На 12 декември 1990 г. танковият и мотострелковият батальони на полка в Момчилград тръгват за планирани контролни стрелби на полигона край село Балабаново. Обичайният път на тежките бойни машини минава през река Върбица.В нея загиват двама лейтенанти, един сержант, трима ефрейтори и четирима редника.

- Към 8,45 часа поделението напускат 4 МТЛБ/ многоцелеви транспортьор леко брониран/ и 4 танка с 21 души в тях. На около 250 м от въжения мост при село Седларе първи в реката нагазват транспортните машини. Без да изчакат те да излязат малко по-надолу по течението навлизат и танковете. В този момент идва приливна вълна. Едни казват, че е от изпускането на язовир край Златоград, други – скъсана стена на язовир край Мадан.
– Около 9,15 часа машините вече са неуправляеми. Двигателите загасват. Четирима войници успяват да стигнат до брега и хукват да търсят помощ от поделението.
– В 9,45 ч ситуацията вече е критична. Водата се покачва светкавично, стига 3 м, скоростта на течението надхвърля 30 км в час. Вместо да скачат, докато водата все още била 1,20 м, военните получават заповед да чакат хеликоптер, който да ги спаси. Момчетата са скупчени върху корпусите на машините и бясната река ще ги отнесе всеки момент.
Хора от село Градинка Местните режат въжетата от кладенците си, за да ги подадат на бойците, но в повечето случаи напразно. Началникът на подстанцията Лютви Адем и кварталният милиционер Наско Чанков се връзват с въжета, хвърлят се в ледените води и спасяват трима. Други войници също са спасени, но за 10 души прегръдката с реката е смъртоносна.
– Към 10,30 ч все още имало живи, които крещели от ужас.
– В 11 ч в реката са само мъртвите войници.„
– Два хеликоптера идват в 12 ч, когато всичко вече е свършило.
Cпоред следствието причините за трагедията са неуставно поведение на командирите, липса на адекватни със ситуацията решения. Неопитни бойци, които не познавали реката са водели машините, в които нямало спасителни жилетки. Според очевидци 11-те спасени войници дължат живота си на собствената си инициатива и на смелостта на местните хора.
Военният съд в Пловдив гледа дело срещу виновните командири от май 1991 до януари 1992 г. Произнесени са 4 присъди. Командирите на роти Димчев и Андреев, които тръгнали за занятието с автобус, вместо да водят машините си, са осъдени по на година и половина затвор, а командирът на поделението полковник Кабакчиев и командирът на батальон Лепирев получават по година и 9 месеца условно.

Ето и загиналите:   

Лейтенант Илиян Попски
Лейтенант Русин Самуилов
Сержант Ангел Илков
Ефрейтор Велин Хаджиев
Ефрейтор Желязко Христов
Ефрейтор Иван Янков
Редник Красимир Канев
Редник Николай Сандев
Редник Петко Петков
Редник Стефан Стефанов