Бугарето, бугарето Заев или за българофобската опозиция в Македония

Заев неотдавна беше цитиран със симпатии от български медии за свои миролюбиви изказвания към България за сключване на добросъседски договор.

На 3 август БНР пусна интервю със Зоран Заев, наричан от някои Зоран “Бугарето, бугарето” Заев – новият председател на главната македонска опозиционна партия – т. нар. Социалдемократически съюз на Македония (СДСМ). То получи положителен отзив в други български медии, които побързаха на собствените сайтове да публикуват отделни акценти от изказванията на кмета на Струмица и наследник на българофоба Бранко Цървенковски, на лидерския пост в партията на “бившите” югокомунисти от Македония.

Основната поанта, включена и в много заглавия, както и първото изречение което се цитираше от въпросното интервю за БНР, беше изказването на “Бугарето, бугарето” Заев, че “трябва да бъде подписан договор за добросъседство между България и Македония”. Тази формулировка, без съдържание и обяснение, какво под “договор” и под “добросъседство” подразбира лидерът на най-антибългарската партия на планетата Земя, вероятно е достатъчна за някои безкрайно наивни български медии. Медии, които понякога – съзнателно или не – са и крайно тенденциозни и недобронамерени към Македония. Така те започнаха да участват в нещо, което прилича на създаване фалшива представа за конкретен политик и за партията която оглавява.

Добрите намерения и хубавите думи, трябва да се потвърждават с дела, иначе остават голословие и сладкодумие, политически лъжи и манипулации. Почти цялата същност на партията, чийто лидер е кметът на Струмица, Зоран “Бугарето, бугарето” Заев – е по шовинистичен начин антибългарска. А едни от ключовите политически послания на т. нар. СДСМ в Македония и в момента, са приказките, че управляващата ДПМНЕ на Никола Груевски, е предателска, ренегатска, пробългарска и българофилска партия. Това е и призив на омраза към всеки македонски гражданин с българско етническо или историческо самосъзнание, тъй като,

ако си българин или българофил в Македония, автоматично си и предател,

според дълбоката философска и политическа мисъл на т. нар. СДСМ.

Толкова за “социалдемокрацията” на тази партия, чиито общински съветници през юни миналата година, с кървави от омраза очи, хулигански викаха в залата за заседания на Съвета на град Скопие: “Бугари, бугари!” и “Предавници!”, по съветниците от управляващата ДПМНЕ, които гласуваха даване име на улица и на мост в македонската столица на Тодор Александров. Депутати, членове и симпатизанти на т. нар. СДСМ, извиквайки същите лозунги и носени от същата шовинистична вълна, се опитаха да нахлуят на самото заседание на градската власт, чупейки стъклата на прозорците и входната врата.

“Бугарето, бугарето” Заев се представя пред македонската, българската и пред цялата международна общност като по-добър, по-мек и по-толерантен вариант за министър-председател от Груевски, но съвсем друго е желаната представа да бъде потвърдена с дела.

Наблюденията на която и да е фейсбук или интернет група на симпатизанти на т. нар. СДСМ, показват, че немалка част от гласоподавателите на “бившите” македонски югокомунисти, патологично мразят България и българите и че едва ли има в цялото космическо пространство исторически по-невежи и по-неграмотни хорица от тези нациболшевики…

Огромна маса от членството, симпатизантите на т. нар. СДСМ, от партийното ръководство и от самия “Бугарето, бугарето” Заев, непрекъснато се мобилизират на тази шовинистична антибългарска основа, съобразяваща се с гнусните и коварни исторически фалшификации, все още актуални и проповядвани от държавния апарат и от “историографията” на Република Македония…

А тези исторически фалшификации (или тълкувания на историята) в Македония, доколкото разбирам трябва да са предмет на бъдещия Договор за добросъседство, който ще е и “железопътна линия” и “магистрала” към приятелски или поне коректни отношения между България и югозападната й съседка…

Разбира се, никoй няма право да абсолютизира “истината” и една държава няма право да налага на друга каква е тя, в исторически и в какъвто и да е смисъл. Но в случая с България и Македония, главния проблем не е положителна интерпретация на личности които са били на различни страни при определени войни, битки, сблъсъци и несъгласия, а начинът на интерпретиране на едни и същи личности, организации и периоди, зачитани за позитивни и за герои и в двете държави.

Ако се следват фактите, а не се фалшифицира самосъзнанието на въпросните исторически личности (в македонския случай да се разбира нещо, което е начало или условия за явяване на обособено етническо самосъзнание), тогава може тези две интерпретации да се приближат и да съжителстват една край друга. Това ще отвори врата, ще допусне възможност за общи българско-македонски чествания различни дати и личности от историята, а ще предотврати досегашното враждебно отношение между (историографиите на) двете държави. По такъв начин и там където частично има идентификация с различни герои, с различни страни, които са имали различни представи за бъдещето, какъвто е случая със събитията през Втората световна война, може да се намери градивен подход за намиране решение, облекчаващо противопоставеностите.

Електронната медия-бюлетин на т. нар СДСМ, “Плюсинфо”, на 22 март тази година, два дни преди първия тур на македонските местни избори, публикува материал за среща на кмета на Струмица и кандидат за трети мандат на чело на този град Зоран Заев, с жители на струмишкото село Куклиш. Ето какво каза тогава “добрия” съсед на България Заев: “Работихме много и имаме право на вашата подкрепа. Осъществихме 47 проекта в селото, струващи общо над два милиона и 300 000 евро, срещу една спортна зала на властта (има предвид управляващата на държавно ниво, ДПМНЕ – бел. авт.), на която беше дадено името “Тодор Александров”.

Направиха една спортна зала, честно е да кажа благодаря им за това, хубаво нещо за младите в селото, но тук има 17 хора загинали на Сремския фронт, тук са братята Минкови, а има и войводи. Можеха някое от тези имена да сложат на залата, а вместо това, без консултации с жителите на Куклиш, сложиха име което настояваше за българщината на нашия македонски народ”.

(На Сремския фронт са едни от последните военни акции през 1944 и 1945 година на Титовите югославски партизани, с помощта от съветски и български войски срещу отстъпващата от Балканите нацистка германска армия и въоръжени части на т.нар. Независима държава Хърватия. Областта Срем е разположена в сръбската покрайнина Войводина и на хърватския изток).
Виктор Канзуров. Снимка: e-vestnik

Тодор Александров загива на 31 август 1924 година, на Пирин планина. В същата година онези македонски революционери от левите движения, от малобройната комунистическа ВМРО (Обединена), както и много други исторически личности, зачитани като положителни в югославската Социалистическа Република Македония,

имат българско самосъзнание

и смятат автохтонното славяноезично македонско население за българско, в народностен смисъл. Ако Тодор Александров настоявал “за българщината на нашия македонски народ”, то през 1924 година за същото са настоявали и Димитър Влахов, Павел Шатев, Войдан Георгиев Чернодрински… а еднакви разсъждения – за български произход на славяноговорещите македонци, докато са били живи, са имали и Арсени Йовков до 1924, Гьорче Петров до 1921, Марко Цепенков до 1920 година…

Според “логиката” на “Бугарето, бугарето” Заев и на българофобски неонацистката му партия, някой сега може да каже, в отрицателен смисъл, че Съюза на комунистите на Македония (предишното име на т. нар. СДСМ) е дал име на скопски квартал (по-рано село, а сега отделна градска община) Гьорче Петров, който през целия живот е настоявал “за българщината на нашия македонски народ”. Включително и със съчинението му “География – обстоятелства за преуспяване на българщината в Македония”. Или цял град в Източна Македония – Делчево (бившо Царево село), от Съюза на комунистите на Македония (т. нар.СДСМ), е наречено на българина от Кукуш Гоце Делчев, който също през целия си живот е настоявал “за българщината на нашия македонски народ”.

Много ясно подчертава това и в писмо от 5 януари 1899 г. до пунктовия началник ТМОРО в Дупница, Никола Малешевски: “Отцепленията и разцепленията никак да не ни плашат. Действително жалко е, но що можем да правим, когато си сме българи и всички страдаме от една обща болест! Ако тая болест не съществуваше в нашите прадеди, от които е наследство и в нас, немаше да попаднат под грозния скиптър на турските султани. Наш, разбира се, дълг е да не се поддаваме на тая болест, но можем ли същето да направим и с другите лица?…”. За Никола Малешевски, роден в село Берово, което вече е град в днешна Република Македония и се намира на самата граница с България, историята не помни да е имал нещо против множественото число на Гоце Делчев в обръщението му към него: “когато си сме българи”.

