Дзен и изкуството да си обършеш гъза

Когато по Коледа целулозното бърсало се появи във вида Milde Christmas (Тоалетна хартия “Рождество Христово”), аз се приготвих по Великден да посрещна Milde Easter (Тоалетна хартия „Възкресение Христово”). Така беше логично, това беше нормалният път на безумието, но безумието често е склонно да надскочи самото себе си. Вместо хартия „Възкресение”, „Успение” или „Преображение”, Милде предложи хартия „Дзен”*, с което за пореден път ме хвана неподготвен и накара възхищението и завистта ми да избухнат в ярки искри! След като цял сезон си трихме задниците с клерикалните тайнства, сега вече можем да ги забърсваме с Дзен – най-интелектуалната и същевременно нерационална форма на будизма, за която Дайсецу Тейтаро Судзуки казва: „Практиката на дзен има за цел да отвори окото на душата…” Питам се: кое е нашето „око на душата”, къде се намира то и как можем да си го отворим? Вижда се, че един от предлаганите начини е с тоалетна хартия.

Много е важно за една тоалетна хартия, освен мека, да бъде и здрава, защото иначе рискуваш да си бръкнеш с пръст в „окото на душата”. Здравината е особено важна за хартията Емека, която впрочем, както и Милде, достига на пазара (а оттам и в нашите параклиси за медитация с две нули на вратата) с любезното съдействие на Фикосота Синтез – „млада бързо развиваща се компания, производител на препарати за почистване на дома и препарати за грижа за тялото”, която казва за себе си: „Нашата мисия е Вашето удовлетворение”! Виждате ли, не само сатори (просветлението на дзен-будистите), но и мисията на магистралните проститутки е припознала напредничавата тоалетна харния, с която аз съм в интелектуално съревнование. Но това е тема на друг разговор. Тема на друг разговор е и вманиячеността на двете хартии (Милде и Емека) към мекотата – Емека е „мека” + „е”, Милде е „mild (мека)” + „е”. Въобще, да си е…

Ако някой направи статистика на рекламите според предназначението на нещата, които те рекламират, със сигурност ще установи, че преобладаващата част се пада на реклами на неща за ядене (обикновено боклуци като сандвичи макдоналдс и разни солетки, сухарчета и десертчета) и на неща, свързани с голямата нужда – лекарства против запек, лекарства за храносмилане, тоалетни хартии и омирисители за клозети. Тоест пътят на човека през вековете се е променил – от Дао, пътят на усъвършенстването и духовното сливане между създател и творение, към пътя от устната кухина до ануса, бележещ превръщането на храната в изпражнения. Точно този път обслужват продуктите за масова употреба и точно тези продукти рекламират рекламите. Това е и пътят, който обуславя икономиката на човека, характерна с две основни групи разходи: разходи за плюскане и разходи за отслабване. Тоест, мисията на човека е да бъде един преобразувател на материята, което пък се доближава и до дефиницията за творчество, според която то също е преобразуване на света променяйки го от едно в друго, от хаос в космос, от мрак в светлина, от храна в говна и т.н. Един ден Човекът ще изяде цялата Земя и ще я изсере. Ще изяде и изсере и себе си, макар че според някои това вече се е случило. Защо тогава да не приемем, че ако храненето и отделянето са творчество, то използването на тоалетна хартия е изкуство? Че това е така доказва и сериозното отношение към позиционирането на тоалетната хартия в живота. Да говорят за тоалетната хартия са ангажирани най-скъпо платените рекламисти, епитетите и сравненията, на които се радва тя, са истинска литература, понякога дори поезия. Да се върнем пак към Милде и да видим как се говори за нея и за другите й видове, за това за какво служат и кой ги използва.

Milde Spring
“… създадена за тези, които търсят свежестта и прохладата на разцъфнала пролетна утрин…”
Ставаш от чинията (защо наричат клозета чиния, аз продължавам да не доумявам), надипляш Милде в дясната ръка и я прокарваш по „окото на душата”. Върху ти се посипва ябълков цветчец, а наоколо весело заподскачат нимфи и фавни. Малката млекарка с гюмове и напъпили зърна се задава по пътечката. Пускаш водата и видението изчезва до следващия път.

Milde Sensitive
„…Тя е за хората, които обичат съвършенството на белия цвят и откриват в него мекота и девственост…”
Ако искате невестата ви да не е познала друг преди вас, непременно си бършете задника с тази Милде. Така ще покажете на другите не само своя морал, но и пристрастеността си към чистите багри, които трябва да се полагат само върху снежнобял фон, за да не изгубят нищо от колорита си.

Milde Spa
„…създадена за онези, които се грижат за тялото и за духа. За взискателните, за авантюристите, за мечтателите…”
Вече знам с какво да се изтрия, когато се почувствам духовно несъвършен. Вече знам кой хигиенен акт ще възстанови загубената душевна хармония. По-интересно е да си представим човека, който едновременно е взискателен, авантюрист и мечтател. Взискателен като Кюри, авантюрист като Кортес и мечтател като лорд Байрон. Очевидно такива хора не са много, следователно Милде Спа сигурно се произвежда в лимитирани серии. А защо е „спа”, питай вятъра…

Milde Relax
„…хартията, която ще ви помогне да се отърсите от натрупания през работния ден стрес. Тя привнася в дома ви лилавото усещане за спокойствие…”

Освен узнаването какво е на цвят усещането за спокойствие, този продукт носи и отговора на въпроса как да се преборим със стреса. Представи си как в деня, когато фирмата е изправена пред финансов колапс, идват на данъчна проверка и напипват черните тефтери, защото в този миг ти не си на бюрото си, а се натискаш със счетоводителката на балкона, над който прелита жена ти с делтаплан и те вижда. Какво ти остава? Да се хвърлиш и да се размажеш на улицата или да се изакаш и да се обършеш с Милде Релакс. Второто е спасило много невинни животи.

и накрая Milde Romance
„…за изящните хора, за перфекционистите, за темпераментните…”
Едновременно изящна, перфекционистка и темпераментна е, например, Айсидора Дънкан. Или Мая Плисецкая. Белият лебед умира. Конвулсии разтърсват изящното му и темпераментно тяло и той потрепва крила с известен перфекционизъм. Сълзи се стичат по бузите на публиката. Стичат се, докато не дойде озарението, че всъщност лебедът не е паднал и не умира, а само е клекнал и се напъва. Музиката се променя. Меланхоличните арпежи отстъпват място на бодри и жизнеутвърждаващи акорди, под чийто съпровод и на едри подскоци на сцената се появява принцът, размотал ролка тоалетна хартия и развял я като гимнастичка лентата си. Белият лебед се избърсва и се омъжва за принца. Черният злобее, защото го мъчи запек.

И отново стигаме до Milde Zen Garden. В интерес на истината, засега тя е само телевизионен клип и още не се е появила на сайта на Фикосота (сигурно не го поддържат редовно) и ние не знаем с какви красиви думи е представена тази „книжка мека”, нито пък за кои точно хора е предназначена: за състрадателните и щедрите, за тайнствените и вероломните, за дръзновените и жертвоготовните, за храбрите, за кротките, за гениалните, за веселяците или за темерутите. А може би и никога няма да се появи, защото „Дзен не ни учи на нищо, а също така не предлага никаква определена доктрина” казва още Дайсецу Тейтаро Судзуки, така че, ако работата стане много голяма, не търсете непременно Милде Дзен. Използвайте някоя от другите хартии или пък стиснете бузи и изчакайте няколко месеца да се появи Милде Диалектически Материализъм, Милде Критика На Чистия Разум или пък, защо не, Милде За Поетическото Изкуство (накратко: Милде Поетика). Или пък се мийте – ориенталски, но твърде разумен подход.

(от блога на Иван Стамболов)