Неделя, 19 Август 2018, 15:00
Frognews
8| 7194 |10.04.2018

Скандално! Преди 39 години военно списание скачи ”Союз”33 на Рукавишников и Иванов с орбиталната станция

.
Николаей Рукавишников и Георги Иванов
На 10 април списание ”Български воин” предварително скачи ”Союз” 33 с орбиталната станция. В репортажа Георти Иванов и Николай Рукавишников се прегръщат с Владимир Ляхов и Валерий Рюмин в станцията, вдигат наздравици с нашенско червено вино и замезват с български суджуци и луканки. Но скачване няма....
Още същият ден цялото списание е иззето и конфискувано. А впоследствие написаното се изучава като класически пример във факултета по журналистика.

Иначе на 10 април 1979 г., първият българин излетя в Космоса - полк.Георги Иванов Какалов.  "В 20.34 часа московско време от космодрума в Байконур беше изстрелян космическият кораб "Союз-33" за извършване на съвместни изследвания и експерименти по програмата "Интеркосмос", пилотиран от международен екипаж в състав летецът космонавт на СССР Николай Рукавишников и българският космонавт изследовател майор Георги Иванов", гласи тогава съобщението на БТА.

За полета на Георги Иванов е разработена впечатляваща космическа програма. Тя предвижда след скачването на кораба "Союз-33" с орбиталния комплекс "Салют-6" - "Союз-32" да бъдат извършени съвместни изследвания и експерименти по програмата "Интеркосмос" с космонавтите Владимир Ляхов и Валерий Рюмин, които работят в околоземна орбита от 25 февруари 1979 г.

Космонавтите трябва да изпълнят много широка научна програма, която включва 28 експеримента (три от които с уникално значение) и изследвания в 4 области на науката. За полета са създадени изцяло български системи и прибори.

Специално за полета българските учени създават и различни типове храни в лиофилизиран вид, при който се постига пълно запазване на вкусовите, ароматните и хранителните качества на продуктите. На космическата трапеза от българските учени от Централната лаборатория по лиофилизация и криобиология са подготвени балкански кашкавал, овче сирене, печени бадеми, горски мед, конфитюр от ягоди и малини и лютеница. На борда на кораба, с който лети първият български космонавт, има и шепа пръст от трите светини на България - Плиска, връх Шипка и Бузлуджа.

На 11 април 1979 г., втория ден от полета на "Союз-33", при последните маневри преди скачването със станцията "Салют-6", на около 3 км от орбиталната станция отказва основният двигател, който е универсален за корабите "Союз" - използва се и за ускорение, и за намаляване на скоростта, и за маневриране на орбита. По указание от Земята те се опитват 6 пъти да го включат. За първи път в историята на съветските пилотирани космически полети двигател на космически кораб се оказва неизправен. Скачването е отменено. Ръководителите на полета дават 12-часова принудителна почивка, докато се намери правилният изход. Взема се решение за прекратяване на полета.

За първи път за корабите "Союз" в определеното за спускане време се налага да бъде включен резервният двигател, но и той след като отработва определените 180-186 секунди, се налага да бъде изключен. След по-малко от две денонощия и 31 обиколки полетът на "Союз 33" приключва с драматично приземяване. Налага се космическият апарат да се приземи по законите на балистиката, като особеното при това спускане е огромното натоварване на космонавтите, което достига 8-9 и дори 10 единици (при нормално 3-4 единици собствено тегло).

В Космоса е изхвърлена ценна апаратура. Прекъсната е връзката със Земята. Спускането продължава 2 минути и половина. Приземяването протича още по-сложно, след като космонавтите поемат ръчното управление. Капсулата се врязва в атмосферата по-остро от нормалното, натоварването е огромно, почти на границите на човешките възможности.

Спускаемият апарат с екипажа се приземява на 12 април в 19.34 ч. на 320 км югоизточно от гр. Джезказган (на територията на тогавашния СССР) при изключителна сложна и трудна обстановка, създадена поради отклонения от предвидения режим на работа на сближаващо-коригиращата система на кораба. През целия драматичен полет пулсът на Георги Иванов остава нормален и не се променя.

Георги Иванов прави 31 пълни обиколки около Земята, прекарва в Космоса 1 ден, 23 часа и 1 минута.

Няколко години по-късно попитан дали мисли, че живее втори живот, той отговаря: "Може би, да. Ако обаче погледнем по-общо, всеки летец  живее един свой (най-малко) втори живот. Това са рисковете на професията". А на въпроса: "С какви прозрения се върнахте?", отговаря - „Убедих се, че Земята, която смятаме за голяма, от Космоса изглежда крехка. А човекът е наистина прашинка във Вселената. Нищо че има удивителна интелектуална мощ“.
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания. Моля, подкрепете ни.

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. 14 години Република България в НАТО 0| 5859 |28.03.2018 . Командосът Емил Шарков загина преди четири години. Помните ли? 5| 6980 |14.03.2018 . 75 години от спасяването на българските евреи 0| 4580 |10.03.2018 . Навършиха се 33 години от атентата на гара Буново 2| 7135 |09.03.2018

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах

Вашите лични данни / GDPR

Скъпи потребители,

От 25 май 2018 г. - влиза в сила новото европейско законодателство за защита на личните данни, известно още и като GDPR. Във връзка с това "Фрог Нюз" EООД приема нова "Политика за поверителност" (тук), съобразена с GDPR. Целта на новите правила е да дадат на вас повече права за контрол над собствените ви данни и по-добра защита на неприкосновеността ви.

РАЗБРАХ