Сталинградската битка- 19 ноември 1942-2 февруари 1943 г.

Датата е 31 януари 1943 г. Мястото – сутеренът на разбития Универмаг в съветския град Сталинград. Войниците от Червената армия откриват травмираните военни командири на Адолф Хитлер, криещи се в подземен лабиринт. Отчаяните и изтощени лица на нацистите остават в съзнанието на техните противници.

"Мръсотията и човешките екскременти и кой знае още какво стигаше едва ли не до кръста ти", спомня си майор Анатолий Золдатов. "Не е за вярване колко вонеше. Имаше две тоалетни и на знаците над тях се четеше " забранено за руснаци".

Решителната битка при Сталинград току-що е приключила с горчиво и унизително поражение за 6-та армия на Хитлер. Било е само въпрос на време преди нацистка Германия да капитулира. Подполковник Леонид Винокуров е първият, който забелязва наскоро повишения в ранг фелдмаршал, командир на германските войски, да лежи в ъгъла.




"Той лежеше на леглото, когато влязох. Той лежеше с палтото си и с фуражката си. Брадата му не бе бръсната две седмици и сякаш бе изгубил цялата си смелост", спомня си той. Лежащият офицер е фелдмаршал Фридрих Паулус.

Писмени документи от първа ръка за битката при река Волга, отнела живота на 60 хиляди германски войници и между половин милион и милион войници от Червената армия, са част от колекция от невиждани досега интервюта с руските бойци при Сталинград.

„Сталинградските протоколи” са съставени от германския историк Йохен Хелбек, получил достъп до няколко хиляди интервюта с войници от Червената армия, участвали във Втората световна война, съхранявани в архивите на Руската академия на науките в Москва.

Документите, които първоначално са били предназначени, като записи за "Великата отечествена война" на Съветския съюз, са толкова откровени и смущаващи, че Кремъл публикува само малка част от тях след 1945 г., предпочитайки да избере ортодоксалната сталинистка пропаганда.

"Протоколите" лежат в архивите на Москва до 2008 г., когато, действайки по тайни начини, Хелбек успява да получи достъп до 10 000 страници от тях.

Документите намекват, че убийствата извършени от настъпващата нацистка армия и бруталната окупация на Съветския съюз са сред основните мотиви, стоящи зад свирепата контраофанзива на Червената армия. Съветският снайперист Василий Зайцев казва на интервюиращия: "Човек можеше да види младите момичета, деца, които висят от дърветата в парка – а това оказа потресаващо въздействие върху нас".

Майор Пьотр Зайончковски си спомня за откритото тяло на мъртъв руски другар, измъчван от германците: "Кожата и ноктите на дясната му ръка бяха напълно откъснати. Едното му око бе изгорено, а на лявото слепоочие имаше рана от нажежено до червено парче желязо. Дясната половина на лицето му беше покрита със запалима течност и изгорена".

В документите оживяват ужасяващите изпитания, понесени от двете страни в изтощителни улични боеве за всяка къща, които доминират в голяма част от битката. В някои случаи се оказва, че Червената армия заема един етаж на сградата, докато същевременно германците държат другия. "В тези улични боеве се използваха ръчни гранати, картечници, щикове, ножове и лопати ", спомня си генерал-лейтенант Чуйков. "Хората се изправяха един срещу друг и се биеха. Нямаше начин, по който германците да превземат града."

Исторически погледнато, протоколите са значими, защото подлагат на съмнение претенциите, предявени от нацистите, а по-късно и от опонентите на Съветския съюз по време на Студената война, че войниците от Червената армия са се борили толкова решително, само, защото иначе биха били екзекутирани от съветската тайна полиция.

В монографията си "Сталинград" от 1998 г., британският историк Антъни Бийвър изчислява броя на убитите войници на Червената армия на 13 000. Той също така посочва, че повече от 50 000 съветски граждани са се сражавали на германска страна при Сталинград. Съветските документи, открити по време на съставянето на протоколите, обаче, показват, че има малко по-малко от 300 екзекуции само от средата на октомври 1942 г., което реално е три и половина месеца преди германското поражение.

Дали някои от интервютата не са дадени в полза на съветските пропагандни цели, остава под въпрос. Думите на политическите лица показват, че самите те играят важна роля в осигуряването на вдъхновение за борбата. Съществуват доказателства за раздаване на листовки в разгара на битката, изобразяващи "героя на деня". Бригадния комисар Василиев си спомня: "Разглеждаше се като позор, ако комунист не е първият, който повежда войниците в битка".

Хелбек отбелязва при издаването на протоколите, че по време на битката за Сталинград броят на членски карти на комунистическата партия е нараснал от 28 500 на 53 500 и то само за периода от август до октомври 1942 г. и че Червената армия превъзхожда политически и морално своя нацистки противник. "Червената армия е политическа армия", казва той пред списание "Дер Шпигел".

По време на Втората световна война битката за Сталинград е най-кървавата. Снайперистът от съветската армия Василий Зайцев, ликвидирал 242 германци, разказва година по-късно: "Сега имам нестабилни нерви и съм под постоянно напрежение". А мнозина оцелели от битката се самоубиват години по-късно.