Трагично фирмено обучение в България

Въпреки краха на Лисабонската стратегия, тя постави един много важен акцент, а именно знанието като основен критичен фактор за успеха на отделните компании и дори цели държави. Широко се заговори за продължаващото професионално обучение разглеждано като „обучение, което осъвременява или усъвършенства професионалните познания и умения, придобити във формалната училищна система” като идеята бе хората да са по-конкуретноспособни на пазара на труда и да са подготвени за динамичното и турболентно време, в което живеем.

Когато преди години в моята статия  „За някои реалности пред обучението на човешките ресурси в България” представих тъжната статистика за професионалното обучение у нас, нямах ни най- малка представа, че нещата ще си останат все така дълбоко трагични.  Защото ако тогава страната ни се нареждаше на предпоследно място по осигурено от работодателя обучение, днес сме отново на опашката като зад нас са само Румъния и Полша. При средно за ЕС – 27  66,5%  участвали, у нас този процент е едва 31,2 (Виж таблица 1).

 

Таблица 1 Дял на компаниите, осигурили обучение на своите служители  през 2010г. (%)

	Any kind of training	CVT courses	Other forms
EU27	66,5	56,4	53,0
SE	87,0	76,0	74,0
AT	86,9	72,4	76,9
UK	80,4	59,9	75,0
NL	78,6	69,8	68,6
BE	77,6	71,8	62,4
FR	76,1	70,9	44,7
ES	74,9	71,3	52,8
FI	74,4	66,5	57,6
DE	73,0	61,0	66,0
CZ	72,2	62,5	59,6
CY	71,6	47,7	65,7
LU	70,8	65,4	59,1
SK	69,0	53,6	61,6
SI	68,0	40,8	64,7
EE	67,7	56,9	54,9
PT	64,6	44,5	55,0
IT	56,0	47,0	41,0
MT	54,0	38,0	52,0
LT	51,9	37,0	45,5
HU	48,7	38,0	36,2
LV	40,0	27,0	33,0
BG	31,2	20,5	28,6
RO	24,1	16,0	20,0
PL	23,0	20,5	14,2

Източник : Евростат

 

Размера на фирмите е фактор, който оказва влияние върху осигуряването с професионални курсове и други форми на обучения. Според данните на Евростат по-голям шанс да преминат обучение в страните от Европейския съюз са имали заетите в голямите компании (с над 250 служители). В България съотношението е 56% срещу 46% в полза на големите компании. Последното бихме обяснили както с по-доброто финансово състояние на големите компании, така също и с осъзнатата необходимост за инвестиране в хората с оглед поддържане на тяхната квалификация и оттам на конкурентните позиции на тези организации.

 

Участвалите в проучването работодатели са посочили няколко основни причини да не осигурят обучение на служители си – съществуващото ниво на компетенциите отговаря на изискванията, обученията са скъпа инвестиця, както и това, че предпочитат да си наемат външи хора с необходимите компетенции. 

 

Искам да обърна внимание именно на последната причина, тъй като смятам, че тя особено касае нашата страна. Почти всички българските работодатели предпочитат и са възприели стратегията да наемат външни хора, притежаващи съответните качества, пред това „да отгледат” такива. „Краденето” на кадри, което беше особено популярно в годините преди 2008г. и което продължава да е на мода показва неузрелостта в мисленето на нашия мениджмънт. Българските работодатели предпочитат да „изсипат един чувал с пари” (особено за висши позиции) пред алтерантивата да си обучат и развият кариерно вътрешните служители.

 

Вероятно ще има хора,  които да  оспорят тезите по-горе и ще посочат такива доводи за слабо застъпеното фирмено обучение у нас като влошената икономическа среда и трудните времена, в които живеем. Но бих попитал дали обстановката в една Испания например (където официално регистрираната безработица  надминава 25%, от които 50% е тази при младежите) е по-добра? Нека не забравяме, че българския бизнес имаше възможност да се възползва от над 1 милиард евро по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” за обучение на своите служители. Вероятно ако ги нямаше тези средства нещата щяха да изглеждат още по-отчайващи!!! Остава надеждата, че ще дойде време, когато тази тъжна статистика ще се промени и работодателите у нас ще осъзнаят ползата от системния процес на обучение и кариерно развитие на своите служители. Ще проверим това в следващото европейско проучване...

Даниел Панчев, специалист обучение