Да заменим Тато с Бато!

Белчо Дончев, в. „ПРО & АНТИ"

"Партията на народа", както я определя ББ, и самият Той, застрашително са надвиснали над държавицата България като Врачанския Балкан над Враца, но доста по-застрашително. По всичко изглежда, че - идва ми наум изнасилване, но не смея -обгрижването й от тях е неизбежно. А една древна мъдрост гласи - когато обгрижването е неизбежно, отпусни се и му се наслади...Още повече, че в това отношение в тази държавица има натрупан богат исторически опит. След като все още огромна маса народ въздиша по Тато и е готова да се отпусне в мускулестата прегръдка на Бато, не е излишно да се опитаме да анализираме тази българска особеност, която бъдещите психиатри, психолози и психопатолози навярно ще нарекат "Синдром БГ".
Разликата между двата синдрома е очевидна. Докато при "Стокхолмския" активната страна са терористите, в които после се влюбват отвлечените, то в "Синдром БГ" активни са потърпевшите, които предварително и перманентно са в състояние на влюбеност към всеки, който поиска да ги поиска. Това извратено отношение към собствените си свобода и достойнство не е вродено, не е генетично, колкото и да се иска да е на четиримата леви интелектуалци и историци по съветски военни униформи.
А не винаги е било така. Четиридесетте години на миналия век държавицата е била Държава, една от най-бързо развиващите се в Европа. Обаче левият Хитлер и левият Сталин за шест години превръщат света в касапница. Вследствие на което се ражда Социалистически лагер, емблема на който е оня с шмайзера на пъпа на интересуващата ни държавица.
Вследствие на което в България е насаден съветски модел за управление на всичко, и предимно на съзнанието. Ако искаш да вземеш на един човек всичко, вземи му акъла. Ще се опитам да го онагледя, както се казва, с думи.
При съветския модел за управление пирамидата пак си е пирамида. Основата отдолу, върхът - отгоре. Но съдържанието в нея, човешкият материал, както се изразяват марксистите, е обърнато.
Най-отдолу, има-няма един милиметър, е смачканият интелектуален елит на нацията. Не четиримата назначени леви интелектуалци, а истинските. Техният глас изобщо не стига до върха.
Над интелектуалците пет-шест милиметра са хората, които умеят да мислят и действат. Които имат идеи. Които могат да правят избор, да се ориентират по истинските неща. Да вземат правилни решения. Да поемат отговорност за себе си, за другите и за държавицата. Но пътят им до върха е невъзможен. Слушат гласа на Разума.
Над тях десетина сантиметра са хора, които се колебаят, които усещат, че биха могли да влияят по някакъв начин върху съдбата си. Те биха могли да се прелеят към долните и към притискащите ги отгоре. Слушат внимателно.
Отгоре им лежи дебел метри пласт от хора с промито съзнание, хора, които вярват, че по-добре да знаят текстовете на Ивана, Глория и Азис, отколкото какво е синус, тангенс, Марианската бездна или откъде извира реката Дунав. Този пласт е най-дебелият, най-мощният и най-важният. Умело създаден и поддържан в отлично почти дебилно състояние. Грижа за това имат горните. Защото този пласт избира. Там е мнозинството! Те дават власт! При социализма го наричаха пролетариат. Сега - мъдрия български народ. Разликата е условна. И тогава, и сега, това национално мнозинство е влюбено в терористите, които го отвличат от Истината, и мрази тези, които му я казват. Тези отгоре са им втълпили, че тяхната истина е сеирът и дребната далавера. И да слушат чалга.
Над тях под върха са самите престъпници. Те са скрита и невидима връзка между самия връх и мнозинството от избиратели. Похитителите са най-важните хора. На тях се крепи цялата система. Сега се наричат олигарси, преди това - ченгета. Владеят икономиката, медиите, мафията, паричните потоци. Управляват ги в необходимата за тях посока. Купуват си удобни политици. Които не се продават, се унищожават. Деформират общественото съзнание. Не допускат каквото и да е разместване на пластовете. Защото всяка промяна на това съотношение е фатална за тях. Похитиха Демокрацията и сега я ползват за тоалетни нужди. Развращават и корумпират всичко и всички, защото те самите са развратени и корумпирани, и им трябва собствен сос, за да плуват в него спокойно, поради което си го създават в изобилие. Понякога, но много рядко, се отстрелват един друг. Слушат Москва.
На върха е политическата класа. Тя, с незначителни изключения, е назначена за такава от олигарсите. Изпълнява техните поръчки. Слушка, защото, който не слушка - не папка. Политиците се сменят, но олигарсите - не! Освен че слушка, политическата класа непрекъснато се и ослушва.
За да се нормализира държавицата, е необходимо ченгетата-олигарси да изчезнат от пирамидата. На тяхно място да дойде интелектуалният елит на нацията. До тях - икономическият - тези, които искат, могат и знаят. Под тях - тези, които се колебаят. Най-отдолу тези, на които им е все тая. И тъй като хората са устроени да се вслушват в това, което казват тия над тях, границите бързо ще се размият, и различните слоеве на населението плавно ще се преливат от една в друга, променяйки се към онова неясно нещо, което наричаме гражданско общество. Което ще избира управляващия го елит. И ще го контролира.
Но това е теория. Засега се подготвяйте за "Партията на народа" с главно "П", разучавайте текста, мелодията и маршовите стъпки на "Батальонът се строява...", "Бяла роза...", "Ззаведи ме в някоя квартална кръчма...", защото тях обича ББ и към тях ни води. А народът е влюбен в него!
Човекът от народа!
Бато...