0| 4605 |12.06.2023 НАРОДЕН ГЛАС

Пълзи ли фашизъм в центъра на София и защо държавата замълча?

Няколко търговски обекта в центъра на София осъмнаха с изрисувани свастики и антисемитистки символи. На случая остро реагираха от организацията на българските евреи “Шалом”. До този момент обаче държавата мълчи.

Свастиките се появиха след скандала със симпатизантите на партия “Възраждане”, които спряха прожекцията на филм в кино “Одеон” в рамките на “София прайд фест”. Според недоволните филмът пропагандира гей-любов между деца и педофилия. Държавата реагира със закъснение - МВР обяви, че ще извърши проверка как са действали от полицията и защо протестиращите са били допуснати до киносалона. “Продължаваме Промяната” - “Демократична България” излязоха с позиция часове след случилото се.

До този момент обаче няма реакция на поредната проява на ксенофобия и откровени нацистки послания у нас.

Председателят на Организацията на евреите в България „Шалом“ проф. д-р Александър Оскар попита:

„1. Защо в европейска столица се забранява прожекция на филм, спечелил международни награди, само защото тематиката не съответната на човеконенавистните разбирания на определени хора?

2. Защо през последната година липсваше каквато и да било институционална реакция към проявите на хомофобия, антисемитизъм и език на омразата?

3. Защо през последната една година представители на българските институции се надпреварват да разказват изопачени истории за спасяването на българските евреи, като приписват заслугите на българския народ и църква на про-нацисткото правителство в годините на Втората световна война?“

„Използвам случая да напомня, че Холокоста - най-голямата трагедия в човешката история, не започва с газовите камери в концентрационните лагери. Холокоста започва с речта на омразата из улиците на Европа, преминава през нацистките символи по сградите, ограничаването на правата на хората, трудови лагери, изолиране на евреите и различните в гета и накрая завършва с концентрационните лагери на смъртта – напомня още проф. д-р Оскар. - Когато са драскали по сградите в Германия през 30-те години на миналия век, никой не е предполагал, че само след няколко години милиони хора ще бъдат дехуманизирани и избивани, само защото са различни.

Ние помним!

Помним и доброто, което трябва да се мултиплицира; Но помним, че злото дебне и очаква своя час!“