Четвъртък, 23 Ноември 2017, 13:01
Frognews
3| 6275 |31.01.2017

Моделът Кой – или как задкулисието изяде държавността

.
Манол Генов
След близо 6 години управление на ГЕРБ, държавата и обществото имат неистова нужда от промени. Тази власт постави върховенството на закона на критично изпитание, а обществото ни линее от безверие. Липсва справедливост. Управлението на ГЕРБ охотно приюти в себе си и Модела КОЙ.Върху това се изливаха дитирамбите за магистрали в комплект с щедростта на Вожда. И така държавата ни живее не едно, а цели 6 лета.

В началото на 2017 година и два месеца преди предсрочните парламентарни избори, пътят към спасението няма втори изход: Без назоваване на истините за управлението на страната в периода 2009-2017 година,  няма лечение нито за държавата, нито за обществото ни.

 

Където и да е локализирана зловещата лаборатория  на Модела КОЙ, неговият продукт и търгуването му като стока се реализира успешно на пазара на властта, наречен  УПРАВЛЕНИЕ НА ГЕРБ.  Кабинетът „Орешарски” имаше злощастието  и пълната безизходица да бъде приклещен от тези пипала.

 

БСП ще остане вписана в протокола на този период с белега, че е била мандатоносителят на това управление. С мълчание или неудобство, носенето дори и на формална отговорност за този мандат тежи на гърба на партията ни. Поуките са винаги в края на приказките. За БСП поуката е и в  отрезвяването, след като платихме сметката за злополучния кратък мандат. Последвалият фолклор как  храбрецът- премиер се върнал втори мандат  на бял кон и спасил царството от Модела КОЙ- се оказа евтино хорово исо на ГЕРБ и съдружници.

 

Време е  да се приключи завинаги с това зловещо облъчване. Моделът КОЙ не е нито продуциран, нито приключил с мандата Орешарски. Той датира от първия мандат ГЕРБ и продължи да се вихри  до самия край на мандата на ГЕРБ и коалиция. Който не вярва, нека си зададе простия въпрос „По-добре ли функционира държавата и по-удовлетворено ли е обществото вече трета година след края на мандата „Орешарски”? Няма да се намери разумен човек с утвърдителен отговор. Затова на хората им  се прииска на всичко това да се сложи край. И да си върнат държавата. И да поискат да започнат отново да дишат свободно с мисълта, че властта зависи от тях, а не обратното. Че няма да целуват нечия ръка за построена отсечка на магистрала, нито за късмета да преборят уж омразните на ГЕРБ монополи, картели, зимния сняг или летните жеги.  Че най-сетне телевизорът ще спре да ги облъчва с лъжливо  благоденствие.

 

Заради Модела ГЕРБ и КОЙ- обществото ни живее в паралелни светове. Новините не са това, което са, обществените поръчки не са там, където са, върховенството на закона има задна врата, а пътят за кариери не е от банката кадри с блестящи CV-та, а зад бащините огради- я в Банкя, я в съмнителни алтернативни центрове за властово захранване.

 

Когато всичко това се знае, когато гневът на млади и стари е стигнал критична маса, значи е време да кажем на всичкото това- баста.

 

Преди това е наша работа да изречем оценката за приноса и вината на БСП за управлението Орешарски.  

 

  Управлението на страната в мандат 2013-2014 година натоварва БСП с отговорността на мандатоносител. Формално или не, пак на БСП се пада и отговорността за случилото се през него. Нашата отговорност за политики, неясни кадри, обвързаности и резултати, беше сложена на чужда софра и БСП само плати сметката. Бяхме принудени, бяхме заставени да го понесем и поехме цената. Този урок не е трябва да се забравя и не може да го отметнем само с маркиране. Поуките от него са важни и без него пътят напред е отрязан.

 

Ако пропуснем всичко това, ако предпочетем мълчанието, ще свършим работа на  Модела КОЙ. Време е да вдигнем глава и да се отърсим от калта, в която бе хвърлена БСП.

