Ще го запомнм и с това, че депутатие преместиха седалищните си мускули от номиналната сграда на Народното събрание в друга номинална сграда - бившият партиен дом на БКП, свързан неизбежно с мрачните спомени за тоталитарните времена. Така негодните ни политици ни показаха, че тоталитарните времена изобщо не са си отишли. Напротив, Времената са същите, само мизерията е по-голяма.

44-ият парламент ще бъде запомнен и с униженията и позорът, на които системно го подлагаше Главатарят на управляващото мнозинство, който високомерно отбягаше през последния си мандат, както и в останалите минали два мандата, да се явява във върховнния орган на управлението на България, да отговаря на депутатските въпроси и питания или поне да имитира някакво подобие на респект към народните избраници. Надменното презрение на премиера всъщност беше адресирано не само към опозицията, но и към ГЕРБ и ортаците им във властта.

44-тото Народно събрание обезличи, оскверни и омерзи институцията парламент. Ако и следващото събрание е като това, което днес си отива, за какво ни е парламент? За да гледаме същите мутри, морди и муцуни на едни корумпирани типове и типеси, които носят само вреди и непоправими щети на народа и държавата, която съсипаха?

В голямата си част депутатите в следващото Народно събрание ще бъдат същите, омръзнали ни до втръсване крадливи некадърници!

Любо Кольовски