Само във Фрог: Пътят на фалита на един млад българин и едно ВЕИ

Всичко се започна през лятото на 2008 г. Бях завършил 11 клас в СМГ-София и тъкмо бях навършил 18 г. Започваха да ми се въртят мисли в каква насока да продължа образованието си и тогава от мой приятел чух, че баща му ще прави електроцентрала, която да произвежда ток от слънцето. Стори ми се интересно и го споделих вкъщи. Баща ми – машинен инженер, ми обясни някои най-общи неща и заедно двамата започнахме да търсим в интернет повече информация. Оказа се, че това е много перспективен бизнес и че в целия свят възобновяемите източници на енергия са приоритетни и правителствата силно ги стимулират. В България също се очакваха закони и наредби в този смисъл.

Много се запалих. С баща ми решихме да се пробваме да направим малка фотоволтаична централа. Майка ми беше скептична, че някой ще ни допусне до този бизнес.  Измислихме име на фирмата Албос-Енерджи (от първите букви на моето име, малкия ми брат-Боян и естествено и буква от баща ни-Светослав) и понеже аз бях донесъл идеята – станах управител. И се хвърлихме в проблемите: безкрайно ровене в интернет, четене на закони и наредби, тичане по институциите, пътуване по изложения из цяла Европа, проектанти, финансови анализи, бизнес планове, преводи от различни езици, и още много, много проблеми и с много труд успяхме да сглобим и да подадем Бизнес проект за финансиране от Държавен фонд земеделие. Моите родители са със скромни финансови възможности, но притежават два апартамента и едно място в София и решихме, че, ако ипотекираме всичко и заедно с финансирането от този фонд, имаше възможност да се реализира проекта. Заедно с финансова помощ от приятел за изграждането на необходимия трафопост, сметките показваха, че след 8-10 години проекта ще се изплати

И така зачакахме решението на ДФЗ. И то дойде на 31.03.2011 г.  – ОДОБРЕНИ!!!! Радост до небето. Междувременно имаше нова цена за изкупуване  на ел.енергията и изплащането на инвестицията се очерта за след 10-12 г. Но както и да е – бяхме одобрени.И след това дойде проблема с банките – повечето от тях не бяха чували за начините на финансиране и подпомагане на такива проекти от ДФЗ. Отне почти година докато ни отпуснат кредита – началото на март 2012 г. Баща ми има опит в строителството и с негова помощ успяхме да завършим проекта на 19.06.2012 г.Отново радост. Всички бяхме много горди, че успяхме да изградим една екологична електроцентрала, макар и малка – 80 кВт.

Тук трябва да кажа, че по време на реализацията на проекта много пъти бяхме спъвани от държавните институции, беше ни намеквано за подкупи, неоснователно забавяни документи и др. Но не сме дали стотинка подкуп, всичко изпълнихме по буквата на закона.И така, тъкмо стана централата и  дойде първия удар – 09.2012 – решение на ДКЕВР за 40% намаление на цената за изкупуване на ел.енергията. Шок!!! За мен и цялото ми семейство. Така сметките никак не излизаха. Нито вноските по кредита можехме да плащаме, нито изплащане на проекта се виждаше. Но обжалвахме решението и след няколко месеца съдът го отмени. Облекчение! Но не голямо. Вече бях разбрал, че сме станали голям проблем за държавата.

Проблем с това,  че бяхме спазвали законите, наредбите и решенията, които самата държава беше създала и с които ни насърчи да участваме в изграждането на тези възобновяеми енергоизточници.

Скоро след това дойде и нов удар. Този път 20% намаление на цената. Отново обжалване и отново отмяна на решението.Но голяма радост нямаше, предполагахме, че ще измислят нов начин да ни унищожат.Това се случи на 24.07.2015 г.

Този път от народното събрание. Тотално унищожение!!! Новата цена е 10 ст. на кВт. Какво означава това? – Не мога още да осъзная какво точно означава, но със сигурност означава тотален фалит.

Какво Ги интересува!? Например за м. Август, за произведената ел.енергия при тази цена бих получил около 1000 лв. Вноската за банката е 2200 лв. Имам да изплащам още близо 90 000 лв.  Сами направете сметка горе долу кога банката ще започне да разпродава имотите на родителите ми.


Да не мислите, че аз и родителите ми сме щракали с пръсти откакто стана централата. Завърших бакалавърско образование в холандски университет, като прекъсвах две години – не е за слаб успех, а заради многобройните ми пътувания до  България заради проекта. Сам се издържах. От близо една година съм в Испания. Работя. Докато бях в университета учих бизнес, инвестиции, мениджмънт, управление, развитие...  Кога?     

Къде?      В България?     Дали? Баща ми се грижи за централата, Майка ми се занимава с малък магазин за платове, Брат ми завърши средното си образование. За какво ми беше да споменавам за соларна енергия. Не знам как ще го понеса, а и родителите ми как ще го понесат, ако загубим имотите и всичките спестявания на семейството, които вложихме в проекта. От скромния ми опит разбрах, че в България закони се създават за да НЕ СЕ спазват, а не да се спазват.

Това е. Тотално унищожение!