Падение! Славчо Велков и Беновска спорят за краставици и ботушки

Ето какво си казаха двамата, като най-интересната част от видеото по-долу  започва след 13-та минута.

Славчо Велков: Ние имаме скромната претенция да представляваме скромна част от този народ.

Беновска:  Ако позволите, не сме в сферата на народната музика и на танците и песните...

Славчо Велков: Да, но вие говорите за популизъм.

Беновска: Аз го употребявам в един по-широк смисъл...

Славчо Велков: А защо да не сме в сферата на народната музика, като вече се появиха хитове като „Вечер лягам с Калинка"...

Беновска:  Ой, Шу-шу-шу-ша-нааа...

Славчо Велков: ...сутрин се събуждам с Гинка...

Беновска:  Това ли?

Славчо Велков: Не. Не я зная тази, която я пеете. Между другото, имате разкошни ботуши. Направи ми впечатление, искрено го казвам. Сигурно са от еленска кожа.

Беновска: Не, от неопрен са.

Славчо Велков: Ааа, значи аз трябваше да си сложа очилата.

Беновска: Сложете си очилата.

Славчо Велков: Но са много добри и са в тон с...

Беновска:  Аз съм веган и не употребявам кожа.

Славчо Велков: Така ли?

Беновска: Да.

Славчо Велков: Това е добре.

Беновска:  Не, не разводнявайте разговора. Питах ви...

Славчо Велков: Не разводнявам разговора.

Беновска: Оставете ми ботушите на мира. Сега ще пишат, че Славчо Велков и Беновска си говорят за ботуши.

Славчо Велков: Аз ги свързвам с конкретен повод.

Беновска:  Какво например? Каква еленска кожа?

Славчо Велков: Във връзка с един такъв известен въпрос и разбрах, че вие сте против употребата на кожите на животни в обувната...

Беновска: А каква е еленската кожа?

Славчо Велков: Една от най-добрите.

Беновска:  Какво общо имат ботушите ми с ЧЕЗ?

Славчо Велков: Най-хубавите обувки и най-хубавите ботуши са от еленска кожа, това имах предвид.

Беновска:  Г-н Велков, какво общо имат ботушите ми с ЧЕЗ?

Славчо Велков: Ами, имаше същите г-жа Върбакова. Подобни. Не по цвят, а по вид. И бяха нейните, предполагам, от еленска кожа.

Беновска:  Вие питахте ли нейните от еленска кожа ли са?

Славчо Велков: Абе, аз говорих с нея между другото на почивката.

Беновска:  А нея питахте ли я?

Славчо Велков: Не, не я питах. Там имаше доста навалица.

Беновска:  А защо ме свързвате с Върбакова? Това са ботуши от неопрен. Ето, да ги покажа. Дайте, колеги, близък план... (Повдига крака си и показва ботушите.)

Славчо Велков: Много са хубави.

Беновска:  Върбакова какво общо има с моите ботуши?

Славчо Велков: Казах ви, че имаше подобни хубави луксозни ботуши.

Беновска:  Какво значение има това?

Славчо Велков: Има значение. Аз съм ценител на женската красота.

Беновска:  Я се изправете! С каква марка сако сте? Много хубаво сако, хареса ми. (Повдига ревера на сакото му.) Какво е това „Джоп“? (вероятно JOOP)

Славчо Велков: Немско е. Има си „джоб“.

Беновска:  Вие сте много елегантен също. Какво да кажа по тоя повод.

Славчо Велков: Благодаря ви, благодаря ви. Питайте ме от какъв плат ми е сакото.

Беновска:  Не ви питам. От какъвто искате да е.

Славчо Велков: Радвам се, че го оценявате.

Беновска:  Добре, благодаря ви за този разговор. Дайте ми подаръците.

Славчо Велков: Той не е един. Видях, че не ми хвърляте ябълка тоя път.

Беновска:  Е, колко пъти ще я хвърлям? Може да е изгнила сигурно.

Славчо Велков: Тук има една книга чудесна – Мъдростта на имам Али ибн Аби Талиб. Написано е, отдолу и на персийски. Това е специално за вашето предаване.

Беновска: Който... какво е това?

Славчо Велков: Това е един цитат.

Беновска: „Който събира различните мнения, знае къде са грешките.“ Хубаво е.

Славчо Велков: Да, точно така.

Беновска:  Вие събирате ли различните мнения.

Славчо Велков: Разбира се. Ето, тук ви давам едно камъче на мъдростта от Персия. Виждате ли, може да се огледате в него.

Беновска:  Ако е от еленска кожа като ботушите на Върбакова, не искам да го вземам.

Славчо Велков: Не, не е от еленска кожа. Ще се почувствате по-мъдра. И съм ви донесъл една краставица, ето я тука.

Беновска: Какво да я правя тая краставица?

Славчо Велков: Ами, мислех, че ще ми хвърляте ябълка.

Беновска:  А краставицата какъв символ има?

Славчо Велков: Тя, символът беше това – ей така да я направя. (Поставя я на масата и я чупи с откосен удар с дясната ръка.) И да ви напомня, че в ЧЕЗ има едно име – Каратиста. Да се сетите за какво става въпрос, а вие я ползвайте по предназначение.

Беновска: Това може би трябва да го дадете на някой друг. Аз краставици, г-н Велков, не употребявам.

А сега се насладете и на видеото: