2|
7502
|17.07.2017
МИСТЕРИИ
Политик-опозиционер умира загадъчно след среща с Тодор Живков през 1990 г.
Загадката около смъртта на Иван Дундаров, председател на възстановения след 10 ноември 1989 г. народен съюз „Звено”, и днес продължава да вълнува негови близки и симпатизанти. Въпросите за обстоятелствата при гибелта на политическия лидер все още остават без отговор, пише socbg.com.
За последен път Иван Дундаров е видян в компанията на свои съмишленици в столичния ресторант „Ерма” вечерта на 28 декември 1990 г. Твърди се, че след това е откаран с автомобил до дома му от някакъв младеж. А всъщност в ранната утрин на следващия ден е намерен прегазен на бул. „Хо Ши Мин”. Какво е правил Дундаров по това време там, питат негови съмишленици, след като живее в ж.к. „Слатина, бл. 35? Те твърдят, че са му изчезнали и важни партийни документи!?
В следствието още се пази протоколът от разпита на 25-годишния Е.К, електромонтьор в енолична фирма. През фаталната декемврийска нощ младежът тръгнал да зареди ладата си с гориво на бензиностанцията на пътя за гара Искър. След това електротехникът се отбил до свой приятел, но не го намерил и поел обратно по бул. „Хо Ши Мин”. В кратките, но ясни и недвусмислени показания на водача на ладата пред следователя четем:
„На 29.12.1990 г. около 2 ч. карах вдясно на платното с около 50-60 км/ч. Бях включил късите светлини, защото валеше дъжд. Изпревари ме някакъв автомобил. Когато той отмина, видях сянка от дясната страна на колата. Усетих удар. По инстинкт извих кормилото вляво и спрях. После бавно се върнах с колата при ударения човек. Той беше паднал по корем на около 2 м навътре в платното…”
Последвала е ситуация, типична за нашенските взаимоотношения по пътищата. Е.К. спира кола, но шофьорът й отказва да вземе тялото на ударения човек под претекст, че вози бременна жена. Покрай местопроизшествието минава и такси, водачът на което поема само задължението да позвъни на „Бърза помощ”. Линейката пристига след петнадесетина минути. По-нататък всичко си е по реда – идват полицаи, дежурни следователи, вземат алкохолна проба на Е.К., проверяват спирачките и фаровете на ладата му. И установяват, че прегазеният е Иван Дундаров – звенар №1.
Следствието поставя 12 задачи на експертите. Те изясняват, че в момента на удара Дундаров е бил с гръб към бутналата го кола, като или е вървял бавно, или е стоял на място. Бил е в алкохолно опиянение. Фамозната чантичка с документи на партийния лидер също е открита и е предадена на неговите съидейници.
Мъглата около странното присъствие на Дундаров в тези късни нощни часове на бул. „Хи Ши Мин”, далеч от неговата квартира, и днес не е изяснена. Натрошеното му тяло в продължение на дни стои неприбрано в моргата на съдебните медици.
Между членовете на „Звено” се говори, че по трупа на техния водач е имало следи от голямо насилие, множество охлузвания и вътрешни кръвоизливи.
Интересно е да се спомене и това, че малко преди фаталния си край Дундаров посещава на боянската улица „Секвоя” бившия председател на Държавния съвет на НРБ и бивш генерален секретар на БКП Тодор Живков. Срещата продължила повече от два часа и е имала политически характер. Разговорът се водил за пари и сгради на разтурения след 1945 г. съюз „Звено”, които понастоящем трябвало да се върнат. Възможната стойност на имотите била над 30 млн. лева…
Членове и симпатизанти на БЗНС „Врабча” все още се съмняват, че съществува връзка между бруталното убийство на Иван Дундаров и смъртта на техния секретар Страхил Гичев. Той ненадейно умира на 10 октомври 1990 г. в 8,30 ч. сутринта.
Освен лидер на БЗНС „Врабча”, Гичев е и председател на Християнсоциалния съюз, изграден от 8 партии,
който след смъртта му се разпада.
Под негово ръководство на 21.06.1990 г. се създава Конфедерацията на опозиционните сили, която е извън СДС. Страхил Гичев е син на известния в миналото земеделски водач Димитър Гичев, поради което е трън в очите на почти всички лидери от вечно роящия се политически кошер, наречен БЗНС. Няколко дни преди смъртта си Страхил Гичев споменава пред свои приятели, че е следен, когато се храни в заведението „Раците”, намиращо се в близост до дома му на „Орлов мост”. Казва им още, че напоследък не се чувства добре. Официалната версия за неговата смърт е сърдечен удар, но съпартийците му дълбоко се съмняват в нея…
В следствието още се пази протоколът от разпита на 25-годишния Е.К, електромонтьор в енолична фирма. През фаталната декемврийска нощ младежът тръгнал да зареди ладата си с гориво на бензиностанцията на пътя за гара Искър. След това електротехникът се отбил до свой приятел, но не го намерил и поел обратно по бул. „Хо Ши Мин”. В кратките, но ясни и недвусмислени показания на водача на ладата пред следователя четем:
„На 29.12.1990 г. около 2 ч. карах вдясно на платното с около 50-60 км/ч. Бях включил късите светлини, защото валеше дъжд. Изпревари ме някакъв автомобил. Когато той отмина, видях сянка от дясната страна на колата. Усетих удар. По инстинкт извих кормилото вляво и спрях. После бавно се върнах с колата при ударения човек. Той беше паднал по корем на около 2 м навътре в платното…”
Последвала е ситуация, типична за нашенските взаимоотношения по пътищата. Е.К. спира кола, но шофьорът й отказва да вземе тялото на ударения човек под претекст, че вози бременна жена. Покрай местопроизшествието минава и такси, водачът на което поема само задължението да позвъни на „Бърза помощ”. Линейката пристига след петнадесетина минути. По-нататък всичко си е по реда – идват полицаи, дежурни следователи, вземат алкохолна проба на Е.К., проверяват спирачките и фаровете на ладата му. И установяват, че прегазеният е Иван Дундаров – звенар №1.
Следствието поставя 12 задачи на експертите. Те изясняват, че в момента на удара Дундаров е бил с гръб към бутналата го кола, като или е вървял бавно, или е стоял на място. Бил е в алкохолно опиянение. Фамозната чантичка с документи на партийния лидер също е открита и е предадена на неговите съидейници.
Мъглата около странното присъствие на Дундаров в тези късни нощни часове на бул. „Хи Ши Мин”, далеч от неговата квартира, и днес не е изяснена. Натрошеното му тяло в продължение на дни стои неприбрано в моргата на съдебните медици.
Между членовете на „Звено” се говори, че по трупа на техния водач е имало следи от голямо насилие, множество охлузвания и вътрешни кръвоизливи.
Интересно е да се спомене и това, че малко преди фаталния си край Дундаров посещава на боянската улица „Секвоя” бившия председател на Държавния съвет на НРБ и бивш генерален секретар на БКП Тодор Живков. Срещата продължила повече от два часа и е имала политически характер. Разговорът се водил за пари и сгради на разтурения след 1945 г. съюз „Звено”, които понастоящем трябвало да се върнат. Възможната стойност на имотите била над 30 млн. лева…
Членове и симпатизанти на БЗНС „Врабча” все още се съмняват, че съществува връзка между бруталното убийство на Иван Дундаров и смъртта на техния секретар Страхил Гичев. Той ненадейно умира на 10 октомври 1990 г. в 8,30 ч. сутринта.
Освен лидер на БЗНС „Врабча”, Гичев е и председател на Християнсоциалния съюз, изграден от 8 партии,
който след смъртта му се разпада.
Под негово ръководство на 21.06.1990 г. се създава Конфедерацията на опозиционните сили, която е извън СДС. Страхил Гичев е син на известния в миналото земеделски водач Димитър Гичев, поради което е трън в очите на почти всички лидери от вечно роящия се политически кошер, наречен БЗНС. Няколко дни преди смъртта си Страхил Гичев споменава пред свои приятели, че е следен, когато се храни в заведението „Раците”, намиращо се в близост до дома му на „Орлов мост”. Казва им още, че напоследък не се чувства добре. Официалната версия за неговата смърт е сърдечен удар, но съпартийците му дълбоко се съмняват в нея…
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads