Реклама / Ads
Frognews
48| 10573 |08.09.2015

Проф. Божкова: Бойко, моля те, стани и патриарх!

.
На 9 Септември душата ми ликува и това само по себе си е повод отново да дам публичност на душевните си вълнения и терзания. Православие и болшевизъм. Мечта! Вяра и мъченичество. Блян! Кръстът е слаб, петолъчката – скучна, но петолъчка с кръст по средата – яка победа. Това е моят рожден ден, моята цялостна същност. Лутане, лутане и т.н. И миряните, и те да си знаят: не безпокойте нашето духовенство! Лятото е време за почивка, есента за подготовка, а пък зимата е време за сън. Братя и сестри – православни българи, не събуждайте владиците! Те са ни скъпи, издръжката им също.

Това изплака за пореден път пред Фрог богословът проф. Славка Божкова. Раздирана от кахъри за случващото се в църквата и нейното непредвидимо бъдеще,  тя сподели в характерния си автентичен стил: 

 

Свещени трепети в свещени мигове! Вече повече от десет дни душата ми не само се вълнува, а и усилено бълнува. Ден и нощ; час след час! Събудиха се към мен интерес и чувства, засилиха, та чак се и пресилиха. Имейлът ми е препълнен, а телефонът ми не спира да звъни. Получавам поздрави за споходилата ме смелост, намирам благост към споделената изповед, а понякога дори и християнска загриженост – препоръчват ми се от Василиеви молитви и Киприанова осветена вода от отец Мина от столичната катедрала „Св. Неделя” до психиатрични прегледи при знайни и незнайни психомедици. А аз съм просто искрена и откровена. Очакванията за следващи изяви от моя страна са крайно задължаващи. Тежко е, трудно е, а и е опасно. Напоследък някой звъни по телефона и мълчи в слушалката, диша тежко и ритмично, но не вярвам да е моят „Ангелов” агент. Да, треперя, но душата ми... Тая моя душа... Тя жадува свободата.

 

Вайкам се, горката аз вайкам се сред мисли, чувства и видения. Видения от миналото, от бъдещето и от скъпи и безценни мои мъртъвци. Думи, думи и слова, а вече десетина дни белият лист е празен. Главата бучи, ръката не се осмелява да излее истината, не защото боли, а много, много боли. Сърцето ми се къса и кърви с ярко оцветена алена кръв. И всичко сега – мисли и чувства, разбъркани в моята Сатурнова дупка.

Но ето, звездата изгрява, мощна е и силна и петте континента и се подчиняват и покланят в пълнотата на петте й лъча. О, светъл ден! Мой най-скъп и прекрасен ден... Моят рожден ден. Брилянтния ден на огрялата ме алено-червена петолъчка – 9 Септември 1944 г. Тържество на победата над монархофашизма в милата, отрудена, работническа и селяческа България – моята светла социалистическа и постсоциалистическа Татковина.

 

Този незабравим празник, на който съм родена и на който навършвам 71 години от както съм специално изпратена на Земята с мисия да спася Църквата и да я подчиня на социалистическия морал като я изведа от робството на Чудомировщината, в която тя тънеше в следосвобожденска България. Този светъл ден на победата не белязва само миналото и настоящето, а дай Боже именно чрез Църквата и бъдещето.

На 9 Септември душата ми ликува и това само по себе си е повод отново да дам публичност на душевните си вълнения и терзания. Православие и болшевизъм. Мечта! Вяра и мъченичество. Блян! Копнея да се насладя на дългоочаквания концерт на държавния хор на Министерството на вътрешните работи на Руската федерация и глас в Зала 1 на НДК да извиси Йосиф Кобзон, този титан на музикалната сцена. Пред него, макар и сред публиката, всичко у мен настръхва и сърцето ми крещи: другарю – заслужил народен артист, ела и ме изцеди! Ох, да ме прощава и Бог, и Партията, ама то няма как – не мога. Да, зная, че съм от народ предателски и че българите не останаха верни на батушките – какви мъжаги, ама ние затова си създадохме Църква, която пак да поправи нещата. Спомням си 9 Май т.г. величавият Видински митрополит Дометиан пред символа на социалистическата плодовитост – паметникът на Съветската армия в София отслужи възпоменателна панихида в чест на победата на съветския ботуш над цяла Източна Европа. Е, може уж сега и да няма народи – съвети, но ние сме се погрижили, изградили сме си ние православни съвети. Кръстът е слаб, петолъчката – скучна, но петолъчка с кръст по средата – яка победа. Това е моят рожден ден, моята цялостна същност. Лутане, лутане и т.н.

 

Амбиции и аз имам. Професор-богослов съм; десетки трудове съм изписала в знак на преданост към каузата на Държавната сигурност; хора и аз съм изпращала по разпити и зад решетки, принасях ги в курбан; в Духовната академия пуснах пипалата на властта; създавах кадри за цялата Българска православна църква; доносничила съм срещу чужди вражески църковни елементи; имала съм агентурно отношение към културно-историческото наследство на българския манастир в Света Гора и т.н., и т.н. Защо Светият Синод, Международният фонд за единство на православните народи, Дирекция „Вероизповедания” при МС и други не ме номинират и мен за Генерален секретар на ООН? С какво съм по-лоша от Ирина или Кристалина? Те не са по-красиви жени от мен, а и общо ни е миналото; защо те да имат международно, та даже и световно бъдеще, а аз само национално и синодално? Карай де, нейсе, нали днес все пак ми е празник, a пък и аз ще си бъда труденичка – ударничка до край независимо от всичко.

Честно казано аз вече съм един осъществен реален посланик на истината. Сайтът „Двери.бг” публикува съобщение, че съм техен сътрудник. Ревнуват ме, че давам интервюта и изказвания и за други медии, но аз им оставам вярна. Това, което правя е наша обща кауза все пак. Нека ми се доверят, ако ли не да ми сложат снимка с надпис: „Собственост на Двери”, та да не припарват към мен никакви други журналисти, заради жигосаната ми дамга. Аз съм искрена и убедено вярвам, че действително най-чистата църковна среда е именно сайтът и общността „Двери.бг”. Ама да няма съмнение – аз наистина вярвам. От там се дирижира цялото положение и ретранслират всички послания из цялата БПЦ.

 

В ума ми напира образът на човека с двете чудни въцърковени имена: „Зографов” и „Николов”. Какво рисува тоз „Зографов”, какво ли побеждава или го е победило тоз „Николов”?! Толкова ми липсва верния ми другар – чевръстия Йосиф Американски. Два псевдонима за нашата си ДС и неясно колко и какви другаде. То – служби вражески си знаят, ама си мълчат. Хора ценни все пак – пазят се и отсам и отвъд: абе, презокеанска му работа. Колко ми е мъчно и тъжно от отсъствието на дядо Йосиф. Той е истински бисер, неповторим талант – предан и всеотдаен. Агент 007 пасти да яде. Дядо Йосифе, съвет ли си, американ ли си – липсваш ми. Много! Пламъкът в очите ти, енергията ти и как запенено сричкуваше: „Той е... Неговото име е...” И ужас, рекох си в тоз сюблимен момент да не настъпи вредоносна искреност и владиката Американски, Канадски и Австралийски да изкрещи гръмко: „Симеонов”. Но, слава Богу, не би. Той се усети, върна здравото у себе си и не накърнявайки другаря си събрат прогласи: „НЕ_О_ФИТ”. Никога не ще забравя екзалтацията му. Нали негов послушен брат по агентурство е избран за патриарх. Ех, дядо Йосифе, не ти е лесно и на теб. Толкова много поети ангажименти по отношение на империалистичния враг по Новия свят, и заради часовата разлика да стоиш по нощите, за да даваш нечии инструкции по телефона на патриарх „Симеонов”. Недей, че то и твоите съвети Йосифови като нощите – тъмни и заспали, лишени от здрав разум! Интернационалът те е запленил. Тя и епархията ти трансконтинентална – ту българска е, ту е македонска, а вече и многонационална. Абе, дейност непонятна...

 

Ден рожден. Благодарност и признателност присъстват винаги, когато се отбелязва идването на този свят на един нов човек. Най-дълбока благодарност дължа и демонстративно оказвам когато духам свещичките на моя откривател и вдъхновител – Иван Желев. Стимул и муза в моя живот. Дължа му много. Бих казала всичко. Разчувствах се силно... Какъв човек? Каква смелост? Какво трудолюбие? Изоставен бе от сътрудници и съратници, а преди будеше откровена възхита – от крехка възраст – многотомен писател. Безценен труд. В ново време подлеци и мръсници разни го подложиха на преследване и гонение и справедливост няма. Той е безупречен кадровик и назначава и издига не само монаси, свещеници и владици, а наистина от „Всичко за всеки” даже и обикновени женици превърна в значими църковни служителки. Освен мен той създаде хора в Богословските факултети в страната, в Семинариите, в църковните ведомства, в Синодалното издателство – та нали той създаде и прочутата църковна женска тройка: Танка, Анка и Ханка. Е, наистина тогава ревнувах, но знам, че сега съм му скъпа и той ме обича.

 

Затова го моля никога повече да не ме поставя в трудно положение. Разбирам геройството и смелостта му, но... Да скочи срещу най-възхитителния, мъжествен и силно привлекателен мъж по когото не само краката ми вибрират, но и цялата изтръпвам – това, защо бе Иване? Какво ти стори Бойко, та вдигна ритник срещу него? Какво лошо има в това, че Синодът награди премиера с висш църковен орден, та на кой му стои по-добре? Мъж като върлина. Такъв мъж с църковно отличие – много богомолки в храма. Е пък, дай Боже! Толкова църкви и манастири съгради и въздигна, че не за орденоносец е той, а за патриарх. Иване, дръж на ранга си, скачай срещу силните, не срещу богоязливите и вярващи! Теб те уволниха от Ефория „Зограф” от правителството на Орешарски, ама срещу тях – нито дума. Бойко ти е лош? Да, ама неговия министър на външните работи в кабинета „Близнашки” те върна на работа. Ето защо, моля те, извини се на Бойко – обичам ви и двамата, ама той е по-готин; ти си друга работа – абе велик си, ама в друго и чак пък толкова – айде сега!

 

Както вече споделих мисли много, наистина много мисли, ама все пак е 9 Септември – нормално е нали? Как да не спомена покрай числото 9 и този на когото за първи път в българската богослужебна църковна традиция се извърши помен „Година и девет месеца”, ама то нали дядо Натанаил е нещо по-особено – все пак най-изрядния разузнавач сред църковниците. Голяма загуба. С него толкова много сме работили – единодушно и неуморно. Колко хора създадохме, как добре ги структурирахме?! В миналото основното звено, в което изграждахме хората си, които отлично ги шлифовахме под булото на благочестивото монашество бе край София в Кокалянския манастир. Там в обособената от баш службите Назарианска общност влияехме и въздействахме над по-ревностната столична православна група вярващи. Изповедите им ни служеха за шантаж и манипулация уж под предлога да запазим светото Православие, докато масите бяха повлиявани по площадите чрез пироефектите на Христофор Събев. Ясно съзнавахме, че единствено от Църквата може да излезе истинска алтернатива на комунистическата власт и създадената от нея фалшива опозиция. Затова умело и успешно подчинихме, Църквата именно от средите на най-изявените църковници и богослови. Почти никой не се усети. Затова създадохме и разколът та най-преданите митрополити на ДС уж да са реформисти, а скритата им цел, в която и ние участвахме бе да бъде съхранен и неповредено пренесен в новата историческа ситуация предания човек на Кремъл и в частност на Брежнев – патриарх Максим, който иначе би трябвало да последва действия подобни на тези, които извърши агентът на „Секуритате” – Румънския патриарх Теоктист. Оттегли се и вярващите славно го върнаха на патриаршеския пост, но ние тук вярващи с мисъл и духовници с кураж не оставихме и затова ни бе нужен разкол и си го създадохме.

 

Дядо Натанаил като викарий в Софийска митрополия създаде най-благоприятна почва за хем пъкленото, хем свято дело за оформяне на новия облик на БПЦ. Тогава той се огради с крайно несъстоятелни лица, които той направи монаси – с цел бъдещи владици на Църквата, които сами да съсипят потенциала й чрез своята некадърност и крайна мизерщина. Много съм му благодарна, защото ако не бяхме постигнали този голям успех компрометирането ни пред ДС би съсипало живота ни. Никой друг агент-митрополит не е постигнал такива висоти като дядо Натанаил. В ново време школите, които изградихме за сектанизирането на БПЦ, за да я превърнем в излишна за съвременното българско общество се намират в Хаджидимово – Гоце Делчевско и Дивотино – Пернишко. От този триъгълник с опорни точки във Верила, Пирин и Люлин планина е и сладкия и пухкав митрополит Йоан Варненски чийто избор стана след пускането на компроматния порнографски материал срещу епископ Борис. Конспиративност, интриги, сплетничество, алчност, тщеславие, зомбиране и ниска духовна култура в съчетание с псевдосолидарност и псевдосплотеност са инструментите, с които аз и покойният митрополит съградихме сегашната БПЦ. Бог да ни е на помощ, ама не за друго, а защото още работа ни чака!

