма друга страна в света като България, в която да се съхраняват толкова много паметници на руски воини. Българите тачат паметта на руските воини, в страната има над 400 паметници, а улици и градове носят имена на руски мислители и пълководци, загинали за Освобождението на България. Тази признателност е пример за цивилизовано отношение и свидетелство за духовното единение между нашите два народа, свързани от православието, писмеността и сложната, но героична история”.
----------------------
През последните 200 години, откакто Руската империя се превръща във военен и политически фактор в Европа, политиката й спрямо България неизменно носи чертите на азиатско коварство, на преки или завоалирани завоевателни намерения, постоянно донася корупция, зависимост, раздори, репресии и физическо унищожаване на националния елит на страната ни.
В историческите хроники са записани 12 военни конфликта (войни или краткотрайни въоръжени сблъсъци), през които руски войски стъпват на Балканите и навлизат в българска територия. В повечето случаи руска агентура и официални политически лица са прокламирали тези чисто завоевателни или наказателни походи като опити за „освобождение на братята южни славяни, християни” и пр.
През 18-и и 19-век руски емисари често примамват български младежи на служба в императорската армия или в Черноморския флот на Русия. След неуспешните военни действия на руските войски срещу Османската империя десетки хиляди българи насилствено са отвличани или са прилъгвани в руските пустеещи територии като крепостни селяни. В по-редки случаи те получават земя в крайгранични райони.
Редица дунавски градове като Русе, Силистра и Свищов нееднократно са разорявани и ограбвани, с цел да бъдат нанесени икономически и демографски щети на Османската империя. Всъщност от тези несистематизирани, периодични и половинчати бойни действия най-силно страда българското население.
Водачите на националната ни революция като Г. С. Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Стефан Стамболов и др. далеч преди 1878 г. оценяват руската политика като вредна, опасна и гибелна за националната ни кауза. Раковски и по-късно Ст. Стамболов дори стигат до идеята за създаване на дуалистична държава с Османска Турция, за да бъде спасена българската нация и да бъдат възпрени попълзновенията на руския империализъм.
Съвременни български историци неопровержимо доказаха, че т. нар. освободителна Руско-турска война от 1877-1878 г. е подготвена и провокирана от Руската империя с цел да бъде завладяна проливната зона в османската държава или да бъдат създадени условия за доминираща роля на Русия на Балканите и по морските и сухопътните коридори към Средиземно море. Единствено намесата на Великобритания и Франция и Берлинският конгрес от 1878 г., където на Русия е даден срок да изтегли войските си от пределите на Княжество България, временно възпират завоевателните стремежи на Руската империя.
Още преди да се опита да играе ролята на освободител Русия сключва тайни споразумения с Австро-Унгария (през 1876 и 1877 г.) и с някои други велики сили да не допусне на Балканския полуостров да бъде създадена единна и голяма славянска православна държава. Тоест, Русия предварително договаря накъсването и маргинализирането на българския етнос, оцелял след 485-годишно османско владичество.
 
Райхщадското споразумение е продължено с Будапещенската тайна конвенция между Русия и Австро-Унгария, както и с Лондонското споразумение между Русия и Великобритания от 30 май 1878 г. В посочените документи Русия категорично се договаря, че: 1) на Балканите няма да бъде създадена единна и голяма българска държава; 2) че тази държава няма да има излаз на Егейско или на друго топло море; 3) че тази държава ще бъде разделена на две области, едната от които ще остане васална на османския султан.
Именно тези договорености, държани в тайна от българското население, правят невъзможно създаването на Санстефанска България, а подписаният през 1878 г. предварителен Санстефански мирен договор — неизпълним.
Заради коварната руска политика днешна България има почти двойно по-малка територия от Българската Екзархия, очертана върху султанската карта като Българска автономия за Цариградската конференция през 1877 г. Конференция, умишлено провалена от руския посланик граф Игнатиев.
