Психолог пред Фрог: Акушерката няма „Бърнаут”, тя е с психично отклонение

Синдромът Бърната се отнася за съвсем друго нещо и няма нищо общо с издевателството на човек с недобро психично здраве върху безпомощно същество. При този синдром няма такива форми на поведение. Някой психолог се произнесе и вече всички говорят за него. При Емилия Ковачева става дума за психично отклонение с поведение, близко до налудните форми. Категоричен съм, че ма нещо шизоидно в това да издевателстваш с груба агресия върху беззащитно същество. В случая избуяват агресивни инстинкти, които по всяка вероятност са пренос от нещо друго, което се е случило на тази жена. Те са резултат на налудни помисли. За да предприеме такива действия, това означава, че акушерката има някаква мотивация, произлязла от мисловна продукция на мозъка. Тя е налудна и шезоидна. Тази жена се нуждае от лечение, тя е невменяема и не е оценявала какво прави. това поведение е характерно за всички хора, които са с налудни разстройства. Жената трябва да бъде лекувана, отбеляза Стоянов.

По думите му тези емоционални взривове и гневни пристъпи са характерни са самата персона. Напълно е възможно и при други случаи тя да е реагирало по този начин. Ако не е реагирала така, отрицателната емоционална енергия е влизала в подсъзнанието, тя се е подтискала там, с което става още по-силна. При първа възможност избухва. По всяка вероятност в Емилия Ковачева има натрупана такава отрицателна енергия в резултата на подтискане в семейството, в работата, някакви други причини и т. н. Чрез механизма на преноса тя търси някакъв друг, по-безопасен обект. Акушерката не може да постъпи толкова агресивно срещу шефа си или срещу един полицай, да речем. Хората, които са със синдрома на Бърнаут не са болни. Всеки от нас изпитва напрежение в работата си и изпада в този синдром. Особено, когато занятието е отговорно и с по-тежки задачи. Такова прегаряне не е последвано от такива патогенни действия и постъпки, като в този случая, допълни той.

Петър Стоянов отбеляза, че това състояние е разпознаваемо за хората, които имат някаква елементарна психологическа култура. За съжаление в България образованието така е направено, че такива важни за хората науки като логика психология, естетика, етика, морали и т. н., не се изучават. За сметка на това се акцентира на науки, които едва ли някога са от полза за човека. Ако имаше хора с психологическа култура, те щяха да предскажат, че това ще се случи. Обучението по психология в българските университети е на нивото от 1952 г. Още се говори за Павлов, за кучета и слюнки, възмути се експертът.