Сряда, 15 Август 2018, 04:21
Frognews
0| 4521 |01.03.2018

На Първи март не трябва да се пипа и носи черно

.
Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, запазил се от древността до наши дни. Този ден е свързан с пролетното затопляне и възраждането на природата. За обредите и обичаите на капанците в Лудогорието, свързани с честването на празника, разказа за БТА Даниела Ганчева, уредник-етнограф в Регионалния исторически музей в Разград.
На 1 март хората, дърветата и животните се закичват за здраве и успех с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят или до 9 март - църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март - Благовещение. Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.

Първи март е един от най-веселите и жизнерадостни празници за местното капанско население в Лудогорието, обясни Ганчева. На този ден в миналото рано сутринта жените капанки измитали двора и къщата, като изхвърляли навън боклука, изричайки думите "Бълхи вън, вътре Марта". Освен това с изгрева на слънцето домакините изнасяли навън нещо червено - тъкан или прежда, а в къщите, където имало млада булка се изнасяло нейното червено було. Тъканите се мятали върху судурмата или се закачали върху клоните на плодно дърво, за да ги види Марта, да се зарадва и да донесе здраве и щастие в този дом, посочи тя.

Освен това капанките вярвали, че на първи март не трябва да се пипа нищо черно. В някои села избягвали да обличат дрехи, в които преобладавало черният цвят, обяснява етнографът. По думите й тези ритуали се правели с цел да не стане черно житото, да няма главня и да има плодородие.

В някои села избягвали да палят огнището и да пекат хляб на първи март, за да не изгори зърното.

Известна е и традицията преди да се излезе от дома на прага стопанката да постави червен или шарен плат, който тя удряла с ръце или с дървен предмет, изричайки думите "Вън болести, вътре Марта". Това се правело, за да има плодородие и здраве в дома, разказа Ганчева. В някои капански села се е съхранило също поверието на този ден стопанката да заплашва с брадва и да се заканва на дръвчетата, че ако не цъфнат и не дадат плод през годината, то тя ще ги отсече.

С Баба Марта са свързани и други обредни действия на капанците, каза етнографът. В село Топчии е останало поверието на 1 март да не се меси и пече хляб, за да не се разсърди Баба Марта и да изпрати гъгрица и изгори житото. В много от селата на този ден се избягва да се бърше с черна кърпа из дома, защото вярват, че по този начин ще донесат злото. За капанците е характерно, че на първи март не работят, за да не разсърдят Марта. В някои капански села като Осенец, избягват да хващат игли и ножици, за да не се появят дупки по плодовете през годината, да не станат червиви. В определени селища се приема идеята, че на този ден също така не трябва да се излиза от селото, за да не се изнася плодородието извън този район, споделя етнографът.

В капанските селища е била позната навсякъде традицията да се правят марти, така наричали те мартеничките. В миналото мартениците се изработвали от вълнена прежда, като в по-ново време можели да се правят и от памучни конци. Дълги години при капанците в Лудогорието се е запазила традицията с мартенички да се закичват предимно малките деца, момите и в по-редки случаи в някои села и младите булки. Носенето повсеместно на мартеница от жените и мъжете както е познато днес, става доста по-късно във времето, след като постепенно се променят обичаите и ритуалите, свързани с първи март, обяснява етнографът. Тя споделя, че мартеничката се завързвала с думите "Да си жив и здрав, Марта да те пази" и тя се носела до идването на "чаплата", както те наричат щъркела.

Щом дойде щъркела те задължително завързват мартеничката на плодно дърво и вярват, че по този начин ще се подсигури плодородието както в семейството, така и в цялото землище на селото, каза Даниела Ганчева. Тя допълни, че част от традициите, характерни за Първи март при капанците в Лудогорието, като това да се поставя червен плат или да не се носи черно, се съхраняват до към периода на Първата световна война и се помнят от жените в годините след това. В отделни семейства споменът за традицията да се изнася червено се съхранява до към средата на 20-и век. Заплахата на дърветата да не раждат също отмира някъде към 30-те години на миналия век, а правенето на мартенички се съхранява до 60-те години на миналия век.

Обикновено обаче мартеницата вече се явява в един нов развит вариант. По това време стават актуални мартениците от типа "Пижо и Пенда" или мартеници, които се правят от обвивката на бубите. От тях се оформят цветенца, като едната част се боядисва в червено, а другата остава в бяло и се съединяват с конче, усукано в бяло и червено. Това са едни от най-характерните мартенички, които битуват сред населението през посочения период.

Традицията да се изработва мартеницата в дома постепенно избледнява и особено в края на 20 в. и началото на 21-и век вече стават масови мартениците, които се купуват от пазара, разказа още етнографът. Тя споделя, че в днешно време знанията за мартеницата като символ, като апотропей го има сред децата, сред младото поколение, но останалите ритуални практики са непопулярни, неизвестни, просто защото децата няма откъде да ги научат, тъй като първоизточниците за това знание вече ги няма.

За мартениците

Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да предаде посланието й за здраве и любов.

Този стародавен, най-вероятно езически обичай, се смята за уникална българска традиция, макар че в леко променен вид присъства и в Румъния. Там мартеницата се нарича "марцишор" и се носи само от жени, а в Северна Гърция я носят само децата като гривна, направена от усукан бял и червен конец. Обичаят се пази и в близките страни, където са се преселвали българите през вековете - отбелязва се в южните части на Молдова, където живеят етнически българи.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Стефко Колев, един от първите отвлечени: Чувствам се жертва и на държавата, и на престъпниците 3| 6518 |17.09.2017 . 87-годишната жена за Аушвиц: Човек трябва да се бори, за да остане човек и жив 1| 6871 |10.06.2017 . На 10 април в космоса излита първият български космонавт Георги Иванов 0| 5462 |10.04.2017 . Отиде си Моката - първият ни олимпийски медалист 0| 3262 |30.01.2017

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах

Вашите лични данни / GDPR

Скъпи потребители,

От 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR. Във връзка с това "Фрог Нюз" EООД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR. Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.

РАЗБРАХ