Обърканата дясна „интелигенция“ е липсващото звено

И какво от това? Българската дясна „интелигенция“, доколкото има такава, има едно изключително порочно качество, което никога не съм разбирал дали е вродено и присъщо или подплатено с финансов стимул. Тя рядко говори за идеи и още по-рядко говори за конкретни мерки. Почти винаги плюе хора и партии.

В България има един парадокс. Десните икономически think-tank-ове са със сериозна репутация и влияние и определено имат надмощие над левите им опоненти, каквито са синдикатите (за жалост, последните ползват неморални привилегии на недемократично придобита власт и от там съмнителни начини за финансиране). Десните икономисти са изключително прилежни в изработването и популяризирането на конкретни мерки, които често са имали чуваемост в правителството и са водили до положителен ефект. От друга страна, синдикатите са фиксирани върху темите за по-високи осигуровки и по-висока минимална работна заплата, но с изключително рехава аргументация и по-скоро партизански, отколкото научен подход.

Тотално противоположна е картинката на дясната и лява „интелигенция“ в публицистиката. Десните публицисти се занимават основно с плюене по партии и хора. Рядко обелват дума за конкретни мерки или политики. Да не кажа, че не се сещам кога за последно са го правили. От друга страна, левите публицисти са подчертано прилежни в популяризирането и аргументацията на леви политики – с майсторско перо и базисни икономически и политически знания защитават по нелош (но абсолютно грешен) начин идеи за повече преразпределение, създаването на повече държавни фирми, спасяването на държавните фирми с пари на данъкоплатеца, забавяне на приватизацията, взимането на заеми и раздаването им на социални и етнически групи и т.н.

Левите пропагандират умело как като национализираме митични рудодобивни фирми, като оставим електроснабдяването и водоснабдяването в ръцете на добродетелните политици, като същите тези политици вземат милиардни заеми на гърба на населението, за да създават „уж“ високотехнологични фирми и реиндустриализират България, като вдигнем МРЗ на 1000 лева, тези пари ще се „завъртят“ в потребление и ще стимулират икономиката, България ще цъфне. Тези тези са абсурдни икономически, но не всеки разбира от икономика и дърпайки емоционалните струни на колебаещи се гласоподаватели, левите публицисти ги придърпват към лявото. Какво правят десните? Не обясняват по достъпен начин защо тези неща са грешни и глупави, а продължават да плюят този и онзи. Файда? Нулева.

Заблудената съществена част от дясната интелигенция и десните публицисти са една от причините българското дясно да е толкова разпокъсано. Със сегашния си стил и линия на действие, те сеят омраза срещу определени леви и фашистки партии, но нищо повече. и какъв е смисълът от това? Голяма част българи мразят комунистите и социалистите, така и така. И ще ги мразят винаги. Но тази омраза не стига те да се обединят в една партия или устойчива коалиция. Обединението може да дойде не само на база общ враг, но и на база споделяни идеи за реформи на пост-социалистическата българска държава. И тук дясната интелигенция и публицисти са липсващото звено между десните think-tank-ове, които генерират тези идеи и ги обосновават научно, и разпокъсаните десни партии.

Добрите практики в политическия PR разчертават тристепенен модел. На първия „етаж“ са неправителствените think-tank-ове, които генерират, обосновават и защитават научно идеи с конкретна идеологическа насоченост. На втория „етаж“ са медиите, публицистите и интелигенцията, които имат задачата да облекат тези научни идеи и аргументи в по-популярна обвивка и да ги популяризират сред широката публика. Най-отгоре са партиите, партията или коалицията, която има за задача да интегрира тези идеи и мерки в своята политическа платформа и да ги приложи на практика.

Докато средното ниво в България прекъсва този поток от идеи е нормално българските партии в дясното пространство да са разединени и дори да бъдат псевдо-десни. Просто научните и аргументирани автентично десни идеи и политики не достигат нито до тях в консолидиран вид, че да ги обединят, нито до избирателите им.   Плюенето против една лява партия днес нито обединява дясното утре, нито пък имунизира обществото срещу вредните леви и популистки идеи. Защото лява или популистка партия XYZ днес може да се казва ZYX утре. И какво? Плюене наново?

Това е и причината за тъжния феномен, дясното на българските „десни“ избиратели и политици твърде често да се ограничава до това да са против БСП и Русия. Те не разбират кои са десните реформи, кои са истинските десни ценности, какво би трябвало да прави един десен политик, извън това да плюе Станишев по телевизията. И понеже не го разбират, биват лесно манипулирани да обърнат гръб на относително добросъвестни десни политици под целенасочена и далеч по-умела лява пропаганда, разделяйки се по глупав начин дори по теми, по които дясното общество трябва да е единно и твърдо в позициите си.

Реалността е, че левите хора си искат социализма и всичко да е държавно, а десните просто искат да са срещу БСП. Което прави първите заблудени икономически, но задружни и устремени политически, а вторите както объркани и неинформирани идеологически и икономически, така и разединени и заблудени политически.

Иронично, поучителната за българските десни публицисти и интелигенция поговорка, че великите умове обсъждат идеи, посредствените събития, а малките – хора, е изказана именно от съпругата на най-известния ляв американски президент – ФДР

Владимир Каролев
https://karolev.com