Българка не спи от 1982 г.

Най-поразителното от научна гледна точка при Катя Илиева е фактът, че превключването на организма й на паранормален ритъм не е свързано с някакъв жесток житейски катаклизъм – загуба на близък, тежка катастрофа или инцидент, което е правило без изключения при подобни случаи. Просто през 1982 г. един хубав ден бъдещата феноменка чете до късно “Железния светилник” на Димитър Талев. Заспива точно в два през нощта и се събужда напълно бодра само след два часа. От тогава, вече 25 години, всяко денонощие, без изключение

Катя затваря очи точно в два и ги отваря в четири.  

Нито минута по-рано или по-малко.

Навремето от благоевградчанката се заинтересуват във Военномедицинска академия. Няколко пъти професорите я настаняват за цял месец в неврологията и почти всеки ден я кичат като коледна елха с разноцветни сензори и датчици. Накрая вдигат рамене, без да стигнат до нищо. Не констатират ни най-малката аномалия в мозъчната дейност и останалите биопоказатели на феноменката. Титулуваните невролози правят соломоновското заключение, че просто мозъкът и биоритмите й незнайно как са се пренастроили сами на някакъв ненормално нормален ритъм, който напълно устройва организма й. Така и не разгадават тайната, как толкова години същият този организъм успява да се възстанови с такава нищожна доза сън.

Катя пък си изработва собствена диета и свиква да поддържа жизнени сили и тонус само с плодове и зеленчуци. Салата без всякакво олио е обичайното и почти единственото й меню вече десетки години наред. Вместо да вампирясва, Катя Илиева използва “подарените” й от мистичната сила часове по свой начин. По цяла нощ се рови с часове в Интернет, най-вече из руските сайтове и чете на екран любимите си новоизлезли романи, които няма пари да си купи.

Нощните бдения й донасят и друго призвание. Изведнъж Катя започва да чувства влечение към гоблените и вече дълги години неуморно и майсторски бродира все по-трудни модели. Най-добрите образци заминават зад граница - в САЩ, скандинавските страни и днес красят най-добрите частни колекции.

Другата страст на Катя е билкарството и цветарството. Познава и използва над 200 билки. В ранчото си в с. Черниче отглежда над 40 сорта рози, включително най-екзотичните.

Най-странното е, че началото на майчинското “плодородие” при Катя съвпада общо взето с началото на вечно будния й период, през който са и отгледани. И четирите деца на Катя са родени в рамките на пет години. Катя Илиева вече е свикнала с нечовешкото си безсъние и нечовешкия си тонус. Не се изживява като феномен или недоразумение на природата. “Просто съм по-различна и това ми дава възможност да направя още много неща в живота си, за които на обикновените хора никога няма да им стигне времето”, казва за себе си дипломираната химичка. (свежо.нет)