Вера Ахундова: Да излезем по улиците и да излеем гнева си срещу грабливата клика

Искам още веднъж лично и в качеството си на съпредседател на НПО „Вие, Гражданите”, да те поздравя за смелостта и куража да напишеш книга за българското задкулисие, да кажеш истината за процеси, представяни от избраните от нас политици и от издържаните от нас, гражданите на България, държавни институции, прокуратура и съдилища по съвсем различен начин.

Благодаря ти от наше име за доблестта и човешкото достойнство не само да отстояваш истината, но и да даваш чрез медията си възможност на хиляди хора да бъде чут гласът им, да бъдат информирани за нещата от кухнята на политиката и задкулисието.

Книгата ти „Господари на моргата” е едно тъжно четиво и засилва усещането за безнадеждност и липса на перспектива за стотици пиляди, за всички български граждани. Но знанието никога не е правило знаещите щастливи...

И все пак, доколкото сме живи, трябва да продължим напред.

В тази връзка, според моето скромно мнение, има два възможни сценария, които да ни позволят да живеем с достойнство.

В най-мракобесния период на Брежневския режим в СССР – края на 70-те и началото на 80-те години моите естонски приятели, с които готвехме дисертациите си в институтите на Академията на науките на СССР, споделиха следното:

В Естония, една от насилствено присъединените към СССР прибалтийски републики с население от около 3 млн. души, гражданското общество  избрало емисари на естонските граждани и ги упълномощило да преговарят с две от на-слабо населените държави – Австралия и Канада, да приемат всяка от тях по около 1,5 млн. души, т.е. естонците, които не желаят да живеят в условията на комунистически терор, да напуснат доброволно страната си и да се заселят компактно в определени от Австралия и Канада области.

И досега не зная дали това е вярно, но приятелите ми твърдят, че да.

1. Но ето, това е едно от възможните решения за България. Много скоро по брой на българското население ще достигнем приемливата за заселване в други държави цифра от около 3 млн. души. Да изберем емисарите си и да ги упълномощим да преговарят от наше име със същите две държави, в които огромни територии остават ненаселени!!!!
2. Второто е свързано с това да престанем да обсъждаме, критикуваме, ругаем в къщи, с роднините и приятелите си, и всички заедно да излеем по улици и площади този натрупан гняв, омерзение срещу грабливата клика, която ни управлява, граби, унижава, дискриминира и безогледно обрича нас и децата ни на безвремие и безумно нещастен живот!

Това е. Други избори нямаме.

Вера Ахундова