Фрогоко: Пехотата пак духа супата за модернизацията

И това не е нещо ново. Само преди месеца Фрог сигнализира, че пехотата и моряците са гневни, защото парите за модернизация на армията отиват само за Военновъздушните си.

Обществото трябва да знае цялата сума за модернизацията на въоръжените ни сили. Пак сме в тунела, светим си с газения фенер и се надяваме. Това каза командирът на Сухопътни войски генерал Михаил Попов на връх празника им. Животът на Сухопътните войски бил като на котката с девет живота, но по думите му малко оставало.

Явно не стига това, началникът на отбраната да е бивш шеф на Сухопътни войски и един от заместниците му също да е артилерист от СВ. Няма кой да тропне по масата и юмрукът да отекне в други институции. Трябва, трябва си лоби в парламента, в президентството и правителството.

В парламента бившият шеф на отбраната, генералът от ВВС Константин Попов "коли и беси" като шеф на Комисията по отбрана в Народното събрание. Заслуга на новоизлюпеният гербаджия е да подпишем договор за Ф-16 със Съединените щати. В комисията има и други бивши военни, които подкрепиха Попов. От време на време се отчита позицията на бившия шеф на ВМС и кандидат за вицепрезидент от ГЕРБ вицеадмирал Пламен Манушев. Гласът на някои генерали от пехотата си остана глас в пустиня.

В президенството всички са за ВВС. Президентът Румен Радев и приближени около него, също служили във ВВС, изказаха "некои съображения" за Ф-16, но в последна сметка летците ликуваха. Като оправдание прозвучаха президентските думи и на празника на Св, и по други поводи , че модернизацията на трите вида въоръжени сили трябва да върви ръка за ръка.

В правителството също подкрепят тази президентска идея. Но като че ли всичко е само на думи. Премиерът и министър Каракачанов гласуваха с две ръце за Ф-16. Военният министър съобщи новината, че ще се строят патрулни кораби за флота. И милиардите свършиха. Пехотата е на опашката на модернизацията, която се отлага във времето.

"Може би това е така, защото не сме атрактивни, може би това е така, защото аз не мога да правя вятър на този или онзи, може би причината е, че аз не пълня ушите на хората с постоянни приказки как ние сме най-важни, най-ценни, най, най.... Такова поведение смятам за неправилно и водещо след себе си тежки последствия..." Чувате ли болката в думите на ген. Михаил Попов. Опитният парашутист не го е страх от последствия за думите си. Ще припомним, че той е сърбал попарата на хора от Генералния щаб, и на големци от едно друго командване, когато беше командир на трети батальон в Ирак и преведе миротворците си без жертви от Кербала до Дивания. Упрекваха го за повредена техника, за вещево имущество. Но и тогава той се държа достойно, въпреки заплахите за наказания и уволнение от старши тиловаци и генерали.

Днес Сухопътни войски пак са поставени в ъгъла. И сега гледат модернизацията през крив макарон. Нещо че са най-многобройният вид въоръжени сили. Че бойци от техните редици очертават миротворческата карта на България. Че свирне ли тръбата, те стоят "немили-недраги" край телените мрежи на южната граница, за да ни бранят от бежанци.

За непосветените във военното дело ще кажем, че наричат Пехотата Царицата на боя. И българските Сухопътни войски са заслужили това през миналия век. Ей Андерсен, за съжаление в България не само Царят е гол и Царицата е гола...

Калин Неврокопски