 

Истината е, че ГЕРБ ползваха и продължават да ползват за боксова круша този кратък мандат, оправдавайки с него недъзите на двата си незавършени мандата. И имат наглостта да плашат с него- ако БСП се върне на власт. Дълго време им се получаваше- стряскаха обществото, изтръгваха от плитчините на евтината си политика всевъзможни удобни обяснения. 

 

Моделът КОЙ се роди, отрасна и избуя именно върху благодатната почва на двете управления на ГЕРБ. Целият  период от 2009 до началото на 2017 година побира печалната история на това- как задкулисието може да изяде държавността и да обезвери обществото ни.

 

Зловещият план, унищожил КТБ, не е разписан от мандата Орешарски. Генериран е със старта на мандата ГЕРБ през 2009 година.

 

Не скоропостижно приключилото управление на този кабинет с мандата на БСП, а целият период на ГЕРБ- управление от 2009- 213 и 2014-2017 година бе многоглавото чудовище, унищожило върховенството на държавността и ценностните устои на обществото ни. И с право ГЕРБ го наричат стабилност. Защото когато  парализираш цели системи от държавата и обществото, видимо печелиш стабилност- няма система, няма проблем.  

 

Последователното,  демонстративно и безпощадно  убиване на свободата на словото през машината на властта- облагодетелства с пълна сила ГЕРБ и Модела КОЙ.  Това бе реализирано с размах, на който би завидяла  и френска революция. Но не остана незабелязано нито от обществото, нито от чуждестранните анализатори в сектора.

България бе захвърлена в ранг листата на третия свят по свобода на словото и медиен пазар. И това е факт, е не хипербола.

 

Необезспокояван от властта на ГЕРБ и вплетен в нея до последно, Моделът КОЙ  успя  да поглъща и преглъща  обществени поръчки за стотици милиони левове. Правеше го без свян дали парите са национален бюджет или еврофондове. Онази част от държавата, която уж е призвана да гарантира сигурност и да налага репресия срещу такива уродливи явления, всъщност ги обслужи угодно.

 

Конституционното разделение на властите и върховенството на закона бяха героично погазени от симбиозата на ГЕРБ и КОЙ. Клетвите на ГЕРБ за незабавна съдебна реформа се побраха в пробитата торба на лъжливото овчарче.  Кой наивник още вярва, че Моделът КОЙ е пречил на ГЕРБ и управлението се е борило да го ликвидира?

 

Време е.... докато не е станало безвъзвратно късно.  За шест години гербарстване върху държавата- образованието преживя банкрут, а социалната система е бразилски сериал с отворен край.

 

Дошло му е времето на всичко това да  сложим край. Преди да е станало безвъзвратно късно. Преди държавата ни да се е претопила от миграция, наша и чужда, уродлива демографска политика и жалка симулация на национална сигурност.

Дилемата е ясна: или държавата ни се хлъзга по популизма и първичната харизма на ГЕРБ лидерството, вече за трети път, или си връщаме държавата и смисъла да живеем като достойно общество. С ясни правила и работещи рефлекси за  държавност, справедливост и напредък.

 

Манол Генов, БСП

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Съюзът на издателите се оплака в Брюксел от монопола на Пеевски: „Има натиск от държавни институции“ 7| 3330 |22.11.2017 . Адв. Екимджиев за Фрог: Крият замърсяването на въздуха у нас, както аварията в Чернобил 3| 4524 |22.11.2017 . Ужасяваща картинка: 80 процента от българите живеят в бедност 5| 3538 |22.11.2017 . Кулезич: Доброто съществува – бизнесмен подаде ръка на незрящата двойка Калина и Виктор да сбъднат мечтата си за бебе 1| 3083 |21.11.2017

КОМЕНТАРИ

Реклама
Реклама
Реклама

БЛОГОВЕ

Ние използваме "бисквитки", за да улесним Вашето сърфиране и да Ви покажем съдържание, което може да Ви заинтересува. Използвайки този сайт, Вие се съгласявате с нашите условия

Разбрах