0|
12609
|13.07.2017
НАРОДЕН ГЛАС
Вижте последното интервю на Кристиан Таков в "Честно казано"
„Завършвате в странно време. Време, в което аргументацията е без значение, защото е надделяна от надвикване. Време, в което словото не се ползва за казване, а за лъжа.
Време, в което закони се приемат заради тясногрупови интереси и това не се дори и крие. Време, в което депутати внасят законопроекти и предлагат на заинтересуваните да ги оттеглят срещу шестцифрени суми. Институциите – а правото в голяма своя част живее чрез институциите – са в трагично и небивало състояние.
Такъв упадък, такава парализа и най-страшното – такова неуважение към институциите – не е имало нито в Царство България, нито в Народна република България, нито в Република България. И тъй като възрастта ми го предполага, а възможността да говоря пред вас ме изкушава, ще си позволя да ви досадя с няколко препоръки. 1. Не чакайте системата да се оправи и да ви решава проблемите. Пробвайте се вие.2. Търсете себеподобни и се обединявайте – не в партии, а по симпатии и активна подкрепа. 3. Не пускайте наглите да ръководят. Не поощрявайте безочието чрез пасивността си. Защото много е страшна самотата на борещия се за правдини, лишен от подкрепата на тези, за чието благо се жертва. Не го оставяйте.”
Това е откъс от една блестяща реч, произнесена преди три години към абсолвентите от Великотърновския университет. Неин автор е Кристиан Таков, един от най-ярките умове в българското право, истински реформатор по дух, по последователност, по почтеност в страна с разнебитена справедливост и с поругана законност. Днес този красив ум ни напусна. Чух се с Кристиан Таков по телефона само преди десетина дни. Канех го да коментира разразилата се битка около БМФ и неговия основен собственик Кирил Домусчиев.
Доскоро г-н Таков беше председател на същия арбитражен съд, който през март отсъди в полза на Домусчиев искането за промяна на приватизационния договор и опрощаване на 55 милиона лв. неизпълнени инвестиции. Говорихме близо час. Той така ми разясни нелеката правна материя, че не се боях от бъдещия разговор. Препоръча ми да не бъда крайна и преднамерена. „Понякога дори хора, спрямо които имаме неприязън и съпротива, не винаги са на грешната страна, особено що се отнася до икономическата логика”.
Фраза на професионален демократ. Само че не можеше да дойде в студиото. И поради бившата си свързаност с арбитражния съд към БТПП, и защото му предстоеше поредната химиотерапия. Той говореше за болестта си с деликатно и печално спокойствие. Малко преди да ми гостува в студиото ме попита: „Няма ли да смутя вашите зрители с вида си?” Възразих му и бях искрена. Въпреки последиците от химиотерапията, на мен все повече ми заприличваше на интелигентен, внимателен елф – прозрачен и фин. Мъчно ми е, че го няма. Знам, че би пропуснал със сдържано невнимание злостните коментари, които и днес не му бяха спестени – особено онези за комунистическия му произход.
Да си смел, изискан и в същото време неотстъпчив в демократичната си култура, това наистина е рядко съчетание. Когато дойде тук в студиото преди месец си казахме, че това е началото на дебат по темата за Велико народно събрание, подета от Лозан Панов, с когото мисля си, че са от една порода.
Накратко тезата на Таков бе, че съветският модел на прокуратура може да бъде променен и от сегашното обикновено народно събрание, без задължително да е необходимо свикването на Велико. В памет на доц. Таков ви предлагаме откъс от разговора – ще чуете мисли не само на юриста, но и на философа Таков, който без съмнение осъзнаваше, че си отива.
Вижте тук цялото интервю:
Такъв упадък, такава парализа и най-страшното – такова неуважение към институциите – не е имало нито в Царство България, нито в Народна република България, нито в Република България. И тъй като възрастта ми го предполага, а възможността да говоря пред вас ме изкушава, ще си позволя да ви досадя с няколко препоръки. 1. Не чакайте системата да се оправи и да ви решава проблемите. Пробвайте се вие.2. Търсете себеподобни и се обединявайте – не в партии, а по симпатии и активна подкрепа. 3. Не пускайте наглите да ръководят. Не поощрявайте безочието чрез пасивността си. Защото много е страшна самотата на борещия се за правдини, лишен от подкрепата на тези, за чието благо се жертва. Не го оставяйте.”
Това е откъс от една блестяща реч, произнесена преди три години към абсолвентите от Великотърновския университет. Неин автор е Кристиан Таков, един от най-ярките умове в българското право, истински реформатор по дух, по последователност, по почтеност в страна с разнебитена справедливост и с поругана законност. Днес този красив ум ни напусна. Чух се с Кристиан Таков по телефона само преди десетина дни. Канех го да коментира разразилата се битка около БМФ и неговия основен собственик Кирил Домусчиев.
Доскоро г-н Таков беше председател на същия арбитражен съд, който през март отсъди в полза на Домусчиев искането за промяна на приватизационния договор и опрощаване на 55 милиона лв. неизпълнени инвестиции. Говорихме близо час. Той така ми разясни нелеката правна материя, че не се боях от бъдещия разговор. Препоръча ми да не бъда крайна и преднамерена. „Понякога дори хора, спрямо които имаме неприязън и съпротива, не винаги са на грешната страна, особено що се отнася до икономическата логика”.
Фраза на професионален демократ. Само че не можеше да дойде в студиото. И поради бившата си свързаност с арбитражния съд към БТПП, и защото му предстоеше поредната химиотерапия. Той говореше за болестта си с деликатно и печално спокойствие. Малко преди да ми гостува в студиото ме попита: „Няма ли да смутя вашите зрители с вида си?” Възразих му и бях искрена. Въпреки последиците от химиотерапията, на мен все повече ми заприличваше на интелигентен, внимателен елф – прозрачен и фин. Мъчно ми е, че го няма. Знам, че би пропуснал със сдържано невнимание злостните коментари, които и днес не му бяха спестени – особено онези за комунистическия му произход.
Да си смел, изискан и в същото време неотстъпчив в демократичната си култура, това наистина е рядко съчетание. Когато дойде тук в студиото преди месец си казахме, че това е началото на дебат по темата за Велико народно събрание, подета от Лозан Панов, с когото мисля си, че са от една порода.
Накратко тезата на Таков бе, че съветският модел на прокуратура може да бъде променен и от сегашното обикновено народно събрание, без задължително да е необходимо свикването на Велико. В памет на доц. Таков ви предлагаме откъс от разговора – ще чуете мисли не само на юриста, но и на философа Таков, който без съмнение осъзнаваше, че си отива.
Вижте тук цялото интервю:
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads