Призрак броди в столичния квартал Ючбунар

Тя се стреснала до смърт, когато го видяла в двора на къщата си. По нейно описание момичето било с дълга коса и стояло полуголо. Нейни комшии пък разказвали, че често се будили от детско хлипане. В района върви мълва за друга пенсионерка, която съзряла странна фосфоресцираща фигура в стаята си. В първия момент помислила, че покойният й съпруг решил да я навести. Като се окопитила, различила, че привидението е ниско на ръст и е по-скоро с детска фигура.

Паранормалната активност продължила с пълна сила и след Нова година. Тогава призрачният гост се явил в още две къщи, в преки, успоредни на "Опълченска". "Накрая май ще се окаже, че доста хора от квартала са виждали детето, но явно ги е срам да си кажат", убеден е 26-годишен очевидец. Според обяснението на спиритуалисти призраците са души, които не могат да намерят пътя към Отвъдното. Понякога тук ги задържа силен гняв или нещо недоизказано, несвършено приживе, което е като котва за тях. Душите на децата, загинали от болест, често оставали в домовете с майките си, неосъзнавайки какво се е случило с тях. По-възрастните жители на Ючбунар разказаха, че навремето това е било първото гето на столицата. В него доста клетници загинали от болести, мизерия, кланета и какво ли още не.

По странна ирония на съдбата бедняшкият квартал започвал от едно нощно заведение, любимо днес на повечето богаташи. Районът на най-голямата мизерия се простирал приблизително в територията, заключена между днешните булеварди "Александър Стамболийски", "Христо Ботев" и "Сливница". А на запад е стигал почти до центъра по улица "Пиротска". Архитектът и писател Чавдар Мутафов нарича Ючбунар "град в града", както и Република на мъченици, където въздухът е наситен с "изпаренията на глада, евтината любов и болничното легло". Както и днес, така и тогава, социалното дъно се формирало от имигранти, бежанци, безработни и малко дребни занаятчии. След 1898 година там се премества и еврейското гето.