С трици ще правим програмисти за 4 млрд. лева

дефицитът на софтуерни разработчици

надхвърля 20 000 души, а още 5000 специалисти се търсят в свързани професии с функции в мениджмънта, маркетинга и продажбите. В изследване на Министерството на икономиката пък бе установено, че за да доближим Дания, Швеция, Финландия, Австрия, Унгария и Словакия, малките и средните предприятия, предлагащи информационни технологии и услуги, трябва да се увеличат четири пъти. В числа това значи 5000 нови IT-фирми с 24 000 служители. За тези, които се чудят защо се сравняваме с държави, които са доста "напред с материала", отговорът е, че те са най-близки по население до България в Евросъюза.

За да разреши тази криза, държавата се кани ударно

да "произвежда" програмисти

Концепцията, с която ще започне тази програма, предвижда до 2030 г. да разполагаме с 30 000 специалисти повече, а чаканият ефект за индустрията да е 4 млрд. лв. ръст. Трябва обаче да си истински финансов факир, за да инвестираш само 67 млн. лв., а накрая да получиш четири милиарда. Освен това, ако стимулират само трите водещи висши училища в направлението - Техническия университет, Софийския университет "Св. Кл. Охридски" и Пловдивския университет "Св. Паисий Хилендарски", да удвоят приема си в софтуерните специалности, най-вероятният резултат ще е те да "вземат" преподавателите и студентите на други вузове и резултатът ще е нула на нула. Впрочем това за преподавателите съвсем не е сигурно, тъй като в подготвяния "IT-бум" не са разчетени никакви стимули за тези, от които зависи дали и как ще бъдат обучени с 3000 студенти повече на година. Така пак се сещаме за приказката за триците и маймуните и,  както казват някои специалисти: "С тези подходи след 15 години ще обсъждаме как са "изконсумирани" едни пари, а няма нищо срещу тях".

Към момента за направленията "Компютърна и комуникационна техника" и "Информатика и компютърни науки" всяка година образователното ведомство отпуска 4500 места. Около 850 от тях обаче остават незаети. В същото време

кандидат-студентите "се избиват"

за рейтинговите Технически, Софийски и Пловдивски университет и около 1500-2000 от тях не успяват да се класират по първо желание в софтуерна специалност. Авторите на концепцията (излиза от името на Министерския съвет) са приели, че ще вкарат тези "отхвърлени" таланти в трите вуза и ще им се наложи да намерят още 1000-1500 души.

Логиката на процеса, по който ще стане номерът, обаче изглежда дълбоко погрешна. Първото, което "бърка в очите", е, че за да се достигне минимумът от 3000 нови кандидат-студентски места, "увеличението трябва да бъде обезпечено с добре обзаведена и подходяща за обучение материална база". Засега образователното министерство ще финансира избраните три вуза с допълнителни средства от бюджета си, които да отидат за нови лекционни и учебни зали, компютри и друга техника. Тук изскача първият проблем. Насочването на пари към точно определени факултети на конкретни субсидирани университети със сигурност ще бъде прието от частните вузове като

нерегламентирана държавна помощ

която ги ощетява. А подобни практики съвсем не са по вкуса на Еврокомисията. Но да предположим, че ще минем някак си между капките. От държавните висши училища се очаква да предприемат необходимите мерки за развитие на академичен състав, който да поеме увеличения прием на студенти. С други думи, това значи - "оправяйте се, пари за преподавателите няма!"

Какво предлага концепцията в тази насока? Констатирано е, че държавната субсидия, която се отпуска за всеки студент, постъпва в общия бюджет на университета. И така се ощетяват "оборотните" факултети, в случая информатиката. Предлага се допълнение в Закона за висшето образование, което да въведе изискване за концентриране на средствата към разходи, свързани пряко с обучението по професионални направления. Но дори да бъде прието, това никога няма да заработи. Университетите използват тези средства за запушване на други "бюджетни дупки" - текущи ремонти, сметки за ток, парно и вода, за бонуси към ниските заплати на служителите си. Ако ги задължиш да правят това, няма да им останат преподаватели. Другото предлагано разрешение е с рейтинга за финансиране на качество, който обаче ще бъде фактор някъде около 2020 година.

Действащата система и без това е

"мащеха" за специалистите

които водят упражненията на студентите. Заплатата на асистент по компютърни специалности в държавен университет е много по-ниска от стартовата заплата на програмист. Текучеството там е голямо, а какво ли ще стане, ако им натресат двойно по-големи групи? На всичко отгоре асистентите са на временен четиригодишен договор и в този срок трябва да защитят докторантура и да спечелят конкурс за главен асистент, за да останат на щат. За повечето това е "мисия невъзможна" и те напускат. Ето защо е необходимо да се тръгне от статута, от доходите и от броя на преподавателите, за да има кой да учи студентите. Вместо това се говори за нови зали за извънкласна дейност в природо-математическите гимназии, където ученици ще бъдат обучавани дистанционно от университетски преподаватели чрез видеоконферентна връзка. А кой ще поеме и тях?

Има

още едно недомислено новаторство

В центрове за придобиване на професионална квалификация ученици между 9 и 12 клас ще усвояват новата професия "младши програмист". Идеята е завършилите да продължат в университетите, като едновременно с това работят почасово в IT-фирми.

Първите пилотни центрове трябва да тръгнат през септември 2016-а и да приемат около 600 ученици. Дотук добре, но не е ясно кой ще плаща за масрафа. Отбелязано е, че обучението ще бъде финансирано според наличните възможности от европейските структурни и инвестиционни фондове, от бюджета на МОН или от общинските бюджети, което намирисва на колективна (без)отговорност. Учебната програма и методика на преподаване се прехвърлят към браншовите асоциации, въпросът със залите за обучение също е "висящ".

Според специалистите програмата е много тясно профилирана и не покрива липсата на специализирани програмисти, които факултетите не обучават. Например програмиране на вградените системи, което се изучава във факултетите по автоматика, или икономическите програмисти, които са търсени от много фирми.

Ще завършим с "бакалските сметки"

До 2021-ва от държавния бюджет и оперативните програми “Наука и образование за интелигентен растеж” и “Региони в растеж” ще бъдат заделени 23 млн. лв., с които ще се приемат по 3000 кандидат-студенти повече във водещите висши училища и по 2000 ученици в програми за професионална квалификация. Около 3 млн. лв. на година се полагат за разходи за поддръжка на оборудването, извънкласни и други дейности. Ако с тази мижава инвестиция правителството успее да изпълни целта си да докара 2.58 млрд. лв. повече приходи в държавния бюджет, всички сегашни министри ще заслужават медал.

"Банкеръ"