Цел номер едно ни е да изградим култ към личността, като за брилянтен, харизматичен и красив духовник, за да го канонизира най-накрая Светият Синод за светец. Това „свещено” дело сме възложили на дядо Йосиф и да поддържа този дух винаги бодър, а и ние да сме в готовност да свидетелстваме за реални и нереални чудеса.

 

Владиката Натанаил ни остави един завет, който трябва да изпълним. Инструктажът ни е пределно ясен. А и то, и без това гледаш владици, а те направо мъченици. Едни такива отпуснати, апатични, подути, напълнели, с мъка станали от леглата. Ще конкретизирам – моят любимец, безценния епископ Григорий. Гледам го как се е обезформил, а като говори – едва го разбирам. Нечленоразделен ми е някак!!! Да е само диалекта – иди, дойди. Нахлуват ми спомени как стана владика. Кой го извади от селския долап? Да, можеш да извадиш един владика от селото, ама селото от всеки владика – май не. Такава е действителността. И за прякора му се сетих. Да ме прощава Бог – грехота е, обаче колко искрено народотворчество е концентрирано в „Гришо – Бакшишо”! Някой с извратено чувство за хумор и естетика го направи от шофьор – тракторист в архиерей – духовен водач и то в София при патриарха. Милия, ама той е толкова безличен, бездеен, скучен и бездарен, че ако църквите в София забравят и да ги отключат той няма и да разбере. Вероятно обема при него и владика Йоан изпълва полезрението ми, та ги споменавам. Но не бива. Има и други ценни, прекрасни хора. Браво на дядо Йосиф и на дядо Натанаил, че изпратиха най-зорките православни очи чак в Америка, е малко плашещи, та ако някой се запита как изглежда православния духовник да го бърка с муджихидин-терорист от Афганистан. Дядо Даниил, ама толкова е добър, толкова ценен, че ако си имигрант българин в САЩ никога да не кажеш, че си православен. Мъчно ми е за него. Сигурно често го спират по множеството летища на Америка – прилича на бомбаджия-камикадзе.

 

Е, а кажете сега 71 години след 09.09.1944 г. ДС не си ли свърши работата със своя основен идеологически враг – Църквата? Не! Григорий и Даниил още не са митрополити, а час по-скоро трябва да станат членове на Светия Синод, та всичко да си е вече на тамън. Изборът на Серафим за Неврокопски митрополит доказа, че и по нелегитимен и неканоничен начин да си избран, щом ние определяме, ще действаш като пълноправен митрополит. Патриархът е наш. Мърдане няма, а и още хора сме подготвили, както се знае: Москва не спи. Гледайте и ще се уверите!

На рождения си ден казвам: с кръв взехме тая власт, с кръв ще я дадем. Стоидвадесетлетницата победи двухилядолетницата.

Ще дойде Вселенския патриарх, ще го изтърпим и ще си замине. Много важно! Тук всичко ще си е по старому и патихонка – публикации, говорене, обсъждане и отсреща мълчание и пренебрежение. Абе, като след 9-ти.

И миряните, и те да си знаят: не безпокойте нашето духовенство! Лятото е време за почивка, есента за подготовка, а пък зимата е време за сън. Братя и сестри – православни българи, не събуждайте владиците! Те са ни скъпи, издръжката им също. 

 

 

Младите хора са обезкуражени от ролята на българската църква

 

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Проф. Докинс: Човечеството - 50% физика и химия и още толкова късмет 72| 7450 |16.05.2015 . Обраха "интелектуално" проф. Божидар Димитров 12| 5245 |06.04.2015 . Проф. Мардиросян за Фрог: Паднал метеорит? Напълно възможно! 6| 5400 |17.03.2015 . Проф. Вучков: Власт и бизнесмени ходят по врачки 7| 9764 |05.07.2012

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