Марк Рюте: Севернокорейски войски в Европа - повратна точка. Дали не предстои нещо, още по-мрачно от случващото се на Украйна?

Публикация с автор Марк Рюте, генерален секретар на НАТО в Politico. Преводът и заглавието са на редакцията на ФрогНюз.

Миналата седмица делегация от южнокорейски ръководители на разузнаването и отбраната информира 32-те съюзници от НАТО и нашите индо-тихоокеански партньори за разполагането на хиляди севернокорейски войници в руската Курска област с намерението да участват в агресивната война срещу Украйна.

Севернокорейските войски на европейска земя със сигурност са исторически факт - и то по погрешни причини. За първи път от един век насам Русия кани чуждестранни войски в страната.

И това трябва да накара всички ни да се замислим.

Дали не сме на прага на нещо много по-мрачно от опустошението, което вече е сполетяло народа на Украйна?

Литанията от провали на президента Владимир Путин, откакто започна тази безсмислена война, само направи Русия по-зависима от авторитарните си приятели в Азия: Китай, Иран и Северна Корея.

Въпреки че войната на Русия срещу Украйна създаде огромни зависимости, високомерието на Путин продължава да определя вземането на решения. Той разчита на Китай, за да подкрепи руската икономика и да получи достъп до технологии с двойна употреба, за да поддържа военните си усилия. Той разчита на Иран за смъртоносните безпилотни самолети и ракети, които убиха и осакатиха толкова много украинци. Зависи и от Северна Корея за милиони боеприпаси, балистични ракети, а сега и за войници.

Всичко това са признаци на нарастващо отчаяние.

На всички фронтове Путин не успява да постигне стратегическите си цели чрез тази незаконна и необмислена агресивна война. Докато ние се стремим към справедлив и траен край на конфликта, той само го удължава и разширява.

Това е свързано с невероятна цена. Русия понася около 1200 жертви на ден - повече от 600 000 от февруари 2022 г. насам. И неспособен да се изправи пред политическата цена на масовата военна повинност, Путин сега реши да призове войници и от Северна Корея.

Това опасно разширяване на конфликта ескалира войната и показва, че нашата сигурност не е регионална, а глобална.

Путин със сигурност не получава тази подкрепа безплатно. В замяна на това руският президент подкрепя режима на Ким Чен Ун, който изпитва недостиг на парични средства, като предоставя на Пхенян военни технологии, които диктаторът ще използва, за да заплашва съседите си, увеличавайки нестабилността на Корейския полуостров.

Освен това севернокорейците, които не са водили война от над 70 години, сега ще придобият ценен опит на бойното поле и представа за съвременните конфликти. Едва миналата седмица страната проведе изпитание на междуконтинентална балистична ракета с най-дълъг обсег - първото от година насам - в поредно нарушение на множество резолюции на Съвета за сигурност на ООН.

Задълбочаването на военните и икономическите връзки между безразсъдна Русия и окуражена Северна Корея не само застрашава евроатлантическата и индо-тихоокеанската сигурност, но е и изключително опасно за глобалната сигурност.

Китай носи особена отговорност тук, като използва влиянието си върху Пхенян и Москва, за да гарантира, че те ще прекратят тези действия. Пекин не може да се преструва, че насърчава мира, докато си затваря очите за нарастващата агресия.

От началото на пълномащабното нахлуване на Русия съюзниците от НАТО са предоставили повече от 99% от цялата военна подкрепа за Украйна. И ние сме на път да изпълним финансовото обещание за 40 милиарда евро военна помощ за Украйна през тази година.

Това, от което се нуждаем сега, е политически ангажимент за запазване на курса за дълъг период от време.

Досега нашата подкрепа поддържаше Украйна в борбата. Но трябва да направим много повече, за да променим траекторията на конфликта. Трябва да повишим цената за Путин и неговите авторитарни приятели.

Също така трябва да инвестираме повече в отношенията си с нашите партньори от Индо-Тихоокеанския регион. Това означава повече консултации, повече обмен на разузнавателна информация - както направихме миналата седмица - и повече практическо и политическо сътрудничество, включително в областта на отбранителното производство.
Нашите индо-тихоокеански партньори вече правят много за Украйна и се надяваме, че могат да увеличат подкрепата си още повече.

Подкрепата за Украйна струва малка част от годишните ни военни бюджети и по-малко от 1 % от годишния ни БВП. Това е малка цена, която трябва да се плати за мир. Въпросът е дали можем да си позволим да не го направим?