Позор! Прокуратурата плагиатства от Уикипедия и сайт за студенти, за да „обясни“ КТБ

Отделни изречения и пасажи се откриват и в други подобни сайтове. Текстовете са копирани едно към едно, без всякаква редакция или назоваване на източник или автор, а това се нарича плагиатство*.

Изумително е да установим, че Прокуратура, разследващите, пътуващите до Луната с дизелов двигател и присаждащите глави са си позволили да вземат чужд текст и да го присадят в точно този материал.  Само два примера ще посочим. Намират  се между  стр. 95 и стр. 100.




Цял пасаж от общия поглед на Прокуратурата, от частта озаглавена „Икономическа същност на кредитното посредничество“ на стр. 95 може да бъде намерен дословно в сайта referati.org. Материалите в този сайт са предназначени главно за студентите, които събират и използват публикуваната там информация за своите курсови и дипломни работи. В студентския сайт конкретната публикацията е направена от потребител с име Ралица Николаева. Посочено е, че учебното  „помагало  по  дисциплина „Банково дело”  е предназначено за студенти от всички специалности, изучаващи тази дисциплина“.  Седемте копира абзаца са от стр. 39 и стр. 40.

Продължавайки общия си поглед Прокуратурата, на стр. 98, пояснява що е то „рисков капитал“.  Този пасаж може да бъде открито едно към едно в Уикипедия. Но за разлика от прокурорите авторите в bg.wikipedia.org  са коректни и посочват източниците си на информация. В случая става ясно, че текстът е от конкретно издание, с конкретен автор. Статията, от която е копиран и текст относно венчър капитал, завършва с източника:  Мениджмънт: Опитът на водещите фирми в света; Кирил Палешутски; изд. Форчън, Благоевгард.

Няма как да не бъде забелязано още нещо интересно, което в точно този пасаж единствено „редактира“ Прокуратурата – в изречението „Обичайно, при 15% от случаите авансираният рисков капитал се губи напълно…“ в Уикипедия изрично е посочено, че става въпрос за САЩ.

Посочените пасажи може да видите и ТУК.

Дори за студентите, независимо дали изучават „Право“ или „Банково дело“ е недопустимо да копират така текстове от интернет, преподавателите им ги учат на това. Недопустимо е да не бъде посочен източник и/или автор на така копиран текст. Всъщност, може съставителят на текста от Прокуратурата да има т.нар. „фотографска памет“, но едва ли.

Никой не отрича огромния труд, който са положили всички, за да могат да се похвалят, че обвинителният им акт във всичките му копия е над 210 000 страници. Писането на подобни текстове е трудоемко и отговорно начинание.

Какъв изобщо е този „общ поглед“ извън самия обвинителен акт? Това документ ли е или е само за медийна изява? Какъв е смисълът му? Никой не се изказа, че това е нещо стойностно.  Определиха го като литературно творчество, като преразказ по картинка, с жанр съспенс.  Само Иван Гешев, административния ръководител на Специализирана прокуратура, на пресконференцията за новината, че след три години мъки, делото за КТБ е внесено в съда, представи с гордост и този допълнителен труд. Сподели, че това е почти една дипломна работа.

Умберто Еко в своята книга „Как се пише дипломна работа“ казва: „Правенето на дипломна работа означава да се забавляваш и дипломната работа е като прасето – от нея нищо не се изхвърля“.

Още нещо – реквизитът на файла, разкрива, че негов автор е говорителят на прокуратурата Румяна Арнаудова. „Дипломната работа“ на г-жа Арнаудова носи впечатляващо и меко казано неграмотно изписаното дори за шльокавица наименование „obshch_pogled_vrkhu_modelt_ktb_2-_20072017“. Може да е бързала просто, когато е записван файлът, всеки прави такива грешки. Може да е специално кодово наименование, което се използва в тази институция. Но явно има и ktb_1, щом има ktb_2.

Кофти за дипломна работа.  Освен, че не е забавно, спомняте ли си онези нарязани и изхвърлени материали, свързани с КТБ в контейнерите?

Уикипедия за понятието „Плагиатство„. „Това е претенцията за авторство на произведение, което в действителност е създадено от някой друг. Макар не винаги да е свързано с нарушаване на авторско право, плагиатството обикновено се смята за осъдително. От латински понятието „плагиатство“ означава претенцията за авторство на статии, произведения, книги и др., които в действителност са създадени вече от някой друг. Така плагиатът публикува чужда творба или част от нея под свое име. По този начин той започва да придобива незаслужени облаги. В повечето страни плагиатството се наказва от закона. Действащият наказателен кодекс на България (чл. 173, ал. 1) обявява плагиатството за престъпление, като го дефинира така: издаване или използване под свое име или псевдоним на чуждо произведение на науката, литературата и изкуството или значителна част от такова произведение.“