Та така, “Бугарето, бугарето” Заев (бъдещ) партиен лидер на т.нар. СДСМ ли е, или някакъв неграмотен лумпен?!
По отношение спрямо България, българите и историческите факти, освен Владо Бучковски, нито един лидер или лидерка на т.нар. СДСМ (Петър Гошев, Бранко Цървенковски, Радмила Шекеринска, Зоран “Бугарето, бугарето” Заев), никога не е излезнал от шовинистичната и фалшификаторска рамка. При т.нар. СДСМ от 1990 година насам, почти и да няма избори, включително и тазгодишните, в които главните атаки срещу старото ВМРО-ДПМНЕ на Любчо Георгиевски и настоящото ДПМНЕ на Никола Груевски, да не са им били обвиненията за българофилство, заплахите за “българизация” на Македония и за “изопачаване” на историята, които уж са правили или са се подготвяли да направат техните главни опоненти.

Някой може да каже: ако Зоран “Бугарето, бугарето” Заев не знае, че Гоце Делчев, Даме Груев, Гьорче Петров, Димо Хаджи Димов, Арсени Йовков, Кузман Шапкарев, Марко Цепенков, Войдан Чернодрински… са имали, също като и Тодор Александров, българско самосъзнание, това автоматично не прави от кмета на Струмица – българофобски шовинист. Да, но ако е незнание, не е ли това активно незнание, когато някой нарочно, от предразсъдъци, от ментална мързел, не допуска на собственото съзнание, да приеме нова информация, която сега вече много лесно може да се провери от независими източници, даже и от македонските библиотеки и архиви?

И която ще промени дотогавашните му разбирания – не задължително неговото македонско етническо самосъзнание, но ще промени разбирането му за това каква е била идентичността на много исторически личности, възрожденци и революционери, провъзгласени за духовен темел на съществуването на македонската държава. Която е създадена, както много искат да подчертават от партията на “Бугарето, бугарето” Заев, от македонските комунисти, през 1944 година, като федерална членка на Титова Югославия!?

Не всеки македонски гражданин е длъжен да се задълбочава в историческите нюанси, да чете (чуждестранни) историографски трудове и материали, които са извън задължителните учебници по история. Това е въпрос на интерес и на лични предпочитания на всеки човек. Но “Бугарето, бугарето” Заев е политик, партиен лидер,

с претенции да бъде македонски премиер!?

Ако той не познава причините за не съвсем добрите българско-македонски политически отношения, ако не разбира къде са споровете, аргументите на едната и на другата страна, какво приемат за обиждащо едните, а какво другите, ако не питал някой от компетентните сътрудници (ако въобще има такива) за какви различни интерпретации става въпрос, тогава можем да говорим за негово съзнателно игнориране не само на проблемната ситуация, но и на гледната точка на България – страната срещу която насъсква омраза партията на Заев, от началото на нейното съществуване, досега.

Защо да не помислим, че причините за това съзнателно игнориране идват от предразсъдъците на “Бугарето, бугарето” Заев към България и българския народ, с които може би е бил закърмен още като дете, живеейки в югославска Македония!?

По време на кампанията за последните местни избори в Македония, щабът на Зоран “Бугарето, бугарето” Заев сложи голям транспарант на търговския обект “Глобал” в центъра на Струмица, върху държавното македонско знаме, с надпис: “Ова е Струмица, не е Благоевград” (което може да се чете: “Ова е Македония, не е Бугария”), понеже опонента на “Бугарето, бугарето” Заев за кметската функция, депутата Васил Пишев от управляващата на държавно ниво ДПМНЕ, е собственик на благоевградски хотел и има бизнес връзки с България. Буквите на изписаното име на Благоевград, горе имаха бял, по средата зелен, а долу червен цвят. Читателите сами нека да преценяват, има или няма българофобия в този лозунг, в неговия контекст и какво послание изпраща въпросния транспарант, а и идеологията на т. нар. СДСМ към всеки македонски гражданин който желае да има някаква собственост в България или да осъществява бизнес връзки с тази страна…

