Бомбомания в България

„Пиян се обади за бомба в казиното, където изгуби парите си” - из новините на в. “24 часа”

„Пореден сигнал за бомба, този път в магазин в Разград” - из новините на в. “Труд”

Пътуваме за Разград с приятелско семейство, когато дъщеря ми се обажда по телефона, за да ми съобщи, че гимназията й отново е затворена - май за трети път, все поради гореспоменатата причина. На връщане от Разград ден по-късно звъни момиченцето на приятелите ни и съобщава същата новина, но за своето училище. “Така е всеки петък!”, възкликва майката.

Съобщенията за поставени бомби затварят училища, молове, магазини, мобилизират се екипи за претърсване на района, всява се паника, разстройва се нормалния ритъм на всекидневието.

Умножаване на страховете

Каквито и допускания да направим - за нелепи ученически шеги, акции на конкуренцията, пиянски изстъпления - все пак не можем да не си дадем сметка, че става дума за разхищение на хора, време и средства от една страна, и за разгръщане на деструктивни процеси - от друга. Подобен бе случаят с “лятната епидемия” от запалени коли - пламъците осветиха нашата всекидневна несигурност и доразгоряха всекидневните ни страхове.

Пак страх, пак паника
Засега няма логика в избора на обектите, към които е отправена заплахата за взривно устройство - най-често няма и взривно устройство, но остава тягостното напрежение, че при следващия подаден сигнал може да е и другояче. Човечеството, от което все пак сме неделима част, е изтръпнало от какви ли не заплахи, терористични актове и отприщена лудост.

Опасни игрички
В българския случай от значение са два аспекта: безсилието на органите на реда да се справят поне частично с този проблем, да заловят нарушителите на обществения ред и на базата на събраните доказателства те да бъдат изправени в съда. Защото в крайна сметка това е форма на битова престъпност - подобно на дребните, но пък масови кражби и измами, не просто нарушава вътрешния ред на страната, но я и дестабилизира. Всява излишна и трайна паника сред всички, но най-вече сред децата, все едно малки или големи. Едновременно с това ги и развращава - оставя ги с убеждението за допустимостта и дори хепънинговото звучене на подобни зловещи шегички, един вид - “колко му е да си спестим и днес даскалото”.

По този начин всички, от държавата до последния първолак, доброволно или принудително се оттеглят от общественопоетите си задължения и съучастват в “играта на деструкция”. Това е видимо от години и навсякъде, но сега поради студ, криза, безпаричие и безнадежност започва да се превръща в истинска епидемия, която утре може да повали обществото.

Коментар на Мирела Иванова
Дойче Веле