След 1878 г. руската държава неспирмо се меси във вътрешния живот на млада България: налага свои генерали и чиновници за министри; диктува политиката на българския княз; вербува офицери като агенти и ги използва за преврати, метежи и поддържане на напрежение в отношенията с Османска Турция. Руски агенти избиват и отравят десетки български политически и духовни водачи, несъгласни с отредената на България роля да бъде вечен васал на Руската империя.
 

Един от създателите на Търновската Конституция, дипломат от школата на граф Игнатиев, Сергей Спиридонович Татишчев, в прав текст чертае политическата стратегия на „освободителите” срещу млада България: “...Всичко, което Русия направи за България, трябва да бъде развалено. Целта на нашите усилия трябва да бъде не „целокупна” България, а подялбата даже на сегашното княжество между съседите му: румъни, сърби и гърци, с изключение на широката полоса по дължината на Черно море, която Русия може да поиска да остави за себе си...”
За да накаже непокорна България, през 1913 г. Русия формира коалиция от Сърбия, Гърция и Румъния, които след разгрома на Османската империя в първата Балканска война вероломно се нахвърлят срещу българската държава и отрязват исконни земи от територията й.
През Първата световна война Русия нахлува с 40-хиляден корпус в Североизточна България и изпраща други 20 000 войници на Южния фронт срещу страната ни. Само през периода май-октомври 1915 г. руски миноносци 14 пъти навлизат в български териториални води и на групи от по 2 до 5 кораба обстрелват мирни български градове, като нанасят човешки и материални щети в нарушение на Хагските конвенции.
През Втората световна война СССР използва дипломатическите си контакти с България, за да шпионира съюзна Германия и да ерозира българската държава. Още през август 1941 г. СССР изпраща диверсионни групи, които се опитват да организират терористични акции срещу законната власт в България зад паравана „антифашистка съпротива”.
През 1943 г. агенти на НКВД от съветското посолство в София отравят българския монарх цар Борис Трети, като с лъжи и интриги прехвърлят вината върху съюзна Германия.
Днешни български историци и военни експерти смятат, че отказът на монарха да изпрати войски на Източния фронт е бил проява на наивност и отсъствие на воля за борба срещу сталинския комунизъм. При наличието на 400-хилядна въоръжена и обучена българска войска през декември 1941 г. пред Москва, ходът на Втората световна война е можел да бъде по-различен.
След като обявява война на държава, с която през цялото време е поддържал дипломатически отношения, през септември 1944 г. сталинският СССР окупира България и създава условия да бъдат избити десетки хиляди политически, стопански, научни, културни и военни дейци. Всъщност с ръцете на палачите-комунисти Сталин унищожава елита на българската нация. От Москва сталинският слуга и национален предател Г. Димитров дирижира най-кървавата кампания за изтребление на човешки същества след края на Втората световна война на Европейския континент. Тази кампания преминава под лозунга за „съд над виновниците за националната катастрофа”.
Съветските окупационни сили изземат наличния държавен резерв от 25 000 т тютюн, 5 000 кг розово масло (по-скъпо от златото), както и цялото количество лавандула и ги продават на САЩ по пазарни цени срещу долари.
Като военни трофеи от страната ни са демонтирани и изнесени в СССР повече от 100 завода, сред които са трите самолетостроителни фабрики в Ловеч, Божурище и Казанлък.
Тригодишното пребиваване на 300 000-600 000 съветски военнослужещи струва на българската хазна над 133 млрд. лв. (133 280 719 447 лв.) или тогавашни 300 млн. долара.
В присъствието на 300-хилядна съветска военна групировка през 1946 г. е организиран незаконен референдум, който суспендира действащата Търновска конституция и обявява България за република. Подобен „референдум” се състоя през март 2014 г. в Крим. Жестоките репресии срещу другомислещите, несъгласни с комунистическия гнет българи, с приливи и отливи продължават до 1989 г.
На 10 ноември 1989 г. под диктовката на КГБ и на съветския посланик в България е извършен дворцов преврат и комунистическият диктатор Т. Живков е отстранен от власт. Мястото му заемат доскорошни негови съмишленици и верни на СССР дейци. От този момент до днес в Република България си препредават властта партии и коалиции, заченати в политическите лаборатории на КГБ, финансирани, насочвани, подпомагани или сваляни от тайните служби и олигарсите, назначени с протекцията на Кремъл.
