Историята на една фрапираща съдебна грешка

През януари 2010 година 27-годишен пловдивчанин, баща на двегодишно дете, компютърен специалист със собствен бизнес, добри доходи и чисто съдебно минало влиза в квартално магазинче, където е редовен клиент, за да си купи цигари и кафе. Там обаче го причакват полицаи, които без никакви разяснения го арестуват. На опита му да обясни, че е станала грешка, му отговарят с респектиращото: „Млъквай бе, наркоман”.

Да смачкаш едно обикновено семейство

Чак на другия ден той разбира, че е задържан, защото продавачката е „разпознала” в него човека, който седмица по-рано я заплашил с нож и взел 484 лева от оборота на магазина. Нападателят бил с качулка, а жената била, естествено, стресирана и с 4 и половина диоптъра късогледство. Въпреки това и въпреки всички опровергаващи доказателства, нейните показания се оказват достатъчни за задържането на компютърния специалист - той остава зад решетките цели пет месеца, а след това е осъден.

През цялото това време прокурори и съдии отказват категорично да изпълнят множеството искания на защитата и да обърнат внимание на оневиняващите го доказателства. Десетина души свидетелстват, че по време на обира той е бил на работното си място. Отказана е проверка на клетките на мобилните оператори, която би показала същото. Няколко охранителни камери са заснели както истинския, така и набедения нападател и на записите ясно се вижда, че единият е с 12 сантиметра по-висок от другия, с различно телосложение и походка. Както и че намерените в дома на обвиняемия и „припознати” от продавачката нож, тениска и обувки са съвсем различни. Прокуратурата и съдът обаче отказват да прегледат записите.

В края на краищата, втора и трета съдебна инстанция обръщат внимание на тези доказателства и компютърният специалист е оправдан. Две години от живота му обаче са непоправимо съсипани. Виновните за това ще останат ненаказани. Същото важи и за истинския нападател на кварталния магазин, когото всъщност никой не е търсил.

Грозно и уродливо

Съдебни грешки стават навсякъде по света. Тази грешка обаче според юристи е не толкова плод на случайно стечение на обстоятелства, колкото закономерна последица от характерен стил на работа, позволил на правораздавателните институции в Пловдив, затваряли си години наред очите за явните безобразия на Цар Киро, координирано, с лекота и без доказателства да смачкат едно обикновено семейство.

Основна „заслуга” за всичко това имат разследващите и прокурорите по този случай. Специалисти определят действията им като фрапиращ пример за често срещания отказ на тези институции да събират оневиняващите доказателства, което също е тяхно задължение. В случая те очевидно са имали основания да се надяват на благосклонност и единомислие от страна на съда. И са ги получили.

Ключова роля за драстичното потъпкване на човешки права и на върховенството на закона изиграват и двама съдии. Единият е произнеслият осъдителната присъда. Другият е съдията, наложил по изключително формален начин мярката за неотклонение и оставил един абсолютно невинен човек пет месеца зад решетките. Този човек е самият председател на Окръжния съд - най-високопоставеният и влиятелен съдия в района. Неговото мнение е решаващо, а за да не накърнят авторитета му, следващите съдебни състави отказват да променят мярката за неотклонение - въпреки рухващите доказателства на обвинението.

Този съдия днес е кандидат за поста главен прокурор. Неговият съдебен район е известен с рекордно малкия брой оправдателни присъди. Което очевидно е резултат от „по-твърдата наказателна политика на съдилищата в Пловдив”, с която съдията публично се хвали. Нито съдът, нито прокуратурата обаче могат да зависят от каквато и да било или чиято и да било политика - те зависят единствено и само от закона. Последиците иначе са грозни и уродливи, като продължилия две години тормоз срещу пловдивския компютърен специалист.

Фаворитите на властимащите

Там, където съдът си има своя "политика", а политиците си имат свои фаворити в съда

Предпоставената „по-твърда наказателна политика на съдилищата в Пловдив” естествено не се приема от Европейския съд по правата на човека, което многократно е водило до осъдителни и скъпи за България решения. Както най-вероятно ще стане и в случая с пловдивския компютърен специалист.

Тази „политика” обаче очевидно се харесва на управляващите политици, които не крият, че пловдивският съдия е техен фаворит. Вицепремиерът например го определя като „най-стабилния съдия”. А след издигането на кандидатурата му той направо заяви, че пловдивският съдия „има безупречна репутация в Пловдив и това е достатъчно, за да бъде избран за главен прокурор”. Премиерът пък го нарече „най-добрият окръжен съдия”.

Ако сега въпросният съдия бъде избран за главен прокурор, това всъщност никак няма да е учудващо. През последните 1-2 години редица ключови места в съдебната система бяха заети от хора, посочени от властимащите. Впрочем, и произнеслият присъдата срещу пловдивския компютърен специалист след това рязко израсна в йерархията и вече е заместник-председател на Специализирания наказателен съд. Сега явно е дошъл редът и на другия „проявил се” в случая съдия.

Политиката винаги е играла роля при назначенията по съдебните върхове. Тази традиция обаче никога не е изглеждала толкова грозно и уродливо. Политическите назначения никога не са били толкова неприкрити и същевременно лицемерни, толкова очевидно разминаващи се с критериите за професионализъм и толкова нагло представяни като съдебна реформа.

Анализ на Ясен Бояджиев:
Дойче Веле