Смелото сърце на Шотландия

  Ирина Калчева Шотландският патриот сър Уилиам Уолъс (ок. 1270 – 23 август 1305 г.) води съпротивата срещу английската окупация на Шотландия по време на т.нар. Война за шотландската независимост. Той е най-големият герой в шотландската история. Уилиам Уолъс е син на дребен благородник от уелски произход, чието семейство служи при бъдещия кралски род Стюарт. Той е роден по време на властването на крал Александър III – време на мир и икономическа стабилност за Шотландия. През 1286 г. Александър умира при нещастен случай, без да остави наследник на престола. Тогава лордове провъзгласяват за кралица неговата четиригодишна внучка (по непряка линия) Маргарет и сформират регентски съвет, който да управлява, докато тя навърши пълнолетие. Английският крал Едуард I Дългокракия се възползва от момента и уговаря с лордовете годежа на Маргарет с неговия син Едуард, като обещава Шотландия да си остане независимо кралство. Всички планове обаче рухват, когато четири години по-късно Маргарет се разболява и умира по пътя от родната си Норвегия към Острова. Почти веднага след това се появяват редица претенденти за шотландския престол. За да се избегне война между родовете, лордовете се обръщат към Едуард за помощ. Двамата основни съперници за трона са Джон Балиол и Робърт Брус. През ноември 1292 г. английският крал дава подкрепата си на Балиол, но в същото време издига и собствените си претенции за шотландската корона, тъй като по-рано е бил признат за Върховен лорд на Шотландия. Крал Джон Балиол прави грешката да отдаде почит на Едуард като негов васал, което е знак за английския владетел да зяави открито претенциите си и да нахлуе в северната си съседка. Той нанася поражение на противника при Дънбар и принуждава Джон Балиол да абдикира от трона. 1800 шотландски благородници са принудени да положат клетва пред нашественика. На тази историческа сцена се появява Уилиам Уолъс. Животът и делата му преди 1297 г. не са надеждно документирани, но има спекулации, че е участвал в спречквания, завършили със смъртта на няколко англичани. През 1297 г. Уолъс се включва в шотландската съпротива срещу нашественика. На 11 септември същата година той печели битката при Стърлинг. Въпреки че врагът има числено превъзходство, шотландската войска начело с Уилиам Уолъс и Андрю Мори разгромява англичаните. Професионалната армия на граф Съри, състояща се от 300 конници и 10 000 пехотинци, е пресрещната на северния бряг на река Форт и напълно разбита. Успехът се дължи предимно на добрата позиция на шотландците – те причакват противника на тесния мост, по който войниците могат да минават само по трима, и ги избиват, докато пресичат. Попаднали в капан, англичаните се паникьосват и докато задните редици напредват, предните се втурват назад в отстъпление. В резултат от мелето мостът не издържа увеличаващата се тежест и се срутва в реката, повличайки със себе си много от мъжете. Според някои историци за сгромолясването на моста своята роля изиграват и скритите под него шотландци. Хората на Уолъс печелят важна победа, която повдига изключително много самочувствието им, въпреки че губят един от водачите си – Андрю Мори, който, според хрониките, загива в битката при Стърлинг. След края на сражението Уилиам Уолъс е посветен в рицарство и носи титлата „Защитник на Шотландия и Предводител на армията”. Шест месеца по-късно Уолъс предприема нападение над северните английски територии, за да пренесе войната на английска земя и да демонстрира по този начин на крал Едуард, че шотландците също не са безобидни. Едуард побеснява от отправеното му открито предизвикателство. Само година след тази провокация Уолъс губи битката при Фолкърк. На 1 април 1298 г. англичаните нахлуват в Шотландия при Роксбърг, опустошават Лотиан и превземат няколко замъка, но Уолъс предприема защитна тактика – изтегля се, унищожавайки всичко по пътя си, за да изтощи врага и да го остави без продоволствие. Въпреки това обаче Едуард преследва Уилиам Уолъс до Фолкърк. На бойното поле шотландският предводител отново разчита на защитна позиция, но формацията му от копиеносци „таралеж” и дървената палисада са пометени от вражеската конница, която разбива и стрелците. Шотландските рицари се оттеглят. Битката е загубена и Уолъс е принуден да бяга, което се отразява негативно върху репутацията му на военачалник. През септември същата година той се оттегля от поста си „Защитник на Шотландия” в полза на Робърт Брус, граф на Карик, и Джон Комин от Баденох, роднина на Джон Балиол. През 1302 г. Брус сключва мир с крал Едуард въпреки несъгласието на Уолъс. Уилиам Уолъс се изплъзва успешно на англичаните до 5 август 1305 г., когато е предаден от Джон де Ментийт – шотлански рицар, верен на Едуард Английски. Бунтовникът е заловен и закаран в Лондон, където е изправен на съд за държавна измяна. На обвинението той отговаря: „Не съм изменил на Едуард, тъй като никога не съм му служил”. За свой крал той признава Джон Балиол. Уолъс е признат за виновен и 23 август е денят, определен за неговата екзекуция. Той е завързан за кон и влачен гол по улиците на Лондон до Смуут Фийлд (Смитфийлд), където е обесен, а после още жив е скопен и изкормен. Най-накрая е обезглавен и нарязан на четири части – бруталните изтезания са наказанието му за държавна измяна. Главата на шотландския патриот е набучена на кол и изложена на Лондонския мост, а крайниците му са изпратени в Нюкасъл, Бъруик, Стърлинг и Абърдийн. Така среща своя край най-почитаният борец за свобода и герой на Шотландия. Той се превръща в легенда в своята страна и е обезсмъртен в много произведения. Животът му служи за основа на касоразбивача „Смело сърце”, в който последната дума на героя на Мел Гибсън, преди да издъхне, е „Свобода!”.