България се оказа страната от бившия социалистически лагер с най-голям брой агенти на Държавна сигурност на глава от населението. Оказа се и единствената  държава, чието ръководство два пъти прави опити да се отрече от националния суверенитет и да пришие хилядолетното си отечество към СССР като 16-а република от „империята на Злото”.
НРБ е и единствената страна от комунистическия блок, която успява да фалира три пъти през периода 1945-1989 г.!
След мимикрията, наречена „преход” към демокрация, към пазарна икономика и правова държава, България държи печалния рекорд по броя на партии, НПО, професионални, научни и др. граждански сдружения, които откровено проповядват зависимост и тежнения към Путинова Русия.
В предишното 43-то Народно събрание само една от седемте партии не бе явен или прикрит поддръжник на РФ. В момента леви, центристки и псевдодесни партии, политически лидери, корпорации, бизнесмени, медии, учени, Светият Синод, където 85 % от митрополитите са агенти на комунистическата Държавна сигурност и кой ли не, все по-явно демонстрират симпатии и нагласи да водят откровена проруска политика.
Над 50 % от служителите в ДАНС, наричана с ирония „българското ФБР”, са бивши служители на ДС или са завършили школи на ДС и КГБ. Служба „Военна информация” (военното разузнаване) все още се „гордее” с 45 % от кадрите си, служили или учили в школи на бившето РУМНО, превърнато във филиал на съветското ГРУ.  
България все още е над 90 % енергийно зависима от Русия и нито едно от досегашните правителства не предприе решителни стъпки за диверсификация на енергийните източници, въпреки категоричните решения и призиви на ЕС.
Периодично страната ни е опосквана от комунистически политици, олигарси, финансови еквилибристи и други престъпни елементи, заемащи високи властови позиции. През 1996 г. след чудовищна инфлация и планомерен срив на банковата система бяха ограбени спестяванията на три поколения българи. Всички председатели на БНБ преди Иван Искров се оказаха агенти на ДС.
През 2016 г. след умишлени действия и бездействие на правителството, България бе осъдена да плати на фирми от Русия 1 млрд. и 200 млн. лева, без да е подписвала официален договор за дейности и доставки. Което не пречи на руските икономически агенти отново да призовават да продължим строителството на ненужната и опасна АЕЦ-„Белене”.
Нереформираната образователна система произвежда като на конвейер слепи, невежи и объркани поддръжници на мита за „освободителката” Русия, за „дълбоката кръвна, историческа и културна връзка” между нашите народи.
Водещи телевизии, вестници и радиостанции, повече от 300 проруски сайта, институти, историци и журналисти промиват мозъците на населението, че без приятелска Русия ще бъдем „измамени, ограбени и погълнати от хищния Запад”.
Градовете и селата ни са осеяни с паметници на „братушки”. Патриаршеският храм в столицата носи името на руски разбойник, приел исляма. Вървим по улици, които се наричат „Цар Освободител”, „Иван Аксаков”, „Граф Игнатиев”, „Генерал Гурко”, „Дондуков-Корсаков”. Хотели и културни средища носят имена като „Москва”, „Ростов на Дон”, „Петербург”.
Най-големият паметник в София продължава да бъде монументът, посветен на Червената армия-окупаторка. Съветските паметници са създадени, за да маркират и да възпроизвеждат у българите чувството за съдбовна принадлежност към руския и съветския свят.
В документите от националните архиви, повечето от които съветските окупатори отвличат с вагони в Москва и отказват да върнат до днес, е записана стратегическата задача на БКП: "Да възпита у българите любов и синовна признателност към Русия".
Историкът Юрий Фелщински формулира днешната доктрина на Кремъл така: „Пред Русия безусловно стои геополитическата задача по завземане на територии, на които се намират бивши съветски граждани, говорещи на руски език. Пред Русия безусловно стои стратегическата задача за разцепление на ЕС. Потенциално или теоретично, пред Русия стои и въпросът за отслабването на НАТО или откъсването от НАТО на някои членове на организацията. Макар че политиката на Русия води към това, че НАТО се разширява. Защото след окупацията на Крим и нахлуването в Източна Украйна на всяка европейска страна й е ясно, че единствената надежда за независимост и национална сигурност е членството в НАТО.”
