Любимата на Атанас Скатов: Сълзите пресъхват, но не и болката в сърцето ми!

"Сълзите от време на време пресъхват, но не и болката в сърцето ми! Спомена за теб и усмихнатото ти лице са навсякъде около мен!

Тръгнахме заедно и се прибираме заедно, но не по начина по който си го представях, скъпи мой. Този дълг към теб е толкова труден, любов моя! Да си документ в ръцете ми, а теб да те няма! Защо?! Искам да мога да изчезна. Надалеч! За много дълго!

Докато забравя, но знам че това е невъзможно! Никога няма да те забравя! Знам, че си на по – добро място и искам да знаеш, че живееш и ще живееш в сърцето ми, както в сърцата на твоите близки и семейство, в сърцето на Васко, в сърцата на майката ти, на баща ти, на сестра ти и в сърцата на много други хора!

Ох, как ужасно, ужасно, ужасно много жадувам за един последен разговор, за още една топла прегръдка, която да продължи толкова дълго, че ръцете ми да се вкаменят и да не мога да те пусна! Помня вечерта в която те изпратих… стъпките ти… да не бях…! Обичам те заради това, което си! Нямах право да те спра! Само егоистичната ми любов иска да те задържи, но ти принадлежиш на своята кауза!

Рискува живота си за нея и знам, че успя! Имаше цел! Имаше мисия! Всеки ден от живота си изживяваше своята вяра! Живота ти не бе напразен. Имаше толкова много смисъл в него. Остави толкова много след себе си. Ти бе и си мотивация за много хора. Знам, че знаеш, но просто исках да ти го кажа! Както искам да ти кажа още милион пъти „ОБИЧАМ ТЕ“!

Толкова много болка, която не утихва! Винаги си ми казвал, че съм много силна и понякога безразсъдно смела и луда. Да, мило! Но не колкото теб! Ти бе и си един удивителен и уникален човек, за който думите са недостатъчни! Непоправим мечтател и идеалист. Идеалист чак до наивност! Силен, любящ, храбър, доблестен, добър и смел мъж! Много упорит, дисциплиниран и целенасочен! Още се удивлявам на възможността ти да се справяш и правиш толкова много неща на куп и винаги, за да не е денят ти напразен общуваше с планината или спортуваше! Твоята душа е там, където принадлежи….високо, високо, високо…

Тази сутрин изпитах такова угризение на съвестта, че чак се намразих. След два дни почти без храна на успокоителни лекарства, осъзнах че трябва да хапна нещо. Извинявай, любов моя! Изядох няколко резена плод без теб, но едвам ги преглътнах! Последните дни си мечтаехме за съвсем обикновени и дребни неща. Да се върнем на топло. Да ядем свежи плодове и зеленчуци. Да си вземем топъл душ. Знам колко много изстрада и бях свидетел на това колко е трудно да се храниш по време на експедиции и знам колко много обичаше плодове. Обожаваше ги! Всяка сутрин ядеше плодове, но не и тази. Не и с мен! Щастието е в дребните неща и аз имах привилегията да ги споделя с теб и да бъда до теб!

Благодаря ти, любов моя ! Благодаря ти, че сподели твоя свят с мен! Благодаря за хоризонтите, които ми показа и разкри! Благодаря ти, че те имаше! Благодаря ти, че ти бе един от малкото хора, които вярваха в моите лудости! Изключителна рядка личност! Когато ти споделих моята мечта да обиколя Южна Америка с колело, ти не ми се изсмя. Просто каза, че съм луда и че може да го направим, след като приключиш твоя проект с изкачването на най – високите върхове на планетата! Имахме толкова много общи мечти и планове! Вярвахме, че може да имаме нашето малко семейство извън матрицата и знаеш, че бях готова да те последвам навсякъде и въпреки всичко!

Това не е Сбогом, любов моя! "