Траките свалили звездите в Града на вълците

Мая Стоянова

Голямо куче, Малко куче, Заек, Телец, Близнаци, Орион, Стрелец, а може би и други небесни съзвездия древните гети са изобразили огледално на земята, обозначавайки ги прецизно с множество погребални могили на вълци или кучата. От тук вероятно идва и името на това тайнствено място - Даосдава. Десетилетия след откриването му то продължава да провокира и разпалва интересите на археолози и изследователи.

Като топоним „Даосдава” и до днес е запазен сред местното население в района на Сборяново. В превод означава “Град на вълците” – от “даос” – вълк и “дава” – град,” За първи път се споменава от римския историк Клавдий Птолемей. Живял през 1 в.н.е., той го отбелязва на своята Девета карта. Някои учени смятат, че Даосдава е град или селище от римската епоха, от времето на Птолемей. Археологическите проучвания обаче доказаха, че с Даосдава трябва да се свържат откритията на големия религиозен и политически център на северните траки – гетите. Още повече, че самият Птолемей разполагал с огромна по- ранна информация при създаването на своите карти, а и през римската епоха светилищата и култовите традиции в Сборяново били запазени.

Като всички големи тракийски религиозни центрове, Даосдава е създаден в края на 2 хил.пр.н.е., когато в целия средиземноморски свят настъпват промени в духовната , в религиозната сфера. Към това време се отнася и религиозната реформа на тракиеца Орфей. Възприеман повече като митична личност, Офрей обединил култа към Слънцето и Земята, въвел мистериите – тайнствени церемонии, свързани с идеята за безсмъртието на душата. Тракийските светилища, оцелели именно по това време на територията на цяла Тракия , са доказателство за реалността на тази реформа. Многобройни, с времето някои от тях се превръщат не само във важни религиозни центрове, но и в средища на изключително интензивен икономически, политически и културен живот. Такава е съдбата и на Града на вълците, който безспорно е най- голямото гетско средище на огромната територия, от Стара планина на юг до Днестър на Североизток, обитавана от това прочуто племе.

“Големият принос на археолозите е в това, че успяхме да идентифицираме с твърде голяма достоверност „ Даосдава” именно тук. Това е едно уникално място. В съхранените тук тракийски старини - светилища и култови мести, могилни некрополи и тракийски град, някои от които, като Свещарската гробница, включени и в Листата на световното наследство на ЮНЕСКО, е съхранено и огромно познание за древните вярвания и традиции на траките. Традицията на свещеното тракийско място, а вероятно и най- древното му име, е съхранена и през римската епоха”, обяснява най-ревностният изследовател на Сборяново - ст.н.с.д-р Диана Гергова от Националния археологически институт и музей при БАН.


Общ изглед към Даосдава (сн. архив на НАИМ при БАН)

Има няколко безспорни доказателства в тази посока. Първото е свързано с погребенията на вълци или кучета, разкрити на територия на Сборяново, откъдето най-вероятно идва и името му. “Многобройните погребения и жертвоприношения на кучета, разкрити в могилите, сочат наистина изключителното значение на това силно и аристократично животно, чието поведение някои племена, воинско- аристократични общества и жреци имитирали като поведение в своя социален живот. Причината е в неговите особени качества, но и в специфичния му начин на живот. Вълкът е физически силен, не живее сам, а в глутници, преследва плячката си докрай и я разделя винаги по равно между себеподобните си. Когато умира, доброволно се оттегля от своето общество. Тези особености в поведението на вълка не само жреците в Делфи, но и древните гети са актуализирали в своето битие”, категорична е археоложката.

В подкрепа на тезите си тя изтъква текстове на античните автори, които не случайно описват гетите като много справедливи, със силно развито чувство за общност - все качества присъщи на хора, които са били обърнати изцяло към духовното. Тяхното племенно име най- вероятно идва от „гоетес” – пророци.

„При проучванията на некрополите установихме още, че кучето или вълкът е пряко свързано със специфичните обреди на объзсмъртяване, които практикували гетите. Тяхното жертвопринасяне ставало винаги в междинната фаза на погребалния ритуал – след първоначалното погребване на покойника и преди окончателното засипване на могилата. Тоест, гетите са възприемали кучето или вълка като посредници, медиатори между земния и отвъдния свят. С други думи – тук наблюдаваме една по-висока степен на ритуализиране на цялата система от вярвания и погребални обреди на траките, в сравнение с ритуалите, които са регистрирани в други тракийски некрополи на територията на днешна България. А това означава, че гетите наистина са свързани много по-тясно с идеята за обезсмъртената душа и практиките на обезсмъртяването”, казва Диана Гергова.

Предположението й е се обляга и на други факти. Когато започва проучванията на следващата гробница в древната Даосдава, съседна на Свещарската, археоложката се опитва да опровергае общоприетата дотогава теза, че всяка празна гробница сигурно е била ограбена. Разкопавайки много прецизно отделните пластове на терена, тя успява да докаже, че гетите оставяли дълго време гробницата достъпна, за да извършват сложните погребални обреди. Те включвали препогребване на костите на покойника и на даровете, жертвоприношения на животни, изграждане на олтари и извършване на очистителни действия, които съпровождали тристепенното насипване на могилата.

Според Диана Гергова това говори за практикуването на един много по-сложен погребален обряд, в който открояваме три етапа на третиране на трупа и костите. Всеки един от тях отговаря на определена фаза на обезсмъртяването - освобождаване на душата от тялото, нейното пречистване и сливането й с небесния космос. Това са моменти на изпитание за душата, подпомагана по пътя си от обредите на живите, които завършвали с окончателното засипване на могилата, осмислена като мемориал на вече обезсмъртената душа. Идеята за триединството се наблюдава във всички могилни ями, гробове и гробници на територията на резервата, които са проучени досега. А това говори за устойчивостта на практикувания тогава погребален ритуал.

Некрополите в гетския Даосдава се характеризират и с още една уникалност. В първия етап на изграждане на гробниците гетите са оформяли малка могилка от бели камъни, трошляк, върху която извършвали жертвоприношения, изграждали олтари и жертвеници, свързани с поминалните ритуали, вкопавали жертвени ями. Върху големите гетски гробници, формата на тези могилки е яйцевидна.

“В най-древните представи на човека за света лежи идеята за космическото яйце. Историците на религията счинат, че тя е формулирана именно от Орфей на базата на много древно познание . Космическото яйце, моделирано в могилите на гетите говори за подчертано силната връзка на северните траки с учението на Орфей. Подобно нещо няма в другите части на Тракия, а това е знак за съществуването на една много по-силно ритуализирана практика, свързана с тракийското гетско погребение” убедена е Диана Гергова.

Според нея в паметници в Сборяново изследователите са разчели едни много тънки детайли в поминалните традиции, свързани с идеята за обезсмъртяването на душата, които недвусмислено доказват, че всичко в тракийското общество е било подчинено на духовното измерение в живота им. Може би и затова най-съвършената архитектура при траките е гробничната. Учените ги наричат уникални, особено ако те бъдат сравнени със скромните като градеж тракийските светилища, независимо че някои от тях са импозантни и респектиращи. В тях има скални ями, изсечени олтари, стъпала и ниши, но няма перфектната конструкция на тракийскийските гробници. Впечатляващата им архитектура и многообразие са предопределени от факта, че идеята за безсмъртието на душата доминира в техния живот, че прекрасният живот не е на земята, а в отвъдното. В много писмени извори от тази епоха се казва, че когато един трак се ражда, той поема към мъките и тогава се пеят тъжни песни за него. А когато го погребват - ехтят истинските химни на радостта, защото в този момент още един от общността сбъдва копнежа си към свобода и съвършенство.

Две хипотези за името ‘Даосдава’

Освен познатият вече превод на топонима ‘Даосдава’ като “Град на вълците”, или още „Градът на светлината”, покойният проф. Александър Фол свързва Даосдава с племенно име на даките – от “даой – дакой”, първоначално може би появявило се като наименование на царско-жречески род.

Археологът Петър Делев изказва предположението, че тракийският град, основан тук след средата на 4 в. пр. Хр., е именно Хелис - полисът, споменат от Диодор във връзка с победата на гетския владетел Дромихет над наследника на Александър Велики- Лизимах. Не е изключено и в името на селището да е кодирана връзката на гетите с култа към слънцето и бога на слънцето Хелиос. Не само в тракийските вярвания един от атрибутите на слънчевия бог е вълкът. Доказателство за особеното място на вълка в духовния свят на гетите обаче са многобройните погребения и жертвоприношения на кучета , разкрити в резервата Сборяново при проучванията на гетските могили от ст.н.с. Диана Гергова. Разгледани в този контекст, двата топонима – Даосдава и Хелис, навеждат на мисълта, че става дума за две имена на едно и също средище. То е било основано през ранножелазната епоха, когато е наречено Даосдава. След като е бил създаден града през елинистистическата епоха, той бил наречен Хелис.

