8 детски приказки, чиито смисъл е много по-дълбок, отколкото изглежда при пръв прочит

Руския сайт AdMe.ru е подбрал откъси от известни приказки, които си струва да прочетем отново със своите деца.

    "Мечо Пух" от Алън Милн

    — Ама, какво е станало с опашката ти? — попита Мечо Пух изненадано.

    — Какво да е станало? - попита Йори

    — Няма я!

    — Да не бъркаш?

    — Опашката ти или е тук, или не е тук! По мое мнение, не може да се сбърка.

    "Пипи Дългото чорапче" от Астрид Линдгрен

    — Моля те, Пипи, остани да спиш у нас първата нощ — рече Аника.

    — О, не — отвърна Пипи и скочи от коня си в снежнатя пряспа пред портата. — Сега трябва бързо да разтребя Вила Вилекула.

    Тя продължи през дълбоките преспи, които стигаха чак до кръста й. Конят я следваше послушно.

    — Но помисли само колко ще ти е студено — каза Томи: — След като толкова дълго време не е палено.

    — Ами! — отвърна Пипи. — Щом сърцето е топло и бие както трябва, на човек не му става студено.

    "Алиса в страната на чудесата" от Луис Карол

    - Не тъжи – каза Алиса – Рано или късно всичко ще стане ясно, всичко ще си дойде на мястото и ще се подреди в красива схема като дантела. Ще се изясни, за какво е било нужно всичко, защото всичко ще се окаже правилно.

    - Да, така и ще бъде. Но понякога човек има нужда от малко помощ в този процес, а не просто да чака – отвърна котаракът – необходимо е да знаеш и чувстваш, как е правилно, иначе има вероятност да не проумееш, когато всичко си дойде на мястото.

    - Или можеш да развалиш всичко като прибързаш или изпуснеш момента. - добави момичето.

    - Необходимо е да се действа, когато удари звънеца. След първата стъпка ще стане по-лесно, а пътят – по-ясен. Глупаво е да биеш звънеца сам, но още по-глупаво е да не го чуеш – каза котарака и изчезна, оставяйки само сива раирана опашка след себе си.

    „Хрониките на Нарния“ от Клайв Луис

    - Другите ще могат ли също да те виждат? - попита Луси

    - В началото определено не – каза Аслан – По-късно – в зависимост от обстоятелствата.

    - Но те няма да ми повярват – каза Луси.

    - Няма значение – отвърна Аслан.

    - А аз така се зарадвах, че те открих – проплака Луси – помислих, че ще ми позволиш да остана. Помислих че ще изръмжиш и всички врагове ще се ужасят, както преди. А сега всичко е толкова страшно.

    - Сега ти е трудно да проумееш, малка моя – каза Аслан – но никога нищо няма да е същото.

    "Мост към Терабития" от Катрин Патерсън

    Лесли: Баща ми казва, че телевизията убива мозъчните клетки.

    Скот: Баща ти нищо не разбира. Ние гледаме телевизия всеки ден!

    Лесли: Да, това ясно се вижда.

    "Грозното патенце", Ханс Кристиан Андерсен

    „Аз ще отлетя при тези царствени птици. Те вероятно ще ме убият за това, че съм толкова грозно, а пък се осмелявам да се приближа до тях. Но нека тъй да бъде! По-добре да бъда убит от тях, отколкото да понасям щипането на патиците, боя на кокошките и да търпя всякакви лишения през зимата.“

    И патенцето полетя, спусна се във водата и заплува срещу великолепните лебеди, които като го видяха също тръгнаха към него.

    — Убийте ме! — прошепна патенцето и наведе глава към водата, очаквайки смъртта. Ала какво видя то в прозрачната вода? Своето собствено отражение, но не някаква грозна тъмносива птица, а бял, строен лебед.

    Не е нещастие да се появиш на света в патешко гнездо, ако си се излюпил от лебедово яйце.

    „Зимна приказка“ от Сергей Козлов

    А вечерта, докато пиеха чай, Мечо каза:

    - Не зная, кога, но един ден непременно ще бъде по-добре.

    - Ще бъде! - потвъдри Зайо.

    А Ежко си помислил: „Не може все да е лошо и лошо. Един ден ще стане хубаво“.