Старо разследване за ужаса в домовете за сираци ”възкръсна” след 10 години

“Нищо не е наред с този текст. Попадна ми много случайно. Очевидно е, че статията е огледална на доклад на Българския хелзинкски комитет от 2010 година. Сменени са просто годините, на някои места - и инициалите. Взета е информация от преди 10 години. Най-шокиращото за мен беше, че са цитирани домове за деца с увреждания в няколко села в България, в които аз лично, както и моят екип сме ходили и сме извеждали деца. Познавам ги. Тези домове бяха закрити 2014-2015 година. Там няма нищо вече. Не знам каква е целта на този материал. Не знам защо толкова лесно се пише нещо такова и се разпространява, особено когато се касае за деца и за такива тежки случаи и съдби”, заяви в интервю пред ФрогНюз Александрина Димитрова, изпълнителен директор на фондация “Сийдър”. 

Това е една от фондациите, които започват процеса по деинституционализация в страната.

Справка на Фрог също потвърждава, че има солидни и многобройни прилики между статията в новинарския сайт и доклада на БХК, изготвен след съвместна проверка на НПО-то и прокуратурата през 2010 г.

Определената като фалшива статия в сайта news24

Две снимки от публикацията на сайта на БХК от 2011 г.

Двата текста може да видите и сами ТУК и ТУК.

-------------------------------------------------------------------------------------------------------

Потърсихме и БХК за коментар. Ето какво заяви Надежда Цекулова по телефона:

Използват се данни, които са придобити и са представени като разследване през 2020. Колегите от медията дори не са си направили труда да перифразират, а са преписали буквално. 

Вие свързахте ли се с тях? 

Многократно се свързахме с тях. Постигнахме само да се свали материала за няколко часа, след което бе върнат отново. 

Как планирате да процедирате? 

Обмисляме да предприемем правни действия. Проблемът не е в използването на данните - те са качени и са публични. Могат да се използват, когато се цитират коректно. 

Проблемът е друг. Тази информация е извадена от контекста и се използва некоректно. Този текст е използван за една система, която е унищожена в онзи си вид. 

-----------------------------------------------------------------------------------------------------

От социалното министерство също определят информацията като фалшива. 

"В тези села - Медвен, Гомотарци, Сладък кладенец.. това са едни места, които са доста изолирани. Там имаше домове за деца с увреждания. Те така са се правели - на възможно най-изолираните места, хората да не ги виждат по възможност. Изградиха се в страната много Центрове за настаняване от семеен тип (ЦНСТ). Към момента те са 280 за цялата страна. Голяма част от децата, които бяха в тези домове, наистина бяха настанени в такива центрове. Но те не се изграждат на такива изолирани места. В Сладък кладенец, Медвен… там няма такива. Дори да има, това е по-скоро изключение. Идеята им е те да са в градовете, за да може да има видимост, достъп до здравни грижи, образование. Самите центрове се изграждат в кварталите”, обясни Александрина Димитрова от "Сийдър".

Ето и задълбочено интервю на ФрогНюз с изпълнителния директор на фондация "Сийдър" за проблемите в системата за социална грижа и какво се прави за тяхното решаване:

Какъв е тогава проблемът с тези центрове? 

Разбира се, не мога да кажа, че навсякъде качеството е едно и също. Много зависи кой управлява центъра и с какъв ресурс. Повечето от тези центрове се управляват от общините. Под 10% се управляват от неправителствени организации, какъвто е и нашият случай. Причината за това е, че много общини са склонни да делигират управление на НПО, но са малко организациите, които са склонни на това. 

Защо? 

Грижата е 24 часа. Отговорността е много голяма. Става дума за деца и младежи, които са наистина много тежки случаи - или такива със сериозни увреждания, или са деца, които са живяли дълго време в тежки условия, деца с проблемно и агресивно поведение, жертви на насилие, трафик, редица изоставяния. 

Другата причина е финансирането. Държавата отпуска финансиране, но то не е достатъчно, за да се осигури качествена грижа, от каквато имат нужда тези деца и младежи. Ако искаш да го правиш както трябва, трябва да намираш други източници на финансиране - за да се подсигури транспорт, персонал, обучение за този персонал, социализиращи дейности, лагери, терапии…  Ние се справяме само благодарение на подкрепата, която имаме от нашите дарители. 