Неотдавна приключи, организиран от общинската власт в Струмица Опен Фестивал, където гостите в концертната част на манифестацията бяха само от бивша Югославия, между тях и сръбския рок бенд “Рибля чорба”. Миналата година на закриването на фестивала пееше съпругата на убития великосръбски военен престъпник, мафиот и дребен удбаджийски сътрудник Аркан – турбо фолк певицата Цеца Ражнатович. “Бугарето, бугарето” Заев, ако е последователен, трябва отново на същото място, на високата сграда на “Глобал” в центъра на града, да издигне голям транспарант, с надпис: “Ова е Чачак, не е Струмица”, върху знамето на някогашната югославска федерация.

Или май може би по-подходящо е знамето на Сърбия. Посланието от транспаранта най-правилно би могло да се чете: “Ова е Сърбия, не е Македония”… Чачак е град в Западна Сърбия, родно място на Бора Джорджевич, фронтмена на “Рибля чорба” и симпатизант на някогашния (през 30-те години на миналия век) югославски военен аташе в София, Дража Михайлович и на неговото великосръбско четническо движение през Втората световна война… А да, Дража Михайлович не е настоявал “за българщината на нашия македонски народ”. За нещо друго е настоявал…

Преди няколко години в предаването “Во центар” Зоран “Бугарето, бугарето” Заев с очевидна неприязън и с опит да прави майтап, говореше за предложението на тогавашния български консул в Битоля, Наум Кайчев, градът Струмица и някой от българска страна, да честват заедно някаква годишнина от историята, която и иначе се чества в двете държави. Думите на “Бугарето, бугарето” Заев, както и целта на предаването на Ефтов, бяха не само несъгласие с тази идея на Наум Кайчев (може би и на българското външно министерство), но и едно високомерие и желание да се обиди българския консул в Битоля, а чрез него и България…

Какво се случило междувременно, къде са изчезнали югославското високомерие и простотията на “Бугарето, бугарето” Заев? Един договор за добросъседство между Македония и България означава преосмисляне на почти цялата философия на неговата нациболшевишка партия и спиране на техния вербален антибългарски тероризъм, подкрепен и с конкретни шовинистични дела, които непрекъснато радиоактивно облъчват македонското общество…
Техници в Македонската телевизия допуснаха грешка

по време на пряко излъчвания неотдавнашен приятелски футболен мач между Македония и България в Скопие. При смяната в македонския отбор на звездата на италианския Наполи, Горан Пандев, с изгряващата звезда на каталунска Барселона, младия Давид Бабунски, имената им бяха илюстрирани с български трибагреник. Според изказалите се по социалните мрежи привърженици на т. нар. СДСМ това било умишлена постъпка на “върховистите” от държавния телевизионнен пропаганден бюлетин на управляващата ДПМНЕ. За тези привърженици на т.нар. СДСМ, но и не само на тази партия, след като са минали през македонската образователна система, върховистите от ВМОК и централистите от ВМ(О)РО имат различно етническо самосъзнание. И Зоран “Бугарето, бугарето” Заев не е много по-далече от тях.

Т. нар. СДСМ жестоко се противопоставяше на Декларацията за добросъседство, подписана през февруари 1999 година от някогашните премиери на Македония и България, Любчо Георгиевски и Иван Костов, квалифицирайки я като чин на предателство и българофилство на тогавашния лидер на ВМРО-ДПМНЕ и на властта. Точно тази декларация отвори път за сътрудничество в много области между двете държави, за по-голям икономически обмен, нещо което дотагава не беше възможно, тъй като нациболшевиките от т.нар. СДСМ, по време на техното управление до 1998 г., не успяваха, по-точно – не искаха да намерят компромис с българските власти относно “езиковия спор” и формулировките при подписването договори между различни министерства на двете страни. Спазване на принципите на тази декларация, сега иска българската страна.

Нациболшевишката власт на т.нар. СДСМ през 1995 г., след атентата на Киро Глигоров, с прес конференция на министъра на вътрешните работи Любомир Фърчкоски, обвини българската компания “Мултигруп”, а с това “индиректно” България, за (участие в) организацията на опита за убийство на държавния глава на Македония. Обвиненията не бяха подкрепени с доказателства, тази теория понататък изчезваше от сериозно обсъжданите варианти за виновници на покушението върху Глигоров, причинило смърт на шофьора на тогавашния македонски президент и на един случаен минувач на улицата пред скопския хотел “Бристол”, но очевидно с изключително подлите инсинуации, някои фашизоидни мозъци в т.нар. СДСМ, желаеха и желаят непрекъснато да мислят, че България е техен враг.

Още същия ден, когато се случи опита за убийство на македонския президент Киро Глигоров, Кръсте Цървенковски, тогава пенсионер, а на времето много висок югославски комунистически функционер, даже един период беше и втория човек на Югославия, след Тито, заяви, че атентата е дело на “внуците на Ванчо Михайлов”. Заподозрени от т.нар. СДСМ, бяха българите, българофилите и опозиционното старо ВМРО-ДПМНЕ. Последваха арести и репресии от властите на членове на старото ВМРО-ДПМНЕ, на хора, смятани за българофили.

Синът на Кръсте, Стево Цървенковски, който по това време беше министър на външните работи, от листата на Антилибералната партия на Стоян Андов, тогава в коалиция с т. нар. СДСМ, продължи със същата омраза и със същата липса на доказателства, подобно на баща му, да разпространява приказките за “внуците на Ванчо Михайлов”, пробългарските елементи, които уж са били виновни за покушението. Куриоз е, че Кръсте Цървенковски, по прилепска линия е син на племеница на убития от комунистите Данаил Крапчев, създател, главен редактор, а впоследствие директор и главен акционер на софийския вестник “Зора”, излизал от 1919 до 1944 г.

Най-близката сътрудничка на Зоран “Бугарето, бугарето” Заев,

подпредседателката на СДСМ Радмила Шекеринска,

ден преди на 1 март 2008 година да се открие бюст-паметник на Тодор Александров във Велес от страна на инициативен комитет на група македонски граждани с българско самосъзнание, тя заяви, че винаги когато ВМРО-ДПМНЕ е на власт, се появявали подобни “великобългарски претенции”. По думите на Шекеринска това се случвало заради “мекото отношение” към такива неща. За Шекеринска, ако някои хора в Македония публично обяват собствената си българска идентичност, организират някакво събитие, отправат политически послания и поискат обективизация на историята в страната, това автоматично било “великобългарска претенция”. Каква липса на демократичност, а какво присъствие на предразсъдъци, но и на ксенофобия, тъй като нейното послание съдържи желание за забрана да има българи в Македония!

Няма среда и равновесие, няма място за мирно съжителство на хора, различно мислещи и интерпретиращи историята. Има само екстремизъм, идеологически фанатизъм и антибългарска омраза! Да не говорим, че насъскващи думи на Шекеринска породиха поредното състезание на управляващата ДПМНЕ и опозиционния т. нар. СДСМ – коя партия е по-българофобска, та (части от) полицията организира(ха) активни мнoгoпластови мероприятия срещу двама по-видни членове на инициативния комитет за честване на Тодор Александров.

Хора участвали по-рано активно в българската политика, все още с учудване си спомнят за поведението на Шекеринска на един форум в София, преди някъде около 14 години, по време на премиерстването на Любчо Георгиевски в Македония. Разговора от форума продължил в една кръчма близо до Народното събрание, а женската част от настоящия нациболшевишки тандем Заев-Шекеринска, гръмогласно обяснявала на останалите, “че не й пукало, че в България не й признавали народността” (?!), говорела бясно против Димитър Димитров (тогава министър за култура в правителството на Любчо Георгиевски), а комуникацията със сръбските участници на форума й била на сръбски, докато с домакините българи – на английски. Даже нито на “непризнатия” от тях, македонски език.

Тресейки се от злоба, Шекеринска обяснявала как българите репресирали дядо й. Попитал я един участник на форума: “Как?”. Тя казала, че го били взели войник. Отвърнато й било, че всички момчета на такава възраст тогава служели в армията. И че много от офицерите в българската армия са били от Македония, а повечето македонски войници са служели там. Тя енергично се развикала. Знаела каква била практиката да се мобилизират войници. Като ги поставяли “в сандвич”. Вероятно според Шекеринска подобен е бил случая с всички войници-македонци. Сигурно тези “сандвичи” са съществували за македонците насилствено да бъдат мобилизирани в българската армия.

Човекът тогава говорил с Шекеринска в София, днес си подрежда впечатленията: “Не й се разсърдих. Донякъде я разбрах. Тя е социализирана като “етническа” македонка в Югославия. Сигурно за нея разпадът на Югославия е изглеждал като ужасна катастрофа, а поставянето под съмнение на македонистичните теории е болезнено. Това което ме шокира беше пълният й отказ да си представи, че има и друга страна и да прояви някакво разбиране. Тях тя отхвърли с високомерното “фффуууу!!!”.

Дължа и едно обяснение, уважаеми читателки и читатели, относно прякора на новия лидер на т.нар. СДСМ. Мой познат, по времето на управляването на Любчо Георгиевски и на старото ВМРО-ДПМНЕ (1998-2002 г.), ходил веднъж в Струмица и там се случило да седне на една маса с тогава младия активист или симпатизант на т.нар. СДСМ, Зоран Заев. Като се обелила дума за политика, младият Заев, очевидно добре научил шовинистичния репертоар на т. нар. СДСМ, започнал отрицателно да говори за управляващите, непрекъснато повтаряйки на струмишки диалект “Бугарето това лошо направили, бугарето онова лошо направили…” – в обиждащ смисъл, визирайки старото ВМРО-ДПМНЕ:. Та ето, нека да му остане прякора “Бугарето, бугарето”, докато не излезе от сандвича на шовинизма и историческите фалшификации на неговият т.нар. СДСМ.

Хмм… а кой знае, да не беше Ньойския мирен договор от 1919 година и отнемането от България на Струмица и на Западните покрайнини, може би сега “Бугарето, бугарето” Заев отново щеше да бъде кмет, хайде да кажем – от листата на една столетна и роднинска на т.нар. СДСМ партия, много вероятно нямаше да се казва Зоран, а да речем – Пламен, неговата община щеше да се намира в Пиринска, а не във Вардарска Македония, на високите търговски обекти в града, в никакъв случай нямаше да има транспаранти с антибългарско съдържание.

Заев, разбира се, нямаше в обиждащ и подигравателен смисъл да ползва етнонима “бугарето, бугарето”, а щеше с радост да се идентифицира с него, даже може би щеше да говори за някого, дръзнал да се противопостави на насилствената македонизация след Втората световна война. Хм, само едва ли щеше да говори така, ако беше от столетницата… Но, все пак да не слагаме Заев в ГЕРБ, тъй като тогава нашия кметски герой, щеше да иска твърда политика и вето за интеграцията на съседна Македония в ЕС и в НАТО, подобно на (смисъла за деликатност на) неговия предполагаем лидер.

Жална е Македония, докато се намира в сандвич между усъвършенстваната технология на брутално управляване на ДПМНЕ и нациболшевизма на една група политически активисти, които абсолютно без никакво основание се наричат социалдемократи. Тези две, уж различни партии, олицетворяват потъналото в ментален мързел македонско общество, което все още не е разбрало не само защо рухна Берлинската стена и защо се разпадна Югославия, а наистина не разбира, че тези неща въобще са се случили…

Виктор Канзуров*  - август 2013 г.
e-vestnik.bg


——————
* Авторът е журналист от Скопие, на 41 г., в момента работи на свободна практика. Работил е във в. „Македонско дело”, „Вечер”, „Старт”, „Нова Македония” и интернет изданието „Трибуна”. Следвал е философия в скопския университет “Св. Кирил и Методий”. Може би единственият македонски журналист, който критикува властите в Македония от пробългарски позиции, но не пести критики и към българските власти. За критиките си срещу македонизма и сърбоманството е обвиняван, заплашван и арестуван няколко пъти с измислени обвинения, още по времето, когато Македония е част от Югославия.