Полша не покани Сърбия и Русия на 80-тата годишнина от началото на Втората световна война

Според Министерството на външните работи, посолството на Сърбия във Варшава е получило информация, че са поканени само членове на ЕС, НАТО и Източното партньорство.

Това ще бъде второто голямо събитие, на което Сърбия няма да бъде представена в съответствие с историческата си роля и статута на страна-победител, коментира вестникът, като припомня, че на отбелязването на 100-годишнината от победата в Първата световна война на 11 ноември миналата година, Франция разположи президента на Сърбия в страничните редове, а в същото време настани държавния глава на Косово Хашим Тачи точно зад Владимир Путин. Официален Париж също постави хърватския президент Колинда Грабар Китарович на първи ред.

Остри критики към Полша дойдоха и от Москва. А именно, Владимир Путин дори не получи покана за събитието, на което се очаква да присъстват около 20 световни лидери. Дмитрий Песков, прессекретар на президента на Русия, заяви, че „всички мемориални събития във всяка страна по света, посветени на годишнините от Първата световна война или Втората световна война, не могат да се считат за завършени без участието на Русия, тъй като нейната роля за завършването на Втората световна война не може да бъде пренебрегната. Той припомни, че само за освобождаването на Полша от нацистите, които я превземат през 1939 г., са дали живота си 600 хиляди съветски войници.

Ръководителят на кабинета на полския президент Кристоф Шчарски заяви, че се очакват 40 чуждестранни делегации, около 250 гости от цял свят, включително президенти, премиери, председатели на парламенти, външни министри, министри на отбраната, както и пратеници на европейските кралски семейства.

В отговор на въпроса защо Русия не е поканена, той каза, че „президентът (на Полша) е решил да покани страните от Европейския съюз и Източното партньорство, Азербайджан, Армения, Беларус, Грузия, Молдова, Украйна. И Русия не участва в нито една от тези организации“.

По-рано полските власти взеха своето решение да не канят руски представители, обяснявайки, че на 1 септември 1939 г. Русия все още не е участвала във войната и Полша иска да отбележи годишнината с онези страни, с които сега тя работи в тясно сътрудничество. Полската консервативна партия „Право и справедливост“, която е на власт в страната, според медиите е избрала този формат, за да отбележи годишнината от нападението над Полша и началото на избухването на войната с днешните съюзници на НАТО и Европейския съюз, за да избегне руския президент, който беше поканен на предишната кръгла 70-годишнина.

За първи път церемонията беше преместена от Гданск и полуостров Вестерплате във Варшава, поради по-ранни спорове с властите в Гданск, доминирани от полската опозиция. Програмата предвижда германският и полският президенти да отдадат почит на цивилните жертви от Втората световна война в град Велюн, в централната част на Полша, призори на 1 септември, внезапно бомбардиран от нацистите в 4.40 ч., докато Германия все още не е обявила война на Полша.

В Москва обаче смятат, че е точно обратното на това, което Полша твърди, и че става въпрос за класическа ревизия на историята. Генерал-полковник Леонтий Шевцов, член на съюза на журналистите на Русия, в авторски текст подчертава, че е „очевидно, че без участието на Русия, другите републики от бившия СССР, Сърбия, Китай и други страни, които са понесли основната тежест на войната, форматът, който предлага Полша предизвиква недоумение“, тъй като „по логиката на манипулацията на Варшава, организаторът на тази война – Германия и нейните съюзници, участват на манифестацията, а страните от антихитлеристката коалиция не са повикани. Като се погледне списъка на официалните лица, човек може да се сети за същата далечна 1939 година. За какво НАТО, ЕС, а още повече Източно партньорство като почетни гости може да се говори.

В последните дни около Втората световна война спориха в Туитър и руският и американският посланици в Белград Александър Боцан-Харченко и Кайл Скот. Руският пратеник реагира на изявлението на американския си колега по повод 80-тата годишнина от подписването на пакта Молотов-Рибентроп.

Скот написа, че „двама диктатори тайно си поделят Източна Европа на нацистка и съветска сфера на влияние“, а седмица по-късно е последвала инвазията срещу Полша и ужасите на Втората световна война.

Боцан-Харченко му върна, че трагедията е могла да бъде избегната, ако западните сили са се съгласили да създадат предложената от СССР система за колективна сигурност.

„Западните сили избраха циничната политика на умиротворяване, която би насочила агресията на Хитлер на изток“, написа дипломатът. Опитът да се представи Съветският съюз като провокатор на Втората световна война, отбеляза той, скверни паметта на милионите жертви, допринесли за краха на нацизма и освобождението на неговия народ и народите на Европа.