Именно за изграждането на физиономията на този герой е използван като прототип Живков.Петканов е описан от Барн доста живописно: „Носеше познатите очила с леко потъмнели стъкла и когато слезе от „чайката”, свали бомбето си, та телезрителите още веднъж да видят главата, която доскоро се мъдреше на пощенските марки – забит в раменете череп, остър нюхащ нощ, плешиво теме и пепелявожълта четина зад ушите...”

В характеристиката на Живков Джулиан Барнс бърка само в едно.Тодор Живков вижда само една пощенска марка със своя лик. Тя излиза през 1981 година по повод 1300-годишнината на българската държава и на нея Живков е прегръдка с Леонид Брежнев. Любопитното е, че романът за Тато излиза едновременно в три града в различни точка ни света – има премиери в Лондон, Ню Йорк и Токио. У нас го превеждат през 1992 година.