Черноморски абсурди в зората на сезона

Ана Кочева 

„Човекът е човек, когато е на път”. Важно условие за изпълнението на подобна максима е и пътят да е читав. В страната-членка на ЕС, България, обаче все още пътищата на много места са препъни-камък, в случая препъни-кола. Летният сезон се откри официално, което означава, че всички пътища вече водят към морето.

Един от най-проблемните участъци, с който шофьорите от страната се сблъскват всяко лято, е пътят Сарафово-Слънчев бряг. За живеещите в околните градове трудностите са ежедневие. За любителите на статистиката – стотици жертви, към които се трупат нови и нови. За зачернените семейства – неимоверна и нестихваща мъка. Един от основните проблеми тук е в ширината на пътя, респективно, в неговата пропускателна способност. Той свързва две агломерации – агломерация Бургас с над 200 000 жители и агломерация Слънчев бряг с легла за около 200 000 туристи. Още миналата година започна борбата за разширяването му. През август 2006 г. в Приморско се проведе изнесено заседание на Парламентарната комисия по транспорт. Идеята за разширяването беше последователно застъпена от Стойко Танков – бургаски депутат от БСП, от Георги Николчев - зам-областен управител на Бургаска област, както и от заместник-кмета на Община Поморие Яни Гуджуков. Там стана ясно на всички присъстващи, че още от 1995 г. при земеразделянето Община Поморие е заделила ивица около пътя, предназначена тъкмо за неговото разширение. Оптималният вариант всъщност е да се заобиколят Ахелой и Поморие. За да стане това, е необходимо първо да се проектират обходните пътища, а след това да се отчуждят необходимите за новите пътища терени. Обективно погледнато, на Ахелой се дава приоритет пред Поморие, защото, от една страна, пътят минава през селото, докато за Поморие и сега има отход, макар и като тесен път, и от друга - точно преди Ахелой се събира и движението през Каблешково за Слънчев бряг, като по този начин проблемът за селото става максимално изострен.

Идеята на заместник-кмета на община Поморие, Яни Гуджуков, е разширението да продължи от там, докъдето е достигнало. А то е почти до Военната почивна станция Сарафово. Логично и нормално е да се преследва разширение на максимално най-голям участък. По този начин движението ще се успокои, няма да има колони от по 10-20 автомобила с изнервени шофьори, изпреварващи се на ръба на риска. Ежедневно пътуващите добре знаят, че 3-4 км еднопосочно движение са достатъчни за изчезване на колона от 15 автомобила. В резултат от намесата на Гуджуков и последвалата активност от страна на тогавашния несебърски кмет Николай Трифонов, се очаква в най-скоро време подписването на договор за инженерингово строителство, но... само на участъка Несебър-Равда. При сегашното разширение единствено там, колоните няма как да не продължат да се образуват. Самият участък е едва 3-4 км, а след него движението рязко спада, така че действието няма да има никакъв ефект върху разбиването на колоните. Странно, защо настоящият кмет на Поморие, Петър Златанов, не се е отзовал на поканите на ОПУ и не е проявил необходимата активност, за да застъпи далеч по-логичното - разширението на пътя за започне от Сарафово - там, докъдето то стига към момента. Странно е, защото разширението е повече от необходимо, а и важните стъпки вече са направени, т.е. при малко повече борбеност Златанов е могъл да обере и лаврите от изпълнението на подобен проект. Малката утеха в случая е, че в най-скоро време ще се пристъпи към възлагане на проектиране на обходен път на с. Ахелой.
За жителите на град Поморие пък остава утехата, че ще се радват на нови тротоари и градинки, които в момента мащабно се строят и засаждат. От тях замирисва на пролетни цветя и на есенни избори. Нищо, че хората се питат Йоан Костадинов ли е станал кмет и на Поморие. Той наистина е по-популярен като ”градинкаждия” и не може да му се отрече крайният успех в тези начинания. Само че в Бургас. Докато градът на солта и виното има по-сериозни проблеми. Достатъчно е да се мине по разбитите улици, които допълнително се доразрушават от тежкотоварните камиони и бетоновози, захранващи мащабното строителство, което кипи надлъж и нашир. Заради него жителите и гостите на полуострова, който от трите си посоки е обграден от море, вече трябва да се изкачват по най-високите точки на града, за да го зърнат, да си платят консумация в крайбрежно заведение, за да погледат вълни и чайки, или да излязат на плажа, върху който новите бетонни чудовища започват да хвърлят могъщи сенки още от ранните следобедни часове. За миязмите и купищата боклуци, през които трябва да се премине, за да стигне плажуващият ивицата, няма нормално обяснение. Те лежат и се множат там безнаказано от години и доказват, че по нашето Черноморие все още е възможно „с трици маймуни да ловиш”. Санкции едва ли се налагат, ако ги имаше, строителните отпадъци нямаше да се валят в непосредствена близост и до сградата на Община Поморие. Други ахилесови пети са мръсните и неподдържани плажове извън охраняемата зона, строящото се 20 години читалище точно в центъра на града, проблемите с електричеството...
Добре, че все още е останал фантастичният крайморски булевард, по който Поморие прилича на Монтрьо! Малък оазис, напомнящ за някогашното градче на смокини и сол, риба и грозде, градчето на Яворов и Весела Страшимирова, на Стефка Берова и Йордан Марчинков, оазис, който съществува въпреки управниците и, благодарение на който разбираш защо: „Ах, морето в мен остава!”