Преди 120 г. се простихме с Капитан Петко войвода, няма вече такива

В началото на 1899 г. Народняшкото правителство е сменено от либералите на Васил Радославов. Едно от първите мероприятия на либералното правителство е да сключи заем за откупуването на южнобългарските железопътни линии от частните компании, на които те принадлежат. Кабинетът обаче сключва заробващ външен заем с виенски банкери. Това предизвиква бурното недоволство на консервативната опозиция, в която се числи и Петко Киряков. Той се подписва под публикувания във вестниците протест и изработва едно черно знаме с надпис "Те погребаха България", като лично го забива на покрива на своя дом.

Няколко месеца по-късно умира. След кончината му, родопският книжовник и биограф Стою Шишков, получава писмо от приятел на войводата. То завършва с думите:

"Той умря, но неговото име, неговите благи намерения и подвизи, неговите добри дела и примери ще останат вечно в сърцата на всички ни и ще се предават с уважение към покойника от поколение на поколение. Неговото име ще остане със златни букви записано в историята."

...........................................................................

Народът го възпя...

Петко льо, Капитанине

Петко льо, капитанине,
Петко льо, командирине,
яла са, Петко, откажи
от сванка пусто хайдутство.

На майка ти са додяло
по денем вода носене,
по нощем ризи перане,
юнашки глави скриване.

Майчо льо, стара майчо льо,
яз съм си янджиче проводил,
яз съм си янджиче проводил
в Стамбула града голема.

А га янджиче си доде
какви хабери ще носи,
тогава ша са откажа
от този пусти хайдутлук.