Д-р Шаров, Цюрих за Фрог: Шайка провинциални еснафи пишат законите

Тези промени няма да сплотят българите, а ще създадат още една разделителна линия в българската популация - живеещи и "страдащи" в България и "избягали от Ада". И преди гласуването в чужбина беше свързано с един загубен ден. Аз съм чакал с часове в Мюнхен, за да гласувам. Сега, на практика, това става невъзможно. Колко души могат да минат физически в този ден през дипломатическите представителства?

Това е поредната "тъпащина" на българския политик или поне на неговия обобщен образ, изключения има, слава Богу, доказал с годините какви ли не качества, включително и често също липса на интелект. Вместо държавата да води пробългарска политика, да се опита да подкрепя българските малцинства, да дава сигурност и да работи за Българска доктрина, отново сме свидетели на събития от "политикантска селска вечеринка".

Второ обаче - наистина, много от тези, които живеят в чужбина, в голяма степен дори и не се интересуват от България. Те не биха гласували и ако живеят в България. Такова е нивото на политическата ни култура и на обществено развитие в тоя труден за България момент, за жалост. "Държавата" трябва да анализира този факт и да търси решения на проблема, а не да го задълбочава още повече. Разбираем е негативизмът на живеещи в България, че секциите в чужбина се плащат с данъци на български данъкоплатци. Но с такива пари и много по-често от един път на четири години се плащат и "по-абсурдни" неща. С такива пари се плащат и българските мисии по света. А живеещите в чужбина имат и несъзнателно мисията да представят България, за добро или за лошо.

Трето - тези промени имат определено някаква цел! Ако целта е да не гласуват български граждани, живеещи в Турция, то това първо няма да бъде постигнато, защото Турция граничи с България, а турците са показали, че са по-организирани от нас, българите, а освен това такива промени, стремящи се да изолират една конкретна група български поданици, са криминални, абсурдни и опасни. С две думи, това е поредната абсолютно недообмислена безумна активност на законодателната власт. Законите трябва да се пишат от най-мъдрите и добронамерени в държавата, а не доста често от една група, напомняща шайка провинциални (не се визира регионален произход, а по-скоро ретроградна енергия и схлупени хоризонти) еснафи със съмнителна репутация и често липсващо солидно образование, а дори и възпитание, поне по моите представи за това, заявява д-р Шаров. Нека думите ми да не бъдат приемани като абсурдно обобщение и опит за обида, също не и лично!