Затова много НПО-та не се наемат. Трудно е да се управлява, случаите са трудни. Финансирането е недостатъчно, а намирането на хора в тази сфера става все по-сложно. Затова и качеството варира. Има центрове, управлявани от общини или НПО, които са много добри. Факт е, обаче, че не навсякъде е така.

Какво означава това? 

Доколкото имам поглед, навсякъде в центровете от семеен тип големият плюс е, че децата живеят в малки групи, имат много повече лично пространство, както и лични вещи. Освен това центровете са на комуникативни места. Децата се включват в домашните задължения и имат много повече преживявания, близки до тези в едно семейство. Например, участват в готвенето и се учат на всякакви други нужни умения. Има повече персонал, който се грижи за тях. Ходят на училище, имат достъп до здравни грижи, ако имат нужда от лекар. Базовите неща са навсякъде покрити. Безспорно е, че като условия, база, начин на функциониране са много по-добре уредени от някогашните държавни домове

Проблемите идват там, където не могат да осигурят достатъчно хора или трябва да се прави компромис с тяхното качество. Причината обикновено са ниските възнаграждения в сферата. Младите хора избягват да работят това. Дори да започнат, обикновено бързо се пренасочват към сферата на образованието, защото там заплатите са двойно по-високи. Там, където има такива проблеми, понякога има и случаи на недобро отношение, включително.

Другите проблеми обикновено са свързани с координацията със здравеопазване и образование. Много често се налага ползване на здравни грижи. Когато трябва едно дете да бъде хоспитализирано, изискванията са с него да има придружител. Но по принцип тези центрове нямат достатъчно хора така или иначе. Тогава се намалява и броя на персонала. Често се случва един човек да се грижи за 12-14 деца със специфични потребности, които изискват сериозна индивидуална грижа. 

Проблемите са най-вече са заради недостатъчно персонал, недобре обучен и неквалифициран поради системните дефицити.

Как може да бъде решен този проблем? За въпрос на политика ли става въпрос? Къде е министерството? 

Когато излезе случай на насилие в някой център или друго нарушение следва проверка от страна на контролиращите органи, санкция и… с това се приключва. Не се търсят причините, какво е довело до това да се стигне до подобен проблем. Тези причини са системни - този център може да е недофинансиран, хората са не знаят как да се грижат за деца с тежки увреждания, да са неподкрепени или без достъп до по-специализирани услуги като детски психиатър, например. 

Затворихме институциите, преместихме децата на новите места и с това процесът на деинституционализация е приключил. Такова е виждането. Не, не е приключил. Важното сега е да се уверим, че това, което тези деца получават на новото място е много по-различно от онова, което е било преди и те могат да се изградят като личности. Това е специализирана грижа, която не може да бъде предоставена от всеки.

От друга страна е въпрос на управление на самите центрове. Така например, ние от фондация „Сийдър“ инвестираме допълнителни средства за подсигуряване на допълнително персонал, за тяхната квалификация и подкрепа, както и за различни терапии и социализиращи дейности за децата. Възнагражденията в нашите центрове не са много по-високи от тези в другите. Но имаме много ясна система на отговорности. Нашите служители знаят, че грижата за децата и младежите е приоритет, но и че има на кого да разчитат, когато срещат затруднения в работата си. Благодарение на общите ни усилия, през годините ние успяхме да отгледаме и продължаваме да отглеждаме деца и младежи, които растат обичани, спокойни и уверени.

Кой разпределя парите и възможно ли е държавата да отпусне повече, така че да се мотивира повече персонала, да се привлекат нови кадри? 

Министерството на труда и социалната политика предлага на финансовото министерство каква да бъде финансовата издръжка на един център за настаняване от семеен тип за деца с увреждания и съответно без увреждания за една година.След това Министерски съвет взема решение каква да бъде годишната издръжка на дете от ЦНСТ. Това отива от държавата към общината. Ако общината е делигирала управление на НПО, общината прехвърля тези пари на НПО-т, то ги управлява, като редовно се отчита ка кги разходва и подлежи на контрол както от местните, така и от националните власти. Това е системата. Решава се на национално ниво.

Факт е, че през последните години има увеличение на това финансиране. То не стои еднакво. Сега около кризата с COVID-19 увеличиха с 20% издръжката на децата в ЦНСТ.

Преди 2 години, когато имаше случай на насилие в ЦНСТ-Габрово, бе възложено на една експертна група по деинституционализация към ДАЗД, в която съм съпредседател, да изготви анализ и да представим какви са проблемите в центровете за настаняване от семеен тип и какво предлагаме. Изготвихме подробен анализ. Едно основно предложение беше финансирането, обвързано с кадрите. Представи се на високо управленско ниво, но не последва нищо.