Другата загадка, която крие Град на вълците

През 70-те години на миналия век е изказана хипотезата, че некрополите в Даосдава са били планирани като огледален образ на отделни небесни съзвездия. Въпреки, че първоначално тя е приета скептично от учените, събужда интереса на изследователите.


Карта на некрополите  - огледален образ на небесни съзвездия
(сн. архив на НАИМ при БАН)

За да бъде проверена тази хипотеза, екипът на ст.н.с.д-р Диана Гергова правят възможно най- точните топографски заснемания на паметниците в целия район на резервата. Изработват подробна карта на археологическия комплекс и района около него, като подчертано внимание обръщат на некрополите - групи от могили с различна големина, и резултатите от следващите изследвания. Въз основа на тази карта и с помощта на астрономически наблюдения инж.Петър Вълев учените успяват да покажат с повече научни аргументи, че в организацията на некрополния комплекс са кодирани образите на някои от основните небесни съзвездия.

“Сравнителният анализ на значителен брой гробнични съоръжения на територията на Даосдава подкрепи тезата, че в култовото строителство древните траки са използвали и астрономически знания за утвърждаване на определени митологични вярвания и религиозни догми", казва инж. Петър Вълев. “Това, което ние установихме след дългогодишни наблюдения е, че и в двата некропола – източен и западен, задоволително добре се проектират огледалните образи на някои от най-популярните небесни съзвездия. Позволихме си най-напред да сравним видимия и обърнат (огледално проектиран в хоризонталната равнина) образ на конфигурацията на най-ярките звезди от съзвездието Голямо куче с разположението на могилите около Гинина могила (която попада в източния некропол на Даосдава). На неговата сакрална територия се открояват още огледалните образи на съзвездията Заек, Малко куче, Телец и Близнаци. Те се открояват особено добре около и след 22 декември – времето на зимното слънцестоене. Голямата ( известна още като Омуртагова) могила се включва в огледалния образ на съзвездието Орион. Тя обединява трите най-ярки фигури от пояса на легендарния ловец. Този факт увеличава вероятността да има три погребални съоръжения под земния й насип, но учените все още не са завършили нейното проучване. Между еклиптиката и южния хоризонт на Даосдава има също няколко съзвездия, като между тях най-ясно се откроява съзвездието Стрелец. То най-добре се вижда в деня на лятното слънцестоене - 22 юни. Конфигурацията на съставящите го звезди е съпоставимо с могилите от западния некропол на Даосдава. В този случай много важно да знаем е, че за разлика от съзвездията, които имат много по-раздвижена конфигурация на небето, двата некропола на Даосдава са разположени почти в права линия. Това говори, че точността, доколкото е можело тя да бъде постигната от древните строители, е отстъпила пред градоустройственото решение на района”, обяснява инж.Вълев.

За археолозите информацията на инж.Вълев е стъпка напред в общите усилия на екипа на Диана Гергова да разгадае културата и духовността на гетите. “След откритията при разкопаването на царския некропол на гетите, заедно с археометричните изследвания, направени и от инж.Петър Вълев, вече разполагахме с ново знание, което ни накара да погледнем по друг начин на културата на гетите, на философията им за живота и смъртта, на идеята за безсмъртието на душата”, казва археоложката. “И ако за тях тази идея е означавало сливане на душата с отвъдното, това значи, че светът на земята за древните е бил огледален образ на небесната хармония. Не случайно в мита за Орфей се разказва, че когато тракийският жрец и прочут певец бил разкъсан от басаридите, Зевс хвърлил лирата му в небето и тя се превърнала в съзвездие. Но ние знаем и нещо друго. Орфическата идея за безсмъртието на душата е дадена на гетите от техния цар, бог и жрец Залмоксис – според Херодот - ученик на Питагор, който някои учени считат дори за негов предшественик. Това идва да покаже, че в Сборяново имаме не само концентрирано познание за духовното, но и много знания по математика, физика, астрономия, архитектура, геотехника, за хармонията в природата и неизменното присъствие на човека в космическия кръговрат.”