„Ќе те бакнам и ќе заминам” – простил се Вапцаров на „македонски”

            Ана Кочева

Преди дни научихме, че Никола Вапцаров бил основоположник на съвременната македонска литература, според издадена на френски език у нас поетична антология. Сборникът със заглавие "Антология на съвременната класическа българска поезия" съставил френският поет от български произход Ерик Караилиев. В предговора за всеобщо българско изумление Вапцаров е обявен за македонски поет. Без да се дивим много, научихме, че въпросната книга е издадена по спонсорска програма на Външно министерство. Коментар за този факт не е нужен; явно във Външно пак нещо са проспали. Или часовете по литература в средното училище, или пък във ведомството едната ръка не е наясно какво върши другата.

По-интересно обаче е как звучат стиховете на самия Вапцаров на "родния" му език. Горкият човечец, колко ли му е било трудно да твори на чуждия за него български език, след като е роден македонец, ще рече чужденец в България, подобно на Паисий, Миладиновци, Пърличев,  и прочие други "македонци", както твърдят комшиите оттатък границата. Зер, съгражданин е поетът не на кой да е, а на "самиот" Александър Македонски, че и на коня му Буцефал, които, разбира се, също са от най-автентичен македонски произход.

Та, неясно поради какви причини Никола Йонков, родом от Банско, както четем в македонската уикипедия, (по-точно „1909-та година е роден еден од најголемите МАКЕДОНСКИ поети, Никола Јонков ВАПЦАРОВ.”) е творил не на майчиния си език, а на чуждия, български. Рядкост са такива поети в световната литература, още повече че оригиналите му звучат къде-къде по-внушително, отколкото преводите им впоследствие.

Впрочем, сетих се! Нямало е как човекът да пише на „македонски jазик”, защото е създавал стиховете си преди "великата дата" 2 август 1944 г. Нали точно на този ден вследствие на специален коминтерновски декрет в манастира „Прохор Пчински” е измъдрен въпросният език (чудо невиждано и в световната история и в лингвистиката). По това време, уви, поетът Вапцаров вече е разстрелян (това става през 1942 г.), та не е имал възможност да продължи да пише, но вече на „майчин” език.

Все пак има смисъл да хвърлим поглед върху някои от преводите, които в Македония са направили на Вапцаровата поезия, за да придобием истинска представа за силата на поетичното му слово. Иначе стихотворенията му са преведени на над 90 езика и във всички предговори на стихосбирките, които могат да се намерят по целия свят, той е широко известен като български поет. Какъвто винаги е бил и за какъвто сам се е смятал.

Това, че в Скопие се опитват да си го присвоят, не ни изненадва въобще. Сефте, казваше баба ми! Изненадващ е единствено фактът, че у нас, във Вапцаровата родина, не обръщат особено внимание на този факт, нещо повече, от глупост толерират всевъзможни македонски измишльотини. А може и от неграмотност и от нечетене.

Впрочем, за тези, които нямат навика да търсят и да четат, ето какво казва рождената майка на поета през 60-те години, докато е още жива във в. "Пиринско дело": „Нека цел свет да ме чуе: "Родината на Вапцаров е България, в която той работи и умря... в почудя бех как такъв поет да е писал своите стихове на чужд език и после чуждите хора да ги превеждат на родния му език. Това пиша аз майката на поета с немощната си ръка. Елена Вапцарова."

Точка по въпроса! Предлагам ви в добавка единствено преводите на три Вапцарови стихотворения, а вие сами ще прецените как ви звучат на „родния му език”:

БОТЕВ

Дойде кай мене
задишан и испотен
работник
и збори:

- Пишете за Ботев! -

"За Ботев ли? -
Седнувам.
Дойдете во среда
кон седум."

Но ете дека среда одамна премина...
Навъсен, аз пъшкам
и кинам ливчиня.
Над покривот горе
моторите спорат
со влажната пролѣт
во светот
и мѫглата.
И нищо не иде.
Беспѫтната мисла
во глава се мѫти.
В градите тревога.
Преставам да пишам,
захвърлям листата,
длабоко воздишам
и кажувам:

- Н е м о ж а м! -

Се соблекувам.
Легам в креветот.
Заспивам.
Но ете пристигнува
навъсен работник
и праша:

- Напиша ли песна за Ботев? -

За Ботев ли?
Чѣкай...

"Огрѣват звѣздите,
потоа на Балканот
излѣгува Месецот,
вьлкот сѣ ниши
во карпитѣ дебне
и свѣтѫт очитѣ му
во мракот."

Работникът бърчи си челото
и праша:

- Тоа ли е Ботев?

Пиши за жьтварите таму,
за тѣглото,
за цьрнитѣ кърви,
що пие земята,
за робската пѣсна
и мѫката во неа,
коя що люлее нивята.

- Що ке го бараш
во усои, кѫде
и дзвѣрот денеска не броди.
Не видиш ли? - Ботев
во очитѣ свѣти,
па Ботев е тука, кај народот оди.

- Ти падаш и Ботев кажува:
"Дигни го!
И дай му во рѫката знаме!"

Ти я давам моята рѫка,
ти се подигаш
и чекориме рамо до рамо.

- Тоа е Ботев.
Зощо го виткаш.
Мѣсто за витканье нѣма!
Види го животот,
и еве го Ботев,
и еве я цѣла поема.

 ЗЕМJА

Оваа земја,
сега што ја чекорам,
оваа земја,
која пролетен ветер ја буди,
оваа земја,
не е моја земја,
оваа земја
простете е туѓа.
В зори тргам.
По фабричен друм
безбројните
рубашки
минат.
Ние сме слеани со срце,
со ум,
но земјата... за своја не ја имам.
Над мојата земја
напролет
зраци
сеат
сјај
и грмат водопади
од сонце
над роден ми
крај
Чувствуваш длабоко
срцето на земната град
и гледаш цвеќа безбројни
скокум како раснат.
Над мојата земја
в небото

опира
Пирин
Облаците в бура
илинденски прикаски пејат,
охридскиот лазур е
бескрајно син и ширен,
а надолу уште
изгрејсонце Егеј го грее.
Си спомнам ли само –
и ете надојдува крвта
во срцето, кое
се топи од некаква нежност...
Земјо моја! Прекрасна земјо моја!...
Поена со крв,
лулеана
в метежи тешки...

ПРОШТАЛНО
На жена ми

Понекога ќе идам в твојот сон
Ко нечекан и далек гост...
Ти не ме оставај на патот, вон,
Од порти истај го лостот!

Ќе влезам тивко, кротко ќе си седам
Крај тебе, в мракот втренчен, да те гледам сам!
И кога наситен ќе запрам да те гледам,
Ќе ми те бакнам и – ќе заминам.