Няма разбиране, че това не са просто едни центрове, в които едни деца трябва да бъдат обгрижвани, хранени и да имат подслон. Грижата за тях е много специализирана. Много от тях са преживели изключително тежки неща. Това изисква много професионална помощ. Когато предоставяш възнаграждения, близки до минималната работна заплата, не може да очакваш да набираш специалисти, които да могат да работят с такива деца.

В крайна сметка какво правят от министерството? 

В Закона за социалните услуги, който бе приет през юли месец, се урежда принципно въпросът за кадрите в социалната сфера. Заложено е да има определени минимални възнаграждения, под които не може да се падне. Те обаче ще влязат в сила едва през 2022 г. И отново - ако се направи сравнение, разликата със сферата на образованието е огромна. 

Това е и един от основните проблеми при нас. Ние имаме нужда от логопеди, психолози, хора с педагогика - специалисти, които се търсят и в образованието, тези хора предпочитат да отидат там, защото условията са по-добри. 

През пролетта имахме много допълнителни разходи около настъпилата криза и положителното е, че бяха отпуснати допълнителни средства. Дълго време не ни чуха, но е факт че от август направиха възможно това да се справим с тези извънредни разходи. Понякога чуват. Не мога да кажа, че няма диалог, но нещата като че ли се случват много по-бавно и сякаш зависят от много други фактори. 

Не мисля, че в момента социалната сфера е такъв приоритет.

Била ли е социалната политика някога приоритет? 

Усещането в хората, които работят в тази сфера е, че не е. Това е и моето лично усещане. Много ясно си пролича, когато се започна обсъждането на допълнителните помощи за всички хора на първа линия в битката с COVID-19. Хората, които работят в социалните услуги, се оказа, че не са на първа линия. Имаше много домове за възрастни хора, които пострадаха сериозно. Този тип центрове са страшно уязвими за такива зарази. Отделно хората, които работят в такива услуги в голямата си част са по-възрастни и това също ги прави уязвими.

А добър ли е Законът за социалните услуги? 

Законът сам по себе си е добър. Той трябваше да стане реалност още 2013 г., но това не се случи. Последните две години се работеше интензивно, създаде се голяма работна група. Законът вкарва неща, за които от години се говори, че са необходими. 

Например описано е по какъв начин се гарантира това, че социалните услуги реално подкрепят хората. Тоест как се мониторира това, че осигуряват качествена грижа. Досега контролът беше от инспектори, които гледат дали документално всичко е наред и това бе достатъчно да се каже, че социалната услуга е добра. Не се гледаше доколко тя помага на хората. Има заявка, че това би трябвало да се промени с новия закон. 

Така че да, законът сам по себе си е добър. Въпросът е как ще се прилага. 

Какво трябва да е първото нещо, което да направят хората, от които зависи промяната в системата?

За мен най-важното е тези хора да имат разбиране каква е реалността на практика. Те трябва да познават социалните услуги отвътре, да знаят с какви проблеми се сблъскват хората всеки ден и да са наясно какво липсва. А след това да се търсят системни решения, които да доведат до качествена промяна.

За мен първото и основното би било цялостно преосмисляне на ролята на човешкият ресурс в социалната сфера. Как мотивираш младите хора да учат това и след това реално да го практикуват? Може би добър вариант е да има практически стажове докато са студенти… Работим със стажанти от Германия, които идват всяка пролет, и имат невероятни умения. Още като 20-годишни знаят как да работят с младежи с тежки интелектуални увреждания и имат страхотен подход, въпреки че не говорят български. Влизат в услугите и знаят как да са подкрепа на екипа.

Възможен ли е диалог между всички заинтересовани страни, които да седнат на една маса и в крайна сметка този въпрос с младите кадри да се уреди, да има стажове още по време на следването, да се мотивират млади кадри… 

Логично звучи.Деница Сачева като започна като министър имаше две основни заявки по отношение на социалната сферта - едната беше Законът за социалните услуги да влезе в сила, а втората - да се изгради стратегия за развитието на човешките ресурси в социалната сфера. Да, но после дойде кризата около COVID-19, както и други приоритети.  Надявам се въпреки това инвестицията в хората в социалната сфера да се случи, защото от опит мога да кажа, че си струва.

Джесика Вълчева