През последните години Русия все по-безцеремонно се намесва  във вътрешните работи на страната ни с цел тя да бъде дестабилизирана и чрез нея да бъдат ерозирани НАТО и ЕС. Чрез методите на хибридната война, с  мощна проруска пропаганда, след окупацията  на Крим бе даден старт на кампания за пълно подчиняване на България и за промяна на външнополитическия й курс. Други цели на Русия са да притежава гарантиран пазар за енергийните си суровини и да ползва България като транзитен коридор  към Южна Европа.
През 2010 г Русия започна  медийна кампания и организира  протести против проучването на находищата на шистов газ от амерканската компания „Шеврон”. Правителството и парламентът безропотно наложиха мораториум не само върху добива, но и върху проучването на залежите.
Всеки опит за диверсификация на доставките на петрол и газ за България среща жесток отпор. През  2009 г. бе взето решение за развитие на интерконекторни връзки със съседните страни и за диверсификация на доставките на природен газ за България. Изтекоха 8 години, но все още няма изградена нито една интерконекторна връзка. България продължава да бъде напълно зависима от руския газ, който  купуваме по едни от най-високите цени в Европа.
България е над 80 % зависима от доставките на петролни продукти, след като най-голямата нефтопреработвателна рафинерия у нас и на Балканите през 1999 г. бе продадена на руската компания „Лукойл” на стойност, равна на едногодишната й печалба. През последните 10 години тази компания не е внесла нито лев данък върху печалбата при над 30 милиарда долара продажби по най-високата нетна цена на горива в Европа, купувани от най-изостаналата икономика и от най-бедното население в Европейския съюз.
За да бъде затруднена конкуренцията, над 80 % от всички петролни бази у нас са собственост отново на „Лукойл”, който ги отдава под наем на изключително висока цена, за да не могат конкурентни фирми да внасят и да складират  горива.
Досегашните български правителствата не се противопоставят решително на това васално положение. Газовите и петролните доставчици и посредници, големите строителни фирми, които изграждат инфраструктурни проекти като газопроводи, магистрали, пречиствателни съоръжения, водопроводни мрежи и др., са 100 % собственост на лица, свързани с РФ, със структури на Държавна сигурност, с руските служби или със старата върхушка на комунистическата партия, която винаги е била и остава агент на руската държава.
През всичките години след 1989-а Русия активно пречеше България да модернизира своята армия. Не бе извършено бързо и качествено превъоръжване, като особено трагично е положението във ВВС. Всеки опит на предишния президент да инициира по-тясно взаимодействие с партньорите от НАТО, да бъдат изработени стратегия и план за модернизация на Въоръжените сили и по-бързо да бъде достигнат поетият ангажимент 2 % от БВП да бъдат изразходвани за отбрана, срещаха упорита съпротива от управляващи и опозиция.
Разумните инициативи за съвместни операции и общо командване на Черноморски флот на НАТО се натъкнаха на остра съпротива от  основните политически партии и от т. нар. националисти. Всеки опит за приемане на съюзнически войски и техника в България се сблъсква с масиран отпор от проруски настроени политици, журналисти и „експерти“, които активират проруските граждански организации с явно или скрито финансиране от РФ.
Въпреки благите приказки за „вечна дружба” и за „дълбоки исторически корени на руско-българското приятелство”, във Военната доктрина на Руската федерация Република България е посочена като първостепенна заплаха за сигурността на Русия и като вероятен противник заедно с останалите държави от НАТО.
Военная доктрина Российской Федерации
I. Общие положения
12. Основные внешние военные опасности:
а) наращивание силового потенциала Организации Североатлантического договора (НАТО) и наделение ее глобальными функциями, реализуемыми в нарушение норм международного права, приближение военной инфраструктуры стран - членов НАТО к границам Российской Федерации, в том числе путем дальнейшего расширения блока;
------------------------------------------------------------------------------------------------
Русия пряко се намеси във вътрешните работи на България и през миналата година, когато директорът на Руския Институт за  стратегически изследвания (РИСИ) генералът от ГРУ Леонид Решетников няколкократно посети България.  На срещи с политически лидери и лица от петата колона на Русия е било взето и официално бе оповестено решение за „прочистване на евроатлантическия елит в България“, като на първо време не се допусне втори мандат на президента Плевнелиев. В жаргона на престъпния свят и на руските тайни служба думата „зачистка” означава само едно: безмилостно унищожаване.
Като имаме предвид неясната ситуация в Турция, напълно е възможно Балканите отново да станат „бурето с барут“, което ще взриви мира в Европа. На България е отредана ролята на транзитна територия, която да не бъде в състояние да попречи нито на руския военен флот да дебаркира на морския ни бряг, нито на руската авиация да прелита над България към Западните Балкани, Южна и Централна Европа.
За целта платени социолози извършват поръчкови „изследвания”, които уж откриват, че ако станат обект на агресия, българите ще разчитат повече на Путинова Русия, отколкото на съюзниците от НАТО.
Осъществени бяха политически и медийни операции, целящи да извадят стари скелети от шкафа на историята, да влошат отношенията ни с Република Турция и да ерозират ЕС и НАТО.
Свободата  на словото у нас е твърде ограничена, поради което страната ни заема незавидното 113-о място в света по медийна свобода, като ежегодно се свлича с по 14-16 места.
Съдебната система и цялата държава са пропити от корупция, от шуро-баджанащина, келепирджилък и нагъл грабеж на публични средства. Прокуратурата е изградена по съветски образец, като 27 години главният прокурор продължава да бъде безконтролен и несменяем с рекорден за страната ни 7-годишен мандат.
У нас все още работят и живеят ярки, смели и компетентни граждани, общественици, политици, дипломати, офицери от резерва, експерти по сигурността, журналисти и университетски преподаватели, които виждат и казват истината на висок глас. За жалост, техните позиции рядко стигат до по-широк кръг от хора поради контрола на медиите от проруски сили.
Ето защо намирам издигането на паметнник в чест на император Александър II за исторически ненужно и за политически вредно за съвременна България. Идеята придворният скулптор на Путин Зураб Церетели да ни подари вече готова, прашасваща статуя, изглежда смехотворна. Паметникът е далеч по-нужен на самата руска държава, където от 1918 г. няма нито един бюст или паметник на цар Александър II, извършил наистина революционна крачка към социален прогрес с акта си от 1861 г., с който освобождава от крепостно робство повече от 40 милиона безправни селяни.
Да припомня, че по нареждане на В. И. Ленин, чийто брат през 1887 г. е осъден и екзекутиран след покушение срещу Александър III, са разрушени всички паметници и бюстове на братята-императори Александър II и Александър III.
Втори вариант за решаване на въпроса е паметникът да бъде преподарен на съседна Македония, която проявява подчертана слабост към исторически реминисценции и към широкомащабни театрални ефекти. Помпозната статуя на руския цар би се вписала между паметниците на Филип II, Александър Македонски и на други монарси, осеяли отеснелите площади на Скопие.
И още: изглежда твърде пресилен и васален опитът да издигнем пореден паметник на руски владетел, след като в самата Русия няма нито един паметен знак в чест на български политически или военен деец с изключение на братята Кирил и Методий, които отдавна са обявени за „славянски първоучители”, без да се посочва конкретната ми родина. А делото им е национализирано от Руската неоимперия, за да бъде използвано в шовинистичната хибридна политика за все по-силен дипломатически, етнически, религиозен и културен натиск върху страните от бившия социалистически лагер.
Дарените паметници не пускат дълбоки корени в земята, която не ги е изстрадала и сътворила от собствената си плът. Предложеният и приет с поклони подарък от православната империя твърде силно напомня за друг „щедър” дар, донесъл гибел на великата Троя.
                                    

Капитан I ранг о. з. Васил Данов