Коритаров пред Фрог: Политическата класа води към гибел клетата ни българска държава

Когато се говори за промяна в Конституцията в частта съдебна власт, е необходимо да се има предвид, че има изключителни тълкувателни решения на Конституционния съд в тази посока, най-значимо сред които е Решение №3 от 2003 г. В него много подробно се описва процедурата за промяна на текстове, свързани с държавното устройство. В това Решение №3 са изброени и конституционните органи, които се тълкуват като елементи на държавното устройство. След тях между другото са посочени прокуратурата, главния прокурор и неговите правомощия, ВАС, ВКС и ВСС, уточни той.  

Според него тълкуването, направено от Решението преди 12 години гласи, че промени в правомощия, мандат и други съотношения, свързани с взаимоотношенията с тези конституционни органи могат да бъдат извършвани единствено от Велико народно събрание. От тази гледна точка искам да обърна внимание, че предложените промени, които засягат идеята за разделяне на ВСС на две колегии-прокурорска и съдийска, на практика опират до сърцевината на Решение №3 на Конституционния съд от 2003 г.

С други думи, за да не бъде тълкувано като противоконституционно действие обсъждането и приемането на законопроекта, целящ разделянето на ВСС на две колегии, би следвало това да бъде предхождано от ново питане до КС, питане, което да бъде формулирано с друг въпрос, с който да се направи опит да се получи и друг отговор, който променя или видоизменя същината на Решение №3. Ако това въобще е възможно. Българските законодатели са изправени пред един тежък абсурд. Това е абсурдът да говорят за съдебна реформа в зоната не просто на тежък популизъм, но и на фрапантна противоконституционност, по смисъла на все още действащото решение №3 от 2003 г. Неговото съдържание не е променено, като тълкуване с ново Решение или не е поставено под нов въпрос до Конституционния съд, обясни Коритаров.

По думите  му много специалисти по конституционно право като проф. Димитър Гочев, като Георги Марков, отделно юристи като проф. Огнян Герджиков са направили не едно и две изказвания, които напомнят за това Решение №3 и в най-добронамерен вид подсказват, че най-малкото би следвало да бъде отправено ново тълкувателно питане до КС. За да не се изпада в неудобството впоследствие да се атакува това решение. Пред мен е Конституцията. Член 130 от глава 6, се отнася до ВСС. В него пише, че ВСС се състои от 25 члена. Председателят на ВКС, на ВАС и главният прокурор са по право негови членове. Алинея Втора описва какви хора могат да бъдат избирани за членове на ВСС. Алинея Трета гласи: Единадесет от членовете на ВСС се изберат от НС и 11 от органите на съдебната власт. Описан е в алинея Четири е мандата на изборните членове и т. н. И сега какво липсва в този конституционен текст?! Липсва нещо изключително важно, а това е текст, който уточнява, че ВСС се състои от две колегии. В Конституцията не се говори за прокурорска или съдийска колегия.

Има и още нещо, върху което си струва да се обърне внимание. Навремето първо беше приета Конституцията на страната през 1991 г. Едва след това беше приет закона за съдебната власт. В него текстовете, които прочетох току що от Конституцията, бяха пренесени буквално, за да има пълно съответствие между Конституцията и закона. Може ли някой юрист да ми обясни как точно ще се промени текст в закона за съдебната власт без да се промени Конституцията и как си представя да има несъответствие?!

Мисля, че големият проблем вече не трябва да бъде разглеждан като проблем за това дали ще има реформа или не на съдебната система. Очевидно е, че съдебната система се нуждае не просто от радикална реформа, а от радикално ново построяване за смисъла на съдебната власт в една съвременна, демократична, прозрачна държава. Държава на легитимността и на гражданското достойнство. От тази гледна точка да допуснем, че е необходимо да има не просто промяна на Конституцията, но и че всички изведнъж се обединяват около идеята за това, че трябва да има промяна на Конституцията и Велико народно събрание. Искате ли да ви кажа какво мисля за всичко това?, попита журналистът.  

И обясни: Когато слушам и чета дискусиите мисля, че идеята за нова Конституция, колкото и да е добра, ще бъде още по-голяма и по-тежка катастрофа за България, по простата причина, че както тези закони, така и бъдеща Конституция, ще трябва да бъдат обсъждани, разработвани и приемани от политическата класа, каквато наблюдаваме сега. А тази политическа класа е еманация на най-тежката възможна форма на популизъм, на лидерски индивидуализми и егоизми, най-тежката форма на политическа историческа и гражданска неграмотност и безотговорност. Най-тежката форма за липса на стратегическа национален манталитет, който да генерира идеята, че тези, които управляват днес не са самоцелно появили се, а пред тях има хилядолетна история. Както и че пред тях има хилядолетно бъдеще.

Тези хора, заради своето самодоволство и самоопиянение, не могат да се поставят нито в политически, камо ли в исторически контекст на развитието на клетата българска държава. Те не могат да видят истинска перспектива. Това са хора конюнктурни, които се влияят от лутания наляво, надясно, напред и назад, водени от мисълта какво ще си помисли Брюксел и дали ще угодят на някой брюкселки чиновник. Тези хора бележат наистина края и залеза на българската държавност. Най-унизителното състояние, в което е попадал българският народ е състоянието, при което е излъчил тава управление. От тази гледна точка не съдебна реформа, 30 нови Конституции няма да ни помогнат, когато нивото на политическата мисъл и ерудиция е такова, каквото наблюдаваме.

 Когато може да се стигне до дебат, при който главният прокурор отива и казва на премира, който е лидер на най-голямата политическа партия, че по същество парламентарната група на неговата най-голяма партия е внесла законопроект, който е проява на политически популизъм. Ако институциите говорят по този начин по между си, то какво да говорят хората?!