На 9-ти сутринта - пак боли глава

По традиция студентският празник започва с културно засядане на големите софри, с тихи коментари за обстановката, за тоалетите, как е подредена масата и пр. ,,Първото" винаги е за живи и здрави, както и за успешна януарска сесия. Малко по малко обаче DJ-ят засилва темпото и постепено разговорите се пренасят на дансинга. Неусетно танците стават все по-горещи, докато накрая всяко парче бива докарвано до кючек или пък до ,,пого-блъсканицата" на ,,Продиджи". Алкохолът вече се лее без някой да се опитва да брои бутилките и чашите, всички задръжки са паднали, а най-големите ентусиасти отиват да ударят по още едно в хотелската стая след като персоналът на заведението с примигване на лампите им е подсказал, че трябва вече да се „омитат", тъй като и утре е ден.

Често забавлението се разнообразява със състезания от рода на: ,,кой е по-по-мъж" или пък ,,кой не пий на екс - да не види секс". Понякога се случва някой по-разгорещен младеж да завърши празненството с „Бърза помощ".

The day after лудешката веселба обаче винаги е мрачен, а в натежалата и изпразнена от съдържание студентска глава се гонят само два фундаментални въпроса: ,,Майчице, защо пих толкова?!" и ,,Господи, как да се оправя сега?".

Тогава на помощ идват илачите, изобретени от билкари и знахари, които се предават като безценна семейна реликва от баща на син поколения наред. Най-печените в лечението на махмурлука, естествено, препоръчват метода ,,клин клин избива", т.е. по малко от същото, но той има и своите негативи. Първо, можете да объркате дозата и да стане по-лошо. И второ, след 20 години избиване на клинове по този начин, най-вероятно е да останете без черен дроб. Ако сте празнували в Студентски град пък, няма начин все някъде да не намерите работеща баничарница и да не изпиете подобаващо количество айран със сол и черен пипер, което няма никакви странични ефекти. Любителите на екстремните преживявания също са измислили лек - със студен душ, което, особено през декември, може и да ви „спечели" настинка. По-топло, а и по-безболезнено, е направо да си проспите целия ден, особено с ново гадже в леглото - сънят винаги лекува, казват старите хора. По-ранобудните предпочитат да се церят с чаша кафе, по възможност в ,,конска доза", но без цигара, защото иначе си вкарате автогол. Аналгинът и аспиринът също участват в процеса на изтрезняване. „Работата" на втория медикамент е да разрежда кръвта, ако въобще такава е останала в тялото. Водата дава същия резултат, но така или иначе след пиянския запой тя се поглъща с литри.

Едни от най-популярните и изпитани ,,лекарства" в България, които са употребявали още нашите прадеди, остават ,,бира и шкембе-чорба" и зелев сок. Шкембе-чорбата трябва да е обилно овкусена с лют червен пипер, оцет и чесън, а бирата по възможност ледено студена. При зелевата чорба пък хубавото е, че точно по това време на година вече я има в изобилие по каци, качета и бидони. Този своеобразен „бульон трезве", както го наричет твърдите фенове на чашката, е много полезен и лековит, защото съдържа лесно усвоими въглехидрати, витамини С, РР, фолиева киселина и аминокиселини. По-предвидливите нашенци винаги си заделят по няколко литра от него за такива екстремни моменти, като 8-ми декември, Нова година, серията именни дни през януари и 3-ти март, например. Подправен с черен пипер, сокът от къдравия зеленчук, се превръща в неповторим  елексир за тялото и душата. Ако не разполагате с него обаче, поради недалновидност, можете да посегнете към изпратените ви от мама и баба компоти.

Но за да не ви се наложи да прибягвате към изброените илачи и да не се чувствате като пребити на 9-ти декември, най-сигурният начин е да пиете с мярка. И не забравяйте, макар и обсебени от празничното настроение, максимата на трезвениците: ,,С плодов сок - към полов скок!".